Предсказва зараждането на нова политическа сила „Алтернатива за България“ и край на безкритичния европеизъм
Доц. Валентин Вацев, опитен политически анализатор, разкрива в интервю за „Труд“ дълбоките причини и потенциалните последици от протестите срещу въвеждането на еврото в България, както и по-широкия контекст на евроскептицизма и геополитическите напрежения. Ето ключовите точки в стил „Гроки 2“ – кратко, но с ясен поглед върху същността:
-
Протестите срещу еврото – не само за валутата
Вацев определя протестите срещу еврото като първия антиевропейски митинг в България от 35 години насам. Еврото е само повод, а истинската енергия идва от недоволството срещу настоящия модел на Европейския съюз. Протестите не са „зоологически национализъм“, а израз на мислещи хора – млади, възрастни, работоспособни, които искат „България, а не тази Европа“. Вацев вижда паралели с началото на „Алтернатива за Германия“, което предполага зараждането на нова политическа сила в България – условно наречена „Алтернатива за България“. -
Енергията на негласуващите
Според Вацев, протестите черпят сила от 65% от българите, които не гласуват и са натрупали огромна политическа енергия. Тази маса може да роди нова консервативна, центристка сила, която да сложи край на 35-годишния безкритичен европеизъм. Вацев предвижда, че до година ще видим нов политически живот с въпроса: „Европеизъм – да, но какъв?“ -
Символика на знамената
Българските трикольори доминират протестите, следвани от символи на „Възраждане“. Руски и съветски знамена присъстват, но Вацев ги обяснява като реакция срещу „зоологическата русофобия“ на българския елит и медии, а не като доминиращ мотив. Той подчертава, че протестът е патриотичен, а не проруска демонстрация. -
Политическият елит и обществото
Вацев критикува българския елит за липсата на диалог с обществото. Въвеждането на еврото е „безобразно“, а политици като Борисов прибягват до плитки метафори („Шампионската лига“), вместо да адресират страховете на хората. Той предсказва, че еврото ще задълбочи неравенството – „богатите ще станат по-богати, бедните по-бедни“ – и ще подхрани инфлацията, която действа като „данък бедност“. -
Бъдещето на „Възраждане“ и евроскептицизма
Вацев смята, че „Възраждане“ печели като съпротива срещу статуквото, но остава твърде парламентарно явление. За да успее, партията трябва да излезе от „комитските крясъци“ и да изгради нормална комуникация. За Радев като потенциален лидер на евроскептиците Вацев е скептичен – „теоретически да, на практика не“. -
Геополитически контекст: Русия и войната
Вацев отбелязва появата на „партия на мира“ в Русия, която залага на дипломация и „приятелството на Тръмп“ за избягване на директна война. Тя обаче е в малцинство спрямо „партията на войната“, която се готви за неизбежен конфликт с Европа през пролетта на 2026 г. В Европа риториката за война е силна (особено от Макрон), но практическата готовност е съмнителна – липсва единство и реални действия. -
България в геополитическата буря
България прибягва до старата тактика на „снишаване“, представяйки подкрепата за Украйна като „бизнес, а не геополитика“. Вацев е скептичен към успеха на тази „хитрост“ и призовава за предпазливост, сравнявайки ситуацията с тази на цар Борис III, който плаща скъпо за своята геополитическа маневреност.
Заключение:
Вацев вижда в протестите срещу еврото първата искра на нов политически живот в България, захранван от негласуващите и насочен срещу настоящия европейски модел. Той предсказва зараждането на „Алтернатива за България“ и край на безкритичния европеизъм. На глобално ниво, напрежението между „партията на мира“ и „партията на войната“ в Русия, както и неубедителната военна реторика на Европа, очертават мрачен хоризонт. България, според Вацев, трябва да действа с предпазливост, за да избегне скъпата цена на геополитическите грешки.