Остър анализ на политическата ситуация в България направи д-р Николай Михайлов, който се фокусира върху реториката и поведението на „Продължаваме промяната" (ПП) и техните коалиционни партньори от „Демократична България".
Критики към позицията на „жертва" на ПП
Според д-р Михайлов, „Продължаваме промяната" заемат позиция на „жертви" в политическата борба, но тази роля е неубедителна и лицемерна. Причината е, че и те не са чужди на корупционни практики, макар да се представят за морално чисти.
„Цялата отговорност за проблемите в държавата се стоварва върху управляващите, което е типичен похват в партийната реторика, но е тежко неубедително и досадно",
коментира експертът.
Атаки и политическо довършване
Михайлов отбелязва, че атаките срещу ПП, особено във връзка с корупционни скандали като този с варненския кмет, са част от опит за политическо довършване. Въпреки това, той изразява съмнение, че това ще бъде напълно успешно, тъй като ПП разполагат с изградена клиентелна мрежа.
„Демократична България" - опит и амбиции
За коалиционните партньори от „Демократична България", д-р Михайлов посочва, че са по-опитни и имат лични амбиции. Като пример дава желанието на Атанас Атанасов да стане председател на парламента.
Коалицията им с ПП е стратегическа, тъй като сами по себе си са слаби, но остават евроцентрични и избягват асоциации с „изтока".
Олигархична система вместо демократична
Най-остра критика д-р Михайлов отправя към цялостната политическа система в България, която определя като олигархична, а не демократична.
„Системата е управлявана от силови, провинциални и безсрамни фигури, които използват гласовете на гражданите, за да ги лишат от демократичен суверенитет",
заключава той.
Узаконена патология
Според анализа, този начин на управление представлява узаконена патология, която е подкрепена от лошата памет и разсеяността на избирателите.
Михайлов подчертава, че това състояние не е случайно, а е резултат от системни проблеми в българската политика, които позволяват на олигархичните структури да се възпроизвеждат въпреки демократичните процедури.
Цветанка Ризова: Здравейте, д-р Михайлов, в студиото е психиатърът д-р Николай Михайлов. Има ли основание, тъй като говорихме преди малко с Пандов от „Продължаваме промяната“, те да се чувстват жертви, нападнати от властта? Смятате ли, че имат основание да се изживяват като жертви на властта, автокрацията, авторитаризма и прочие?
Д-р Николай Михайлов: Здравейте, госпожо. Това е позицията на политическия, слабия политически човек в сблъсък, в който той иска да победи и да се почувства силен, а другият – унизен. С други думи, те са в позицията на губещи. Тази реторика, която чух в разговора, има основание. Речта беше добре построена, но с един голям дефект – каноничен дефект на партийната политическа реч. Цялата отговорност за бедствието на държавата е стоварена върху врага, върху противника. „Продължаваме промяната“ стоварва всичко върху управляващите. Това се прави в името на някаква лоялност към собствената кауза и в режима на борба, защото на война хората не се каят. Те преживяват случващото се в държавата като битка с политически противник, който е в строг смисъл незаконен, защото е корумпиран. Това е в подтекста и дори откровено изразено. По тази причина те представят себе си като безпрецедентно чисти от корупция, сякаш са образец за морал. Това е тежко неубедително и в някакъв смисъл досадно.
Цветанка Ризова: Какво означава това? Че те не се приемат за жертви, но играят ролята на жертви, или се приемат за жертви, но нямат основание за това? Кое е валидното?
Д-р Николай Михайлов: Валидно е, че те не могат да играят ролята на невинни по начина, по който го правят, защото, както казват хората, срамота е да се държиш така. Публична тайна е, че тези хора не са чужди на по-здрачната игра, в която се заприходяват ресурси. Те имат и друг аргумент в свое оправдание: „Защо само нас и хората на Доган?“ Казват: „Всички други кметове, заместник-кметове – никой не е виновен, само ние и хората на Доган.“ Това е описание на действителността. Става дума за фокусиране върху един противник, който трябва да бъде довършен, защото процесът на неговото елиминиране е започнал.
Цветанка Ризова: Започна с корупционния скандал в столицата, така ли?
Д-р Николай Михайлов: Да, точно така. Това е поредица от довършването, без всякакво съмнение, това е очевидност. Сега става дума за реторическа самозащита, описание на това, което правят управляващите с тази партия по поводи, които може би имат съдържание на корупция – това все още не е ясно, особено по отношение на варненския кмет. Да бъдем ентусиасти на някоя от страните и да кажем, че този кмет е невинен, защото тези, които го атакуват, са корумпирани, не е логично и не е етично. Трябва да бъдем зрели хора и да кажем, че управляващите са ги погнали, за да ги довършат напълно.
Цветанка Ризова: Как ще се отрази, ако успеят да ги довършат напълно? Ще доведе ли това до позитиви или до негативи в политическата атмосфера?
Д-р Николай Михайлов: Първо, мисля, че няма да ги довършат напълно, защото става дума за клиентелна мрежа, дълго изграждана, почти с десетилетия, подобно на ГЕРБ или на партията на г-н Пеевски, която е много професионално организирана. „Продължаваме промяната“ са малко по-небрежни и дилетанти, макар че амбициозно се опитаха да приличат на тези, на които публично отказват да приличат. Това не е вярно, защото в запис с микрофон на г-н Василев те обявиха собствената си платформа – принципите на тяхното намерение и заплаха, които предполагат целия инструментариум на една партия от прехода в България. Това означава грубо лицемерие и арсенал от средства, с които се побеждава в политическата борба, а тя се побеждава само и единствено през криминалитет. Това не е български патент.
Цветанка Ризова: Къде е тук „Демократична България“, коалиционният им партньор?
Д-р Николай Михайлов: „Демократична България“ са по-опитни и играят игра, обвързана с личните намерения на г-н Атанасов, който е амбициран да стане председател на българския парламент, макар и с неуспешни опити досега.
Той е опитен политик, което включва и неща, които не трябва да бъдат съобщавани публично. Те са в коалиция с „Продължаваме промяната“, но за разлика от тях, не виждаме напрежение между ДСБ и „Да, България“.
Те рискуват много, ако развалят този съюз, защото сами са много слаби. Трябва да бъдат заедно по логиката на процеса. Реторически са евроцентрични, бягат от „изтока“, но гласуват различно, което е достатъчен политически знак.
Цветанка Ризова: Има ли някаква форма на девиация, когато силните фигури не са в кабинета, но управляват?
Д-р Николай Михайлов: Реалната власт не винаги е официална власт. Ясно е кой управлява България – по начин, който спокойно може да бъде наречен политически и правно корумпиран. Много голяма беда е, че това е легитимиран, узаконен начин на поведение, когато си на власт.
България усвои либералната демокрация по силов, провинциален, балкански, доста безсрамен и нагъл начин.
За това бяха призовани хора, които са склонни в собствения си професионален профил към такъв тип поведение. Говори се за двама души, които управляват – това е истина.
Тази политика никога не може да се официализира без специална обработка, за да стане приемлива, заради лошата памет и разсеяността на хората, които гласуват, не знаейки какво правят. Просто връчват демократичния си суверенитет на хора, които поемат техния вот, за .да ги лишат от него в минутата на гласоподаването и след това да разполагат с него, така както им се струва на тях добре да правят...
Това е патология, която ни дава основание да кажем, че България не е демократична страна, а олигархична, с представителство, което отблъсква политически, етически и естетически.
Цветанка Ризова: Благодаря за този разговор.
Д-р Николай Михайлов: Благодаря и на вас.