Написал съм, преди време: ”Голям проблем на развитието ни е, че мнозинството у нас схваща гражданското общество като политическо общество, макар че още Томас Пейн разграничава и противопоставя тези общества. Нашенските така наречени граждански комитети са параполитически формации, които откровено се борят за власт, докато гражданската алтернатива има друг смисъл. Гражданите противостоят на държавата, особено ако е тя порочна, а и на политическата класа, която я опорочава, защото са загрижени за просперитета си, а и за просперитета на държавата. Те не искат власт, искат върховенство на закона, те са обединени от спасителната идея, не от доктринерски мераци…” Малцина са гражданите, давам си сметка сега, които са го прочели, а още по-малко са тези, които са го разбрали, като че ли. И никой май от тези будни инак, сигурно,  граждани, не се е замислял над трудовете на мъдрия и забавен Томас Пейн. Никой, дори твърде претенциозни и уж образовани, пък и опитни политици, като Меглена Кунева, която не би стигнала до безславното си фиаско, може би, ако не кокетничеше, дотолкова лековато и тъй повърхностно, с идеята за гражданското общество. Дали от незнание, или от цинично подценяване на гражданина и гражданското мислене, но бившата еврокомисарка събра набързо отбор от употребени, разноцветни политици, които обяви за граждани. И, разбира се, минира новосъздадената партия още на старта, не само със „старите муцуни”, които са инак и симпатични, и компетентни хора, но и с гръмкото, но лишено от смисъл название „България на гражданите”. Никой, съвсем закономерно, не гледаше на тази очевидно политическа формация като на гражданска, щом бе ясно, че се състои от политици, провалени , при това, които търсят реванш. Това си беше партия, новосформирана, но класическа партия, нелепо  украсена, закичена с гражданствеността, която наместо да й помогне, както си въобразяваха създателите й, по-скоро й попречи. Заради туй, да речем, че на хората им е писнало да ги лъжат политиканстващите тарикати, скрили се зад едно или друго благовидно название. По-същественото тук обаче е това, че дори госпожа Кунева не знае, или те иска да знае, че гражданското общество и политическото общество са различни, качествено различни общества. А щом е тъй, не е за чудене, разбира се, че не схващат тази разлика и новоизлюпените, покрай протестите, странни, нашенски политици. Нищо странно няма в тях, ако трябва да съм точен, ако не броим това, че са колкото малограмотни, толкова наперени, че и категорични, за капак. Съвсем в свой стил, както подобава на революционери, те отсичат, с тон, нетърпящ възражения, че политиците трябва да се оттеглят, защото са компрометирани, а управлението да оставят на гражданите. Не политиците, пънеше се този неочакван, неподозиран теоретик на общественото развитие, а гражданите трябва да управляват! Той, милият наивник, очевидно, не си даваше сметка, че в момента, в който се заеме с политиката, вече не е гражданин, а политик. Коректният, точният превод на обърканото му послание, вероятно, би трябвало да гласи, че компрометираните, стари политици, трябва да отстъпят властта на неопетнените, нови политици. Само че той не разбираше или не допускаше, че гражданите се борят за граждански права и свободи, а не за власт, че са опозиция на всяка власт, че се обединяват против държавата или политическата класа, против държавата и политическата класа, против всеки и всички, които им пречат да просперират и живеят нормално. Особено активни са гражданите, ако държавата е разкапана, властта компрометирана, а политическата класа корумпирана или некомпетентна, но тяхната активност не е насочена към механична промяна. Гражданското общество не се стреми към подмяната на едни некадърници с други некадърници, или на едни мошеници с други мошеници, а се домогва към промяна от друг порядък, към смяна на системата. Не порочният, нашенски принцип „Стани да седна!” ръководи гражданина, а възстановяването на поруганата законност, върховенството на закона, единствената сила в парламентарната република, гарантираща позитивната промяна. Гражданинът се стреми да възстанови приоритетите на третата власт и да я активира, за да възтържествуват редът и законността, които ще върнат сигурността в обществото. Гражданинът е категоричен, яростен защитник на правата и свободите, заради което е последователен защитник и на четвъртата власт, която задължително е коректив на обществения живот. Гражданското общество, образно казано, е сплав от най-честните и най-будни обществени единици, които редом с непокварените представители на третата и четвъртата власт, пречат на законодателната и изпълнителната власт да се корумпират. Пречат им, нека е ясно, не с хунвенбийски прояви, макар че гражданското неподчинение е изпитано оръжие, а с ежедневна, методична работа, навсякъде и всичко, с противопоставяне, ако е нужно, с адмирации, ако са заслужени. Гражданското общество е опозиция на политическото общество в този смисъл, осигурява друго ниво на управление,  осигурява на обществото сигурността, която некомпетентната или корумпирана изпълнителна власт би могла да разпилее. Същинска ирония е, горчива ирония, ако сме вникнали във вече казаното, че и ГЕРБ, които са поругали най-вулгарно всички принципи на гражданствеността, които се домогват до авторитарно управление и тъпчат, тормозят, неглижират гражданското общество, са се окичили с гражданственост. Не ирония, всъщност, а откровен цинизъм е, че управници, осланящи се милиционерщината, които подслушват всеки и всички, тормозят всеки и всички, несъгласни със скудоумията им, имат наглостта да се афишират като граждани. При това като граждани, които ще ни осигурят, забележете, европейско развитие! Горката Европа, както се казва, но хак й е, щом и там си правят оглушки, когато е очевидно, че някой се гаври с гражданското общество! Въобще, очевидно е, че засега, новите и стари нашенски политици, говорещи за гражданското общество, самообявяващи се за граждани, най-често не знаят какво ще рече да си гражданин, или поне се изразяват твърде неясно. А още по-неясни, политически некоординирани са действията им, щом гражданите са обладани не от доктринерски мераци, а от доктринерска власт, щом напират със страшна сила към властта, наместо да пазят себеподобните си от властта. Така наречените граждани от тази порода, можем смело да обобщим, напразно се изживяват като граждани! Те са политици, новопоявили се, едва прохождащи политици, които са по-непокварени, би могло да се каже, но едва ли са и по-компетентни, няма гаранция за това. А жалкото, най-жалкото в нашия обществено-политически живот е, че тези, които знаят прекрасно що е гражданско общество, хората като Огнян Минчев, да речем, не всякога са склонни да ограмотят неуките. Напротив, някои от тях охотно тиражират заблуждения, чудовищни заблуди, които обслужват нечии политически интереси, най-често в ущърб на гражданското общество. Логично е, щом е налице подобна обществена аномалия гражданите, истинските граждани да са малко, а гражданското общество да си остава блян! Един Господ знае докога ще е тъй, щом е очевидно, че у нас всички охотно говорят за гражданско общество, но малцина искат да са честни граждани…