Дебатът за референдума за еврото: Сблъсък на позиции в студиото на БНТ

Във видеоматериала, който ще гледате, се дискутира остроактуалната тема за предложението на президента Румен Радев за провеждане на референдум относно приемането на еврото. Искането за допитване до народа, внесено в Народното събрание, предизвика силно разделение и беше обявено за недопустимо от председателя на парламента, но темата остава централна за обществения и политически живот в България.

В студиото на БНТ различни анализатори, политолози, социолози и икономисти представиха своите гледни точки, които ясно очертават линиите на противопоставяне по въпроса.

В подкрепа на идеята за допитване или против прибързаното приемане на еврото са:

• Тончо Краевски, анализатор, публицист: Той подкрепя идеята за референдум и поставя въпроса защо след години на консенсус по европейската интеграция, следващата стъпка – приемането на еврото – е толкова противоречива. Той вижда и значение в решението на хората да не гласуват.
  • Негов основен аргумент: "решението на хората да не гласуват е по някакъв начин присъда за политическата класа."
• Професор Александър Маринов, социолог, преподавател в Софийския университет, член на партия България може: Критикува начина, по който парламентът се е справил с искането за референдум, виждайки го като действие, създаващо впечатление за страх у политическата класа и повдигащо въпроси за превишаване на правомощия. Смята, че обществото има основателни въпроси относно еврото, на които не се дават отговори.
  • Негов основен аргумент: "Смятам, че има редица съвършено основателни въпроси, на които не случайно не се дава отговор, просто не се коментират."
• Доцент Татяна Боруджиева, политолог, преподавател в Софийския университет, анализатор: Макар да не заема твърда позиция "за" или "против" конкретния референдум, тя силно критикува политическия подход на парламента и подчертава липсата на информираност и съществуващата несигурност сред хората, които имат реални въпроси относно ефектите от еврото. Според нея, темата за референдума като инструмент е много по-сериозна и не бива да се избягва питането на хората.
  • Нейн основен аргумент: "Хората тънат в несигурност, не могат да си планират какво да правят, не знаят какво ги очаква и оттам са готови да влязат във всякакви теории на на конспирацията и във всякакви неща да ги манипулират."
• Стоян Панчев, съосновател на експертния клуб за икономика и политика, преподавател по макроикономика в Софийския университет: Той смята, че България не трябва да бърза с приемането на еврото и изброява потенциални негативни икономически ефекти, позовавайки се на опита на Хърватия и структурни особености на еврозоната по отношение на дълга.
  • Негов основен аргумент: "Аз смятам, че те трябва да се притесняват повече, защото ефектите всъщност ще бъдат негативни от влизането на България."

Против допитването до народа или в подкрепа на приемането на еврото без отлагане са:

• Любомир Стефанов, политолог от Нов български университет: Той счита, че искането за референдум е излишно и поставя под въпрос мотивите на президента, определяйки институционалния начин на представяне на искането като несериозен. Подчертава, че президентът като институция трябва да има ясни аргументи, а не само лично мнение.
  • Негов основен аргумент: "Президентът трябва да има факти. Защо правим това сега, а не интерпретация?"
• Лъчезар Борисов, бивш министър на икономиката, преподавател: Той заема "коренно противоположната позиция" на тази против бързането, т.е., подкрепя приемането на еврото. Определя искането за референдум като противоконституционно и вредящо на международния авторитет на страната. Смята, че България, поради наличието на валутен борд, е в по-благоприятна ситуация и няма да усети негативните ефекти, изтъквани от опонентите.
  • Негов основен аргумент: "Свикването на този референдум е противоконституционно, съзнателно или не, цели суспендиране на българската конституция."

Дебатът ясно показва сложността на темата, която излиза отвъд чисто икономическите или правни аспекти и засяга политическата култура, информираността на гражданите и доверието в институциите. Отхвърлянето на президентското искане по процедурен път, вместо чрез гласуване в парламента, оставя темата отворена за интерпретации и засилва впечатлението за страх от прякото допитване до народа.

Добър вечер. Вие гледате референдум за идеята за референдум за еврото. Внесеното вчера в парламента искане на президента Румен Радев за провеждане на референдум по темата, днес беше върнат от председателя на Народното събрание Наталия Киселова като недопустимо. Различните партии се разделиха в позициите си.
Чакаме и доклад Готови ли сме за еврото, който очакваме на 4 юни. И въпреки че темата няма да влезе в парламента сега, със сигурност ще бъде коментирана още дълго. Това ще направим и ние тази вечер с различни позиции в студиото. За да има смисъл от такива разговори обаче, е важно да спрем да се мразим.
Не е нормално, когато някой не мисли като нас, да скачаме с обиди върху него. Искаме или не, ние живеем тук всички заедно и на всички нас ни се случват едни и същи неща. Затова искам да ви кажа, ние журналистите не сме ваши врагове. Колкото и да харесва на някои да ни пишат сега, че сме натиснати, купени и така нататък, не забравяйте, че и ние живеем тук заедно с вас.
Ние също мислим за това какви разходи имаме, за доходите си и дори ще има протест на работещите в обществените медии в четвъртък. Точно затова. Това, което е важно за вас, е важно и за нас. Затова нека да седнем и да си поговорим ето с кого. В студиото е Тончо Краевски, анализатор, публицист, който подкрепя референдума.
Здравейте. Здравейте. Добър вечер. Добър вечер и на Любомир Стефанов, политолог от Нов български университет, който смята, че такъв референдум е излишен. Добър вечер и на вас. Добър вечер. Добър вечер на професор Александър Маринов, социолог, преподавател по публична администрация в Софийския университет. Бяхте председател на стратегическия съвет на президента Радев.
Сега сте член на партия България може, понеже ще говорим и за нови политически проекти. Добър вечер на доцент Татяна Боруджиева, политолог, преподавател в Софийския университет, анализатор в Центъра за обществени и политически изследвания Галъб и ще видим точно ваши данни по темата след минути. Казахте, че сте погледнали и малко по-назад във времето, така че ще бъде интересно да коментираме как се променяме по тази тема.
Добър вечер на Стоян Панчев, съосновател на експертния клуб за икономика и политика, преподавател по макроикономика в Софийски университет, където сте асистент. Вие смятате, че не трябва да бързаме да приемаме еврото. Точно така. Здравейте. Добър вечер. На коренно противоположната позиция е бившият министър на икономиката Лъчезар Борисов, който е преподавател във Висшето училище по застраховане и финанси. Добър вечер и на вас.
Всички зрители, които сте сега пред екрана, знаете, че от известно време можете съвсем лесно с QR кода, който виждате на екрана, да бъдете част от нашия разговор. Така че се възползвайте. А тук при нас са студенти от Софийския университет, имаме икономист от УНСС. Очакваме и техните въпроси. Моля ви, бъдете кратки, но бъдете активни, защото това ще бъде важна част от нашия разговор. Сега е време да започваме.
Малко преди да разберем какво е решението на председателя на парламента Наталия Киселова, участвалите в допитването на Гала прогнозираха, че предложението за референдум за еврото няма да мине в парламента. И сега ще видим тази графика. Според 73% предложението ще бъде отхвърлено, ще бъде прието, казва, 19 на 100.
не могат да преценят 8% от участвалите в допитването. А първо към Татяна Бороджиева и професор Маринов, доцент Боруджиева. Сега разглеждане в парламента няма да има, но темата едва ли ще се изпари и ще изчезне. А остава ли едно лошо чувство и между кого и кого? Аз лично смятам, че в парламента хората не са просто професионалисти в една или друга сфера, включително в конституционното право, а са политици.
От политическа гледна точка темата трябваше да бъде затворена по-категорично. Затова според мен трябваше да има гласуване в парламента. Та е ясно. Виждате и какво казват хората. Те знаят какво ще се случи в парламента, поради простата причина, че партиите са с много ясни и отдавна заявени позиции и много прогнозируемо е, но можеха да поемат тази отговорност, да потвърдят своето решение и да затворят темата, защото сега някак си оставаме просто на интерпретации, разговори и най-важно на съмнението какво толкова ги притеснява,
защото когато стане дума за референдум, българинът си казва:"Защо не ме питат? по-нататъка ще говорим. Имаме редица примери, когато го питаш и то не ще да отиде дори да гласува, но ако не му дадеш възможност да го питаш, то е много страшно. Така че референдума и темата за референдума въобще като инструмент в политиката за мен е много по-сериозна и тука се нуждая от една много сериозна работа в областта на политическата ни култура, но факт е, че чисто комуникационно, чисто политически това не беше най-добрият ход според мен на
парламента. Професор Маринов, Татяна Буроджиева току-що каза: "Партиите са ясни." Това всъщност се говори от първите от първите минути, след като в петък вечерта президентът обяви, че ще поиска референдум за еврото. Ние знаем всяка партия какво мисли. Те многократно са го заявявали, но той поднесе изненада.
Защо според вас? Защото се видя, че ние сме се засилили към приемането на еврото. Не просто без разяснителна кампания, без аргументи. Без аргументи защо точно сега толкова бързо и дали наистина сме готови. Освен говоря освен формалните мастрийски критерии. А аз не смятам, че съмненията, резервите в по-голямата част от обществото са въпрос на някакви ирационални страхове, невежество и лисоеверия.
Смятам, че има редица съвършено основателни въпроси, на които не случайно не се дава отговор, просто не се коментират. А иначе аз също съм съгласен, че начинът, по който се реши в кавички днес казуса, а първо повдига много големи съмнения дали председателът на парламента не е а драматично превишила правомощията си.
Второ, наистина създава впечатление, че тази политическа класа, която между другото представлява само 16% от българите с право на глас, а се страхува. Това е по волята на българите, които не гласуват. Извинявай. Моля. Това е по волята на българите, които не са отишли да гласуват. Те не са виновни, които са умишлено отвратени от това да гласуват или пък които си дават сметка какво се случва. Дори не може да бъде оправдание.
Да не си изпълниш гражданския дълг. установяват такива такъв огромно съгласа всичко тръгва от гражданите. Чакай сега аз не си спомням да се прекъсва момент. Не можеш да го кажеш това нещо го каже това да и това е положението. Не е вярно хората. Ама защото в принта правиш внушение. Аз не правя внушение. Аз констатирам факт защо не гласуват повече от 65% Любомир Стефанов Тончо Краев.
Въпрос на отговорност. Не на отговорност. Защо карат с 200 км/ч? Защо пребиват някой? Защо са агресивни? Няма да темата на днешния референдум. Предлагам ви да я оставим тази, която сме обявили. Не че другите, разбира се, не са важни и не са свързани една с друга. А казвате защото няма кампания, защото хората се притесняват.
Разбираме, че няма консенсус, но все пак ние не научаваме в петък вечерта, че очакваме след 20 дни конвергентен доклад. Готови ли сме за еврото или не? Защо не си говорят политиците, г-н Стефан, президентът изглежда изненада абсолютно всички с това изявление, най-вече себе си. Връщайки малко по-назад фактите, той беше, хайде, няма да казвам горещ застъпник на еврото, убеждаваше други, които бяха противници, че така не е прилично и еврото е проект, който е важен за България в националното отношение. Така че аз на тоя отговор той
не е дал въпрос какво му е мнението. Не мога да кажа вместо него. Защо не си говори с политиците? И аз не знам. Не знам също така какви са му мотивите, тъй като онова, което видях публикувано е всъщност речта, която произнесе в петък. Съжалявам, това е меко казано несериозно институционално.
Какво мисли Румен Радев е едно нещо. Какво мисли президентът на България Румен Радев, когато иска да инициира референдуми, е много по-важно. Аз не видях президентът да излага аргументи, които г-н Кравски знае още по-добре от мене като юрист, да са юридически задържани. Това е личното мнение на един български гражданин. Е, в понеделник имаше аргументация.
Нямаше аргументация в това, което е внесено в Народното събрание. Не после какво ще се обговори това, което и професор Гаринов и доцент Буруджиева каза в уличното пространство всеки е свободен да изказва мнението си. Президентът трябва да има факти. Защо правим това сега, а не интерпретация? На мен това ми отсъства.
Затова начинът, по който го поднесем на общността на нас, за мен е проблематичен. Тончо Краевски, професор Пламен Киров беше в БНТ в събота и каза нещо много важно, което е, че президентът, тоест напомни нещо, което трябва да се знае. Президентът мотивира само един от своите актове и това е ветото, което налага вето на закон.
А няма нужда от никаква мотивировка, за да упражни а правото си да предложи референдум. То съществува по силата на закона. Разбира се, че просто речта, която е оповестил публично, е и неговият е и неговият мотив. Няма логика да има различен мотив от този, който ни е казал по телевизията.
А нещо друго, що се отнася до гласуването и до избирателната активност, а значи разбирам аа това за гражданския дълг да се гласува. Може да се каже, че има такова нещо, но в интерес на истината юридически хората не са задължени да гласуват. Имахме дебат дали да задължим хората да гласуват въпрос на ценност, а не на заком да Значи решението да не гласуваш също е гражданска позиция.
А тя даже нали е формализирана в опцията не подкрепям никого и така нататък. Освен това например валидността на референдумите зависи от избирателната активност. Тоест решението например да не гласувам има влияние върху изхода от референдума и това дали той ще бъде валиден. Така че решението на хората да не гласуват е по някакъв начин присъда за политическата класа.
Не, то също така е мълчаливо съгласие. А а а например да зададем въпроса и с това приключвам. А а защо през 2005, когато ни каза, че тогава е трябвало да бъде проведен тоя референдум, аа ратифицирането на договора за присъединяване в Европейския съюз с такъв огромен обществен и парламентарен консенсус 231 за аа е прието.
А толкова години по-късно аа имаме не просто окей да те имат мнозинство в парламента, но дори дори не решиха да го използват това мнозинство в парламента. Имаме разделение в парламент, имаме парламентарни групи, които са против, имаме огромна част от обществото, която е против. Къде се Никой ли не е виновен за това? Никой ли не не е сбъркал нещо по пътя през последните 20 години, за да се стигне до там изведнъж следващият етап от интеграцията в Европейския съюз да бъде толкова противоречив? Заповядайте.
Въпрос от публиката и след това продължаваме със Стоян Панчев и г-н Борисов. Добър вечер. Аз съм Йона Данчева и уча право в Софийския университет. По отношение на мотивите, които казахте вие току-що, смятате ли, че президентът постави този акт, за да си постели, за да влезе в партийната система? Това може да се използва след време, ако реши да прави това нещо, защото не е ясно все още дали ще реши да го прави и винаги може да се припомни на обществото, че той е бил един от героите, особено при негативни ефекти от въвеждане на еврото,
ако се въведе догодина по в да на датата, на която е обявено. Но само един пример ще дам за противоречивостта на Европейския съюз. Аа помните, че всички държави, които са членки на Европейския съюз, включително първите седем, а голяма част от тях на референдум решаваха дали да подпишат договора на за Мастрих.
Франция договорът за Мастрих референдумът беше негативен. Гражданите казаха: "Не трябва да се подписва този договор." Ширак го подписа и отдолу под подписа му стои от името на френския народ. Не ми говорете, че сега са станали някакви проблеми само в Европейския съюз и има някакво противоречие. Така че съвсем други са нещата, защото едно е юридическите неща, други са политическите неща.
и икономистите в студиото тази вечер. Помага ли това искане за референдум за еврото хората да спрат да се притесняват, тези, които се притесняват от приемането на еврото? Точно така. Точно така. Аз смятам, че те трябва да се притесняват повече, защото ефектите всъщност ще бъдат негативни от влизането на България.
Знаете ли, не мога да разбера защо не го казвам високомерно. Аз не съм финансист и не съм икономист, но не се страхувам. Каква е разликата между 100 лв. и 51 и €1 цента? Това е една и съща стойност. Много по-сложна е от това. А една валутна система е нещо много по-голямо от съотношението между лев и евро, между един курс, между две валути.
А ако евентуално влезем твърде рано в еврозоната, както това ще се случи, ще бъде твърде рано, ако влезем 1 януари 26 година, ще имаме редица негативни ефекти. Мога да почна да ги изброявам. Първият, който е най-популярен, видяхме го в Хърватия. Това е скок в цените. А той първо, че е добре документиран, второ добре анализиран от академична литература и ако погледнете анализа на БНБ по въпроса, там включително и там го има. Тоест, видяли сме го в Хърватия.
До ден днешен, две години по-късно, Хървая продължава да има таван на 70 стоки, за да спре ръста на цените. Тоест, видяхме го. А това таван на стоки имат много държави, които имат евро и просто има такава политика. Не, да те въведоха тавана, след като влязоха в еврозоната, защото скочиха цените, нали.
Това това го просъдихме всички на живо в медиите. Ама в България скачат преди да сме влезли в еврозоната, да не се наложи да ги намаляваме. Точно така. Навсякъде скочиха целите в Хървая. В момента, в който Хърватия даже им беше казано, че ще влезе в еврозоната, цените започнаха да скачат много повече спрямо периода от преди това.
Има начин това да бъде изчислено. Аз съм правил тези тези анализи, а сравняващ спрямо средната инфлация в еврозоната. В момента, в който Хърватия получи всъщност отговор, че ще влиза в еврозоната, техният конвергентен доклад беше положителен. Започна скок на цените, защото между другото и както в България много от търговците ще започнат да качат цените преди да сме влезли в тези шест месеци.
Добре, но тогава разговорът не референдума за това как да овладеем този тези проблеми. Н. Борисоче и аз имам възможносттажа Бороджиева да коментира всеки и да прекъсва всеки по водим разговор водим разговор. Всеки си изказва. Нормално моля ви се. Добре. По ред на номерата ще се изказваме сега. Точно така.
Благодаря ви, че сега и аз имам само за Извинявайте. Само за само обаче изречение завършете. Да завършвам с едно изречение. Цените са нещо, което е очевидно. Има такива проблеми, свързани с публичните финанси, с дълга, с задлъжняването. Има проблеми, свързани с конкурентноспособността. Има редица проблеми, които са чисто икономически.
и могат и са ясно и са ясни от години. Искам първо да благодаря на вас с вашите тъпителни думи, когато казахте, че трябва да се обединим, да сме заедно и да не се противопоставяме. А тъй като разговорът започна доста юридически, аз ще си позволя да цитирам 40 университетски преподаватели от Софийския университет, от Нов български, от Пловдивски университет, светилата, умовете на българската юридическа мисъл казаха: "Свикването на този референдум е противоконституционно, съзнателно или не, цели суспендиране на българската
конституция." Аз вярвам на тези колеги преподаватели, които наистина са светила. Разбира се, те стъпват на конституцията и казват: "Такъв акт подкопава доверието между България и нейните партньори в Европейския съюз, урон международния авторитет. Така че ние допуснахме историческа грешка. А последния път, когато си говорихме във вашето студио, аз казах, че членството на България в еврото е нашия исторически и цивилизационен избор, който трябва да следваме, защото България трябва да бъде в сърцето на Европа. И в момента чувам някои политици
цитират тези думи, които казах а навремето. Така че всички тези неща, които чух и от колегата Панчев, са изключително несъстоятелни, неадекватни примери за хърватска държава, която не е била във валутен борд, за други държави. България тези проблеми няма да ги усети, а с цялата икономическа логика, с която разполагам, мога да го докажа.
Валутния борд ще е по-зле. Всъщност валутният борд ще направи това, излизането от валутния бор ще направи проблем още по-голям и по-дългосрочен. Това е разликата. Още едно допитване. Интересно е, защото ще сравним а какво казват хората април миналата година, дали се чувстват добре информирани за ефекта от въвеждането на еврото и какво казват днес.
Нека да видим графиката, моля. В червено виждате отговорите миналата година, април, а в сиво са това, което отговарят сега. Разликите са пренебрежително малки. А, г-жо Буруджиева, кратък коментар от вас. Все пак тези, които се чувстват добре информирани, намаляват не толкова пренебрежително. И заради то на този на този факт искам да обърна внимание, защото разговорът, разбира се, е много отдавна.
То е от повече от 10 години разговора за еврото, но тази последна година трябваше да имаме една много сериозна а как да кажа, много сериозен и откровен разговор с хората. И след като се дават толкова пари, за да се прави комуникационна кампания, аз лично смятам, че първото нещо, което трябваше да се анализира, кои са точно страховете и къде са проблемите.
Ето аз веднага ще допълня тука колегата, като кажа един от реалните въпроси, които си задават хората и те нямат отговор. Хората тънат в несигурност, не могат да си планират какво да правят, не знаят какво ги очаква и оттам са готови да влязат във всякакви теории на на конспирацията и във всякакви неща да ги манипулират. И давам само пример, с това приключвам.
А според мен един от въпросите, които се задават българите, е ще се покачат ли ле лихвите върху кредитите, защото в еврозоната те са далеч по-високи, отколкото са в България. Ето ви един въпрос, на който това е разговорът, който трябва да се води, за да се чувстват информирани. Борисов след това статистика, защото освен макроикономика преподавам и статистика.
А може би трябва да погледнем не само преките допитвания допитвания, а и представителните, които са. А имаше становище, което днес бе публикувано от Асоциацията на организациите на българските работодатели, където са национално представителни представителните асоциации КРИП, АКБ, Българска стопанска камара и така нататък.
А и те казват, че застава твърдо зад еврото, но техните данни показват, че 86 те представляват 86% от брутната добавена стойност и 82% от всички наети хора в българската икономика и те са за еврото. Това е истинската статистика. Аз никога не бих се противопоставил на българския бизнес, който съм защитавал като министър. Не бих се противопоставил и на синдикатите на конфедерацията, на независимите синдикати на КНСБ, които също подкрепят тази теза.
Вие излагате много странна теза. Значи според вас тези 82% от всички заети в България единодушно защитават позицията на своите началници. Така ли? И всички са за еврото. Тогава как се получават тези резултати? Ами в самото начало видяхме 71% считаха, че парламентът би отхвърлил този референдум. Меня въпрос как ще постъпи парламента.
Вие наистина ли смятате, че 82% от българите подкрепят въвеждането на Евро? Аз Аз смятам и защитавам българския бизнес, който дава хляба на български народ и работниците, които работят в него. Имаме официално становище, което цитирам. Чакайте, пак ви питам. 82% от българите според вас подкрепят ли еврото? 8. Професор Маринов, аз е официалното становище, което цитирам.
Това е становището на ръководството, на ръководството, на това са едри бизнесмени, които са заинтересовани по обясними причини от въвеждането на еврото. Ама това означава, че е Тончо Краски, Тончо Краевски и Любомир Стефанов, ако в нашето общество няма консенсус, ако а малко повече от половината хора втора година казват: "Абе не ми достига, искам да знам нещо повече, това не е ли работа на всички държавни институции да го направят заедно?" Като влизахме в Европейския съюз, не беше ли така? Всички се събраха, едни са опозиция, други управляват, обаче го направиха
заедно. работа. Разбира се. Аз искам само да направя реплика към г-н Борисов също по повод на създаването на впечатление, че едва ли не цялата юридическа общност застъпва това мнение. А значи никой не е светило колективно. Няма колективни светила. Индивидуалните професори могат да бъдат светила и затова са много по-интересни за мен имената, които липсват от тази подписка, отколкото имената, които са там.
Моите професори в университета, в юридическия факултет, които са ми преподавали, чиито имена не са в подписката, са ме учили, че правото се създава и се защитава, като пишеш законопроекти, съдебни решения, становища, статии, но за правотворческа дейност чрез правене на подписки може би не съм присъствал на тази лекция, а която е била издадена.
Значи да разграничаваме политическия активизъм от юридическо мнение, обосновано юридическо становище и така нататък. Тука това, което прави впечатление от днешното решение на председателката на Народното събрание е, че се всъщност умишлено се избягва да се постави на гласуване в Народното събрание, за да не влезе това, защото да няма обжалваем акт и да не влезе в Конституционния съд, за да не се зададе въпрос по същество противоконституционен ли е или не е противоконституционен въпросът за отлагане на приемането на еврото.
Отговорът е, че не е противоконституционен въпросът. според вас да противопостиционно е неща, които са уредени в международен договор. Само че доколко е уредено това в международен договор или не, е друг въпрос, който не може да го реши лично председателя на парламента, не може да го решат депутатите, не може да го реши, нали, една подписка.
Всъщност има правна доктрина, има писани много книги от професори по европейско право и в Германия, и в Белгия. Аз съм писал една скромна студия по тая тема, в която ги цитирам и те казват всички, че няма такова нещо като автоматично влизане в еврозоната. Това не е падеж по договор. Това не е нещо, което става от само сеебе си.
Това е процес, който става със взаимното желание и с политически решения, както впрочем каза и Тетяна Гуджиева. Много правилно тука има политически решения, има правни решения. Тука виждаме едно скриване. Аз съм аз от вас, макар и от другата страна, че се опитва да се скрие едно политическо решение с извинението, че юридически било невъзможно. Закъснели сте.
2005 е трябвало да има референдум. 2005 нямаше закон за попитване, но върховенството на правото за мен е над всичко. За мен също. Така че мисля, че тези 40 професора се надявам, че право имат доста така сериозна експертиза. Любомир Стефанов, ще затънем в юридически разговор, а той въобще не е целта на цялото упражнение, тъй като отмества фокуса защо гражданин на Ру Радев, вземащ институцията президент на републиката втори мандат към края, му прави това, което прави.
И ако ми обяснявате, че е загрижен за българския народ, би трябвало да каже на базата на тая статистика, която цитира г-н Борисов: "Ами добре де, бизнесът, не работниците, бизнесът казва, да началниците а иска да влезе в еврото." Може би тези хора, които знаят как се правят пари, когато почнат да правят повече пари, ще дават и по-големи заплати.
Точно на тея, които са уплашени, че доходите им ще бъдат ударени, че има несигурност пазара. От друга страна пък може и да не е това. Може да има някакъв втори, трети, пети план. За мотивите много добре знаете, г-н Кравски, че конституцията не е свещена на крава, нито е перфектен закон. Това, че изисква мотиви само за вето, не означава, че е правилно да не изисква за референдум.
Пак така пак секунда, пак да кажа, личното мнение на всеки утре може да доведе до следното. Хипотеза гражданин хикс става президент. Кокошките да бъдат бели или яйцата за Великден да бъдат червени. Какво правим по тоя въпрос? Къде ги аргументите? Ми няма, защото конституцията позволява да няма и това е правилно. Нали? Абсурд.
Не знам какво. Това, което вие казвате, колега, това е ваше лично мнение, че вас не ви удовлетворяват мотивите на президента. Няма такива. Искам да кажа. Има мнение. Да. Мотивите. Той е основано. Защо исками? Не, значи думите игра. Професоре знаете по-опит от мене, но да си играе с думите неправилно, когато си институция.
Кое кое наричате мотив? Обяснение на причините за една постъпка. Това е обяснението. Това е мнението. Да. Това е мнението, което не виждам. Той обяснява защо е тези обяснения за вас са несолидни, неприемли, а за мен са напълно приемли. Мнение срещу мнението. Тогава може би трябва да питаме хората да кажа повод защо.
Кой го е страх да питаме хората какво мислят по въпроса? Ето това е. Винаги, когато стане дума за референдум, веднага една от хипотезите е, че има страх да се питат хората. Очевидно, според мен още когато Възраждане събраха подписи, да го бяха пуснали референдума, досега щяхме да сме приключили с тоя разговор и нямаше да го водим. Аз съм убедена, защото гледах и данни от 2014 година на Галаб.
Има достатъчно данни, които излязоха. Нямате особена промяна. Аз не знам приемам, че с най-добри намерения президентът прави всичко това, но може и да е подведен, защото той казвама нарастващо притеснение сред хората. Значи нито социологически данни, нито някакви показатели други от типа на някаква активност, на някакви хипер протести или такова има.
Това, което според мен трябваше да направи референда и което президентът е не да предлага референдум и то формулиран въпрос, който е социологически въпрос. Съгласни ли сте на едикво си? Това е в социологически анкети въпрос. Оставям настрана и мотиви и всичко. Заповядайте. Само президентът може да свика консултативен съвет в момента, в който правителството каза, че си иска конвергентен доклад.
Защо президентът не свика консултативния съвет? Защо не ги събра за и против? Защо не попита това правителство и не изиска от него публично, за да могат и хората да се ориентират? Информация какво ще прави, какви мерки ще взима. Сега да ми каже няколко дена преди конвергентния доклад, че той не вижда да има мерки, да има кампании и нещо такова.
Извинявайте, това е следъ дъжкачулка. Той е президент и има други правомощия, които може да изпокъсвам ви. Заповедяйте. Аз не мога да разбера каква е логиката. След това обаче публиката смятате, че щеше да е по-полезен. Това е логиката. Защо смятате, че консултативният съвет за национална сигурност има отношение към тази тема? Защото еврото е въпрос на национална сигурност и ние всички много добре го знаем.
Нека да чуем сега студентите. Значи по-точно казано може да се постави на този консултативен съвет въпроса защо така решихме изведнъж да искаме извънреден конвергентен доклад? Защо толкова бързаме? Каква е причината да бързаме? Май референдум. Добре. Защо искаме непременно презилния, конвергентен доклад? Защо изчакаме студентите в публиката? Какво искат и г-н? Обещавам ви, че след това сте вие бяхме първия година за влизане в еврозоната.
Уважаеми дами и господа, аз съм Александър Савов, трети курс студент специалност право в Софийския университет и първо ще си позволя да направя един кратък коментар, ама много кратък. Да, разбира се, само две изречения. А според мен един подобен референдум няма пречка да бъде осъществен, но в договора за присъединяването на България към Европейския съюз ясно е посочено, че тя ще приеме единната валута в един или друг момент.
Следователно няма как да избягаме от това. И въпросът ми е според вас чисто юридически възможно ли е обосноваването на един подобен референдум с и как ще контрастира то със задължението, което съществува за България да приеме единната валута? Благодаря. Много хубав въпрос. Само да чуем и още един въпрос и след това ви давам възможност да Здравейте. Христо Ценов се казвам.
Уча Международни отношения в Софийския университет. Моят въпрос е към икономистите в студиото. Искам да ви попитам, тъй като външният дълг на еврозоната е в пъти по-голям от българския, това не е ли лошо? Не е ли като един вид да се качваме на един потъващ кораб за нашата икономика? Благодаря ви. Отговорът е да. Не.
А а оборота на еврозоната. Момент, момент. Може ли аз да отговоря? А дългът на България е около 23-4%. Средният дълг в еврозоната е около 100%. Като, разбира се, има страни като Италия и Франция, където нещата изглеждат още по-зле. А причината България да има толкова нисък дълг е една. Въпреки десетилетия лошо управление на на публичните финанси в България, причината е валутният борд, а той структурно ограничава българските политици да не могат да взимат голямо количество дълг.
Мога да обясня как става това. А същото нещо се случва при другите държави, които имат валутен борд. Просто той така работи и в момента, в който бъде премахнат при евентуалното влизане в еврозоната, първо тази спирачка за взима гълк ще ще бъде премахната. Ще се върнем към практиките от преди 97-ма година, когато е въведен борда.
И второто нещо, самата еврозона поради други структурни причини, които също мога да обясня, а стимулира взимането на дълг. Тоест, първо ще махнем бариерата, която спира взимането на дълг и ще влезем в една система, която стимулира взимането на дълг. Както между другото данните показват, че всички страни, които се прицъдиват в еврозоната, техните дългове нарастват между 150 и 210%. Г-н Борисов, да.
Вашият отговор. Много несериозен отговор от от колегата е референду без оценка. Един въпрос може да има гражданица 50 на 50. Извинявам се. А, но в България вие вие казахте, че България има лошо финансово управление, а тя е с най-малкия дълг, един от най-малките дългове в Европа. Как преди преди валутния борд? Не сте ме слушали.
Преди въвеждането на валутния борд България има четири национални. Тук се съгласявам. Извинявам се, да, ако не съм ви разбрал. България никога не е е имала само един кратък период, в който не е била вързана за друга валута или за златото. И това е точно периодът точно преди да стане тази криза 9697 година. Не съм съгласен това, когато имахме така свобода на централната банка и знаете какво се случи.
Няма да цитирам в кой период е бил и кои бяха виновни за това и това рефинансиране от централната банка, когато инфлацията в България беше хиперинфлация, а пенсиите на моите родители бяха по-три. Така че България, бидейки в еврозоната, в една от най-силните заедно с една от най-силните валути, стоейки ЕЦБ, бидейки в решенията на Европа, ние ще бъдем много по-силни и то в този глобален проблем на на търговски войни, който се заражда.
Така че мястото на България наистина е в центъра на Европа. Много бърз отговор. Значи, първо не е само тогава била свободна българската валута, има и други моменти. освен това, която е била вързана със злато, всички други валути са били вързани с злато. Това не е коректно да се каже по този начин. Така или иначе, пак повтарям, аз не съм за премахване на валутния борт.
Смятам, че той трябва да остане и съответно да нямаме всички тези проблеми, които са решени с въвеждането му 97-ма година. Тогава спира хиперинфлацията, спира харченето през бюджета и получаваме тази и до ден днешен стабилна, изключително консервативна сама по себе си фискална политика.
Мога ли да вметна нещо? Да, ще отговорите. Да, вметнете. Да. А аз имам чувството, че неволно или умишлено се подменя темата. Това не е референдум за или против еврото. М това е референдум дали да се приема сега или не. Не, кажи ми как е въпросът, който е внесен в Народното събрание. Съгласни ли сте да се въведе въвеждането на еврото през 2026 година? Това е въпрос.
Не, въобще през 2026 година. И какво? На 2027 година, 1 януари да го въведем. Никой не казва тогава. Тука логиката е ясна. Логиката е оттук нататъка 278 аз се учудвам, че тука г-н Борисов а понеже стана стана дума за центъра на Европа, в центъра на Европа е държавата Чехия. Чехия преди един месец по предложение на централната банка и Министерството на финансите с решение на правителството се отказа да фиксира срок за въвеждане на еврото с основния аргумент, че чешката икономика не е достатъчно сближена с икономиката на страните от еврозоната и
че самата еврозона е крайно нестабилна и трудна за прогнозиране. Това е Чехия. Вие сигурно имате представа какво представлява чешката икономика. Те не са готови, ние сме готови. Малко се съмня. Сега, Тончо Краевски, защото това, което казвате все пак плавно ни приближава към отговор на въпроса, който тук се зададе.
Ние вече имаме един ангажимент. Сега прави ми впечатление, че всеки, когато иска да си защити тезата, си хваща някаква държава в Европейския съюз и и ни сравнява с нея. А, но ние имаме един такъв ангажимент. А, да, да, да. Значи въпросът е как да се обуслове колега разликата между това, което искаха да питат Възраждане и това, което иска да пита президентами не просто възражданите единия питажда го бяха формулирали да по малко различен начин искаха 20 години напреден има само до следващата година.
Но въпросът същината на това, което пита колегата, е много важно, защото това е въпросът в крайна сметка уредено ли е в международен договор, тоест договорът за Европейски съюз казва ли го или не го казва? И разбира се, че не е уредено в международния договор ка а там е уредено, че ще че ще се уреди.
Разбрали сме се, че ще се разбираме. Това е в в Европейската правна литература се казва, че присъединяването към еврозоната е специфичен етап от евроинтеграцията, който те сравняват със самото присъединяване към Европейския съюз. Това е нещо, което не става по силата на юридическия автоматизъм. Няма такъв, който го прави и това става със съответните постъпки.
Това има а политически, юридически, логистични всякакви проблеми, които трябва да се направят. Критериите, за които се говори, че едва ли не като ги попълним и автоматично влизаме в еврозоната, тези критерии конвергентни са направени да защитават интереса на държавите, които са вътрешни за еврозоната. Тези критериите конвергентните са бариера, която да защитава страните вътре.
Това страните вътре това, че страните вътре те могат да дадат доклад, че те са окей. Това не означава, че ние сме окей. Това не означава, че ние сме готови да влезем и това е политическо решение на всяка една страна. А на нас тука ни се обяснява крайно неуважително според мен, че това не е политически въпрос, че той или че той отдавна е решен, ако е бил политически.
Впрочем 2005 година, когато не е имало възможност, 2009 чак е приет законът за а прякото участие на гражданите. Ами нямало е как да бъде проведен. А само преди това въпрос от публиката заша отговор на въпроса си. Първо искам да попитам, след като икономически Европа не е стабилна, а политически също намираме как все повече се разклаща сигурността ни, а да не говорим и че България може да претендира, че е лева е част от нейния държавен нейната национална идентичност.
В такъв случай как може Европа да ни повлияе дори да сме в нарушение на някои от договорите и ако ги нарушим, тя има ли действителните възможности да повлияе по някакъв начин да ни притисне или да ни санкционира или това просто е преследване на някакво въображаемо право, което не е в наш интерес няма никакъв начин да ни санкционира и няма нито една държава, която е санкционирана по тази линия.
А всъщност аз имам по принцип предложението, което имам аз, е да се постави пред конституционния съд тоя въпрос и конституционният съд да отправи нека преодициално запитване към съда в Люксембург и той да отговори на въпроса доколко е уредено като задължително и по какъв начин влизането в еврозоната, защото тогава ще постъпят становища от страничленки, ще постъпи становище от Швеция, ще постъпи становище от Полша за да излезм пак от юридическата страна на нещата, защото говорим за политическо решение и за политически процес и за политически
позиции. Ами затапя и се търсят юридически аргументи, за да се отпушва или да се затапва. А според мен това не върши добра работа, защото нито се отговаря на въпросите и страховете, нито се дава обяснението. Това е проблемът на комуникационната стратегия, че наистина хората нямат отговор на въпроса нито защо на 9 май това го направи президентът, нито защо а не го на Защо, примерно моя въпрос, защо тогава не си говорихме преди две години така за тези 600 000 подписа, които събра възражда? Значи не е важно, че 600 000 се
подписаха да има референдум и че са срещу въвеждането на еврото. Сега изведнъж на 9ти май се изказа президента и вече е страшно важно да направим референдум. Защо? С какво се променя вашата позиция? Защо не подкрепите тогава референдума? Различни референдуми са. Възраждане беше въобще против приемане на еврото.
Въобще сди не беше година не се знае дали ще съществува земята. Ема той и президентът не казва кога. Той каза сега да не се въведе кога ще въведе 50 Стоян Пав. Важно е, че не са че следващата година. Това, което искам да кажа е, че точно както в Европа двойни стандарти, в България се движим с двойни стандарти и нямаме абсолютно ясни критерии, когато оценяваме едно или друго нещо.
Значи референдумът е прекрасен, когато го предлага един. Референдумът е ужасно да питаме хората, защото го предлага някой другче. Да, да, така е. Да. Да, извинявайте. Как да помогнем на хората, които ни гледат? Някои от тях ни се карат, други одобряват това, което казвате, но те е съвсем нормално да не могат да си изградят ясна позиция, защото един им казва 26-та не сме готови, друг им казва до 45-та няма да сме готови, друг казва другата седмица да е готови сме.
Как в в това поле от толкова различни политически аргументи и действия да се ориентираш какво се случва? Член сме на Европейския съюз, искаме ли никой? Никой не ни притиска, не ни заставя, не ни кара да го правим. Ние кога ще си как си отговорим на въпроса искаме ли или не, когато всяка седмица или всяка година някой излиза с нова година? Любомир Стефанов, Стоян Панчев.
Ами ние така 97-ма година приехме този прослутвалутен борд. Не, защото ние искахме, понеже Международният валутен фонд не го наложи и тогава много истината много пищяхме и се плашихме. Извинявайте, колега, ама никой не ни е питал дали искаме валутен борд. Така и нямаше да има референдум. Помните второто, как да си изградят хората мнение? Ами единственият начин според мен легитимен е като прочетат неща извън Facebook, Twitter, TikTok и така нататък, защото там имам дама като няма кампания, оставаш в TikTok и Facebook. Това е категорично подкрепя.
Абсолютно съм съгласен аз. Кампания и това не за пръв път го казвам. Политиците са длъжни на гражданите. Тези, които са против, тези, които са за. На едните да утвърдят позицията, другите да обърнат, ако могат, независимо в коя посока да върви. Политиците са длъжни комуникационно отсъствиетот от целия разговор.
Вижте, ние го водим вместо тях. За мен това е безотговорно и няма как да се чудим ние какво имаме в главата при условия, че те не ни го казват. И другото нещо, а 1 януари 26 не сме готови. Ако е мотив това кога сме готови, кои са когато сме когато сме професо решава кога сме готови, г-н Панчев. доклади, които европейският валутен съюз изготвя всеки две години или кога сме готови решават институциите всяка година референдум тази година ще го въвеждаме ли не сме готови догодина пак референдума два елемен това нещо единият е политическия
който се решава на повечето места с референдуми Дания и Швеция това го оставна нали те нямаха задължение да влизат в еврото автоматично процес договора Швеция да Швеция има такова задължение но това е този въпрос Просто го оставам настрана. А повечето страни от Централна Иизточна Европа, това са Унгария, Чехия, споменатата Полша, те са поставили дори в в Унгария ги наричат втори втори мастриски критерии, които са чисто икономически, които това е така наречената ние говорим, когато говорим за за критериите от Мастрих, това е така
наречената номинална конвергенция, има и така наречената реална конвергенция. Тоест до каква степен твоята икономика се е приближила до първото законите институциите, второто дали мо едното е БВП на глава от населението, ценови равнища. В Унгария са казали, че Унгария няма да се присъединяват една ей такава тухла изследва на тяхната централна банка.
А за разлика от нашата, която не пожела да си публикува своето изследване. А, но там пише, че Унгария няма да се присъединява към еврозоната преди средните доходи, средните ценови равнища и БП от главен срато не стигнат 90% от европейските. Ето това е разговорът, колега, не е разговорът да правим референдуми, защото кой да се изкаже и за какво е референдума, ако го няма то найчистия Това е най-чистият начин да поставиш някакви икономически критерии.
Ако ги изпогледнем България къде е спрямо тези критерии, ние когато се сравним с всички останали последни влезли в еврозоната, ние сме много преди тях по по всички видове реална конвергенция. Говорейки изобщо за еврозоната, аз първо ще застана зад българските работодатели, които имат ясна и категорична позиция, която вече казах.
Ще застана зад КНСБ, зад синдикатите и ще цитирам, за да не бъда говословен, какво казва КНСБ. Еврозоната стимулира икономическото развитие, водейки до ръст на производството и търговските обороти. И не само да не продължавам. Еврозоната води до бърза конвергенция на доходите на работещите, на хората спрямо средноевропейските, а и дават много големи примери.
Еврозоната елиминира транзакционните разходи. Аз съм зад българския бизнес, който не искам да плаща милиарди транзакционни разходи. Сега ще стоят и зад нашите пенсионери, чиито деца са в Европа, когато трябва да им преведат, а когато има някаква болест или нещо, те преведат на своите родители, да нямат проблем парите да стигнат веднага.
Ще стоят зад българските студенти, които учат в чужбина, когато техните родители им превеждат таксите, за да нямат проблеми. Така че ние като българите на предизборна в центъра на Европа, не ви разбрах. Като на предизборна кампания говорите. Ами не, ама ама вие искате да ме пратите много на изток. Аз искам да съм в центъра на Европа. Чакайте сега.
Къде ще ви пращат на изток? За какво говорите? Чехия Чехия изток ли? Швеция не са на изток. Швеция референдума кога било нямаше закон тогава. 20 Какво 20-та година да направим? Какъв референдум? Кога започнаха преговорната глава за финанси и икономика? Вижте защо манипулираме хората, че с референдум нещо в България се решава.
припомням референдума за атомната за атомната централа. Тогава решението беше да нямаме такава. Сега тепърва отново започваме, защото се вижда, че зелената сделка трябва да се махне. Извинявайте, референдумът е начин да се вземе политическо решение и ако трябва да говорим, трябва да говорим за това можем ли да вземем политическо решение, при положение, че дори не можем да информираме хората, камоли да очакваме от тях.
Референдума всъщност, както правилно отбелязвате, по принцип не е средство да се реши между две опции, а всъщност това е средство да се легитимира едно решение, което е взето. Значи, когато един европейски президент във Франция или в някаква друга държава с такава традиция, значи, когато си взел такова решение, например, че ще влизаш в еврозоната, правиш референдум, за да има подкрепа от обществото и ти да се легитимираш.
Тоест в една нормална ситуация трябваше не Възраждана и Румен Радев да предлагат референдум. Референдум трябваше да са предложили управляващите, които искат да влезем в еврозоната, защото те не са прежива какво не е станало. Защото те не усещат, че имат подкрепа обществена. да бъде по-малко негатива и негативните ефекти и да има по-малко риск за всеки един човек.
Последното взето вече политическо решение. Нека да си го кажа. Последното допитване в предаването, за да поговорим малко за политическите ефекти, измерения на това, което се случва. Смятате ли, че темата за еврото се използва в момента за политически цели? Виждате какво сочат данните. 42% от определени политици, 40 Да. От всички.
А и имаме един по-нисък процент от хора, които казват, че е важно да има дискусия. Дискусия по принцип според мен винаги е важно да има, но има ли според вас и някакво политическо пренареждане? Лошото е, че тя се политизира и се използва с политически цели, вместо да решаваме проблеми. Нека да видим как да да какво да направим, как да го направим.
Искам да Искам аз да подам към всеки от вас, за да можем да направим бързи коментари политически на това, което се случва. А ще сближи ли тази ситуация, г-н Стефанов, ГЕРБ, СДС с Продължаваме промяната, Демократична България според вас? Точно тази едва ли но ще ги доближи още повече. Те по тази позиция нямат различия. Стратегическия стратегическия стратегическата цел на правителството е препотвърдена от ППДБ.
Днеска мисля, че чух генерал Атанасов, който е част от управлението на тая коалиция, да казва, че няма да искат и довот на недоверие. Юни месец ще го отложат за догодина евентуално. Отговорът е да. Това означава ли, че леко спада напрежението между управляващо мнозинство и основна партия, която е в опозицията, доцент Боруджиева? Не, според вас? Не, не спада напрежението, защото битката е вътре в опозицията, а не толкова към управляващите.
Президентът днес, професор Маринов, говори за ново мнозинство, което се страхува от това да попита хората какво е по-новото от днес. Нищо ново няма, освен това време на сближаване на позициите на ГЕРБ, ППДБ и ДПС. А не ги ли сближи той като поиска този референдум? Не ги ли сближи той като поиска този референдум? Ама те не са имали различ да да се проявят позициите. Всъщност това е резултатът.
Хората видяха, че има мнозинство, което не желае да се допита до народа. Това е ясно, което се видя. Второ, пак повтарям, всичките в този парламент представляват 21% от хората с право на глас България и никой не може да каже какво ще се получи, ако гласуването не е 30, а е 50%. Досещаме се какво ще се получи.
Смисълът е в това, че всички деформации на демокрацията, на изборния процес, които бяха официално констатирани частично от Конституционния съд, в един момент ще се обърнат в своята противоположност. Аз съм съгласен с първата теза на доцент Борджиева, че най-разумно Очезардр Борисов щеше да бъде за това Народно събрание да вкара в референдума, да го отхвърли и поне щеше да има някаква относително някакво относително а по правилата прието решение.
една бележка заради след това. Г-н Борисов искам да чуя тъй като трети път вече казваш от колко са избрани народните представители в парламента, припомням, че президентът е избран от по-малко. Не, не е избран от по-малко. Не от милиони. То виж цифрите. Като събереш на всички партии, ще си видиш цифрите.
Всички момент, извинявай малко. Спорим излишно в момента. Всички, които сега са против, които са за еврото в Народното събрание, имат с 300 000 гласа повече, отколкото президента за на първия тур на вторите избори за президент. Сравните числата 70 конвергентен доклад Моля ви да се движим по темата по която сме тук тогава уточнявай че говори само за партиите които са за или против а не трети път казш Народното събрание е избрано сол Моля ви нека да се концентрираме защото имаме седем-8 минути до финала а искам да чуя всички вношения 4 юни очакваме доклад аха друг път аз
Основен приоритет на партиите, които осъставляват това управление е именно датата 1 януари 26 година влизане в еврозоната. Да, аз лично очаквам, че конвергентният доклад ще бъде положителен, защото правителството си върши работа, предприети са много действия. Това искане за този референдум единствено сближи и показа кои са европейски настроените партии.
Тези, които искат да бъдем член на еврозоната, тези, които искат да бъдем в центъра на Европа, да можем да взимаме заедно решенията с с Европа, да не стоим на втора скорост, да не ходим на изток, както някои колеги искат да ни изпратят. Така че мисля, че това е бъдещето на нашите студенти, на нашите деца. Там ни е мястото. Стоян Панчев.
А ако въпросът е дали какъв ще е отговорт на конвергентния доклад, съмнявам се, че Европейската комисия би искала приемането на Еврото да се случи против волята на мнозинството българи и на практика с нарушение на конституцията и на правовия ред. Така че може да се окаже, че този път ще имаме негативен пак ще имаме негативен отговор.
Не сега пак малко за политическите процеси. БСП, които в сегашния състав на партията започнаха сближаване с президентската институция, тъй като бяха охладнели отношенията между БСП и президентската институция и президентството. Сега обаче те казаха, че ще отхвърлят референдума. А новосъздадената партия на Корнелия Нинова, която имаше сложни отношения с президента Румен Радев, каза, че е про такъв референдум.
Там какви процеси наблюдавате, г-н Кравски? Ще помоля всеки от вас с кратки в в лявото пространство. Ами аз мисля, че наблюдаваме и в лявото, и в дясното пространство. Това, за което Стоян Панчев е говорил много пъти. Наблюдаваме пълно пренареждане аа на политическата система такава, каквато е била досега.
Тези категории вече нищо не означават. Всъщност зад каузата на аа зад каузата всъщност от двете страни, значи зад каузата против референдума и за референдума застават толкова странни коалиции от хора. Значи от едната страна са, а нали ППДБ, Борисов, Пеевски, всички нали те са от една страна, които иначе се караха, разглобяваха, изглобяваха.
От другата страна има социалисти, бивши либертарианци, скарани едни с други, нали има националисти, разбира се, и така нататък, нали има а толкова странна странна и пъстра групировка от хора от двете страни, че тук очевидно говорим за оформяне на съвсем други неща, които вече не влизат в това, което сме свикнали да разбираме като като кратък коментар. Доцент Боруджиева.
Ми както каза отговорили са и гражданите, използва се за политически цели всичко това. Всяка партия с нейните си проблеми, как да стане по-интересна, как да да се обърне или да я чуят някакви избиратели, а включително в това се намеси и президентската институция, която буквално таргетира на 6 май таргетира военните, на 9 май таргетира радикалите и тези, които са антиеврото.
А аз очаквам да видя следващите стъпки, защото това вече ще е показателно какъв е трендът. Просто в момента всеки гледа се възползва от нещо, за което вижда, че хората се интересуват и ще могат да го чуят и ще им влезе нещо в съзнанието. Това е до такава степен. Хората не искат да се занимават и да се въобще не обръщат внимание на политиците, че политиците вече се хващат за раздърпани сламки, само и само да могат хората да им обърнат внимание.
Любомир Стефанов и професор Маринов. А г-н Крядски казва странни коалиции. Аз не съм съгласен, както не съм съгласен и че понятията нищо не означават, защото говорим за национален интерес. Когато има национален интерес, тези партии специално за които няколко пъти казахме вече, те са казали, че еврото им е важно.
Така че те сега не са влезли за пръв път в сдружение. Коалиция били са и в коалиция, сега не са. Просто имат еднаква позиция. Да. Това е политизиране на въпроса и за тях това е централно и водещо. И се случва, че в този момент те са там, ама те са си били там и преди това. Не са си го измислили вчера.
Така че за мен тази коалиция не е странна. Другата също не е странна. Притесняваем обаче, че наричаме хора патриоти, които на 9ти май правт едни неща на едно друго място, стават сестринска партия с една друга партия и други ден очаквам да кажа, че специалната военна операция е мироопазваща. Професор Маринов, значи първо, понеже попитахте за БСП, отворете предизборната програма на БСП за изборите през октомври миналата година и ще видите как ръководството на тази партия по един отвратителен начин излъга своите избиратели. Толкова за БСП. Иначе,
знаете ли, аз мисля, че трябва да малко да се замислим по темата дали се използва политически а въпросът за референдума, защото и за еврото, защото в края на краищата това опира до политическа отговорност. Например, вие смятате, че българският национален интерес е България незабавно да възприеме едината европейска валута.
Това е такава трактовка и очевидно мнозинството от парламента така смята. А ако се окаже, че това не е така, че това не е българския национален интерес, че последват неблагоприятни събития, тогава ще трябва да се носи отгово. Който, който гледа в бъдещето, може да ми го каже тук и сега какво ще Аз не знам, професоре, работим с факти и с данни.
Работим с факти относно неща и процеси, които се случват не само в България и някои от които могат да бъдат предвидени. Доста точно. Тогава да имаме референдум за китайския юан и да решим тая драма. Кратко, моля ви, това са последни две-три минути. Казвам Филип Горчов и съм студент в специална история геополитика на Балканите, понеже тази вечер чух доста мнения за изток, за запад, за някакви държави, Хърватия, Чехия, да, много хубави държави са, но моят въпрос е следният.
За да се постигне консенсус българското общество, фокусът не трябва ли по-скоро да се насочи това как точно ще работи за България и пример да се дава с България и да се намесва България, а не някакви държави, които да всеки си има възгледи, но смятам, че фокусът на разговора тази вечер е България. Благодаря ви много.
Има ли друг въпрос, бърз или много просто едно изречение вече? Аз отново искам да попитам, в сегашната напрегната ситуация на международната сцена, след като светът е толкова глобален, трябва ли Европа задължително да е наш партньор и трябва ли да е единственият наш партньор, вместо да търсим колкото се може повече разно Благодаря.
Нямаме съвсем кратък един от дам реплики това. Много добри въпроси от студентите. На първия въпрос, да, България е в центъра и патриотизмът не е да всяваме страх срещу хората, сред хората. Патриотизмът е да решаваме техните проблеми. А по въпроса на колегата, да, когато има тези глобални сътресения в търговски план, изходът е регионализацията.
Тоест ние трябва да сме в регионалния съюз много по-силни, когато има тези търговски войни. Стоян Панчев. А на мен ми се струва, че президентът а така е застанал пред реката Рубикон и лови риба в нея. А може да се окаже, че всъщност по-важно ще е да пресече тази река, да влезе в Рим, защото иначе посоката, в която вървим, може би ще е много неприятна за всички ни в България. Благодаря.
Професор Маринов, последно изречение от вас. Аз смятам, че е грешно да се представят отговори. които не са убедителни, вместо да се поставят правилните въпроси. А причината е, че ние нямаме сериозна дискусия, имаме клишета, имаме лозунги. Така е. Как ще процъфтим, ще цъфнем и ще вържем? А не липсват достатъчно сериозни дискусии, в това число и за политическите, и за икономическите, и за всички други измерения и това кара хората, които имат усед към лицемерието, към неискреността, карат да са резервирани. Благодаря.
Доцент Боруджиева последно. което исках да допълня, че освен всичко друго ние нямаме разговор за това как работим и как убеждаваме и как комуникираме хората, които не са съгласни с но политическо решение, защото ние сме в тази ситуация взето политическо решение изведнъж се оказва, че има хора, включително институции, както е президентската и партии, не са съгласни с това решение.
Какво правим? Това е между другото ключов въпрос в съвременните демокрации. Нямаме отговор какво правим с тези, които не се съгласяват с политическото решение. Всяка държава решава какво да направи. И затова моя апел към политиците е моля ви се, стегнете се и си свършете работата. Отговорете на въпросите на хората. Дайте максимално информация.
Дайте им възможност да се почувстват малко по-сигурни в това объркано ежедневие. Тончо Краев, аз последното изречение ще го кажа не като българин суверенист, ще го кажа като европеец, като гражданин на Европейския съюз, защото сме и такива и трай като такива да говорим. А еврозоната и общата европейска валута е един от общностните проекти.
Има общност за въглища и стомана, има общност за ядрена енергетика, има общност зарана и така нататък. Някои от тези общности са успели, други от тези общности следят в момента като захранели органи, примерно като евроатом. Нищо не се прави с тях. Това, че дори еврозоната утре да се провали, да се разпадне, това не е краят на Европейския съюз и не е краят на Европа.
Ние се държим спрямо еврозоната като ученици, дошли на изпит. Нас трябва да ни пуснат там. Ако това да сме европейци, да сме част от Европейския съюз, така свободно се е вляло в нашето кръвообраъщение и ние се чувстваме комфортно в кожата си, ние трябва да го обсъждаме като нещо, което може да бъде добре или зле, като от европейска гледна точка.
Има държави, които харесват това, има държави, които не искат да участват в в това. Г-н Стефанов, продължавам логиката. Европейският съюз обаче е клуб, в който влизаш по доброволно усещане и разбиране, както ние направихме 2007 година. Никой не ни е карал да влизаме. Мъчихме се, минахме през всички преговорни глави, за да го направим.
Така че да и аз смятам, че е грешно да се говори, особено нашите политически лидери за те европейците, тя Европа за Европа не се прави нищо. Мигър ние сме някъде другаде, не сме. А за референдума да завърша с нещо, което ми е попадал като цитат края нами век. Дворцовият съветник на император Карл Велики му казва: "А, сир, не вярвайте на онези, които ви казват, че глас народен е глас божий, защото тълпата в съвкупността си е близо до лудостта, а не до разума.
" Това е демократична мисъл. Демократична. Така. Да завършим с, бих казала многоточие този разговор. Благодаря на всички вас, че бяхте част от този референдум. Благодаря на нашите гости, на студентите в публиката и на всички зрители, които ни следиха. Вярваме, че беше важно да говорим за това днес. Благодарим ви. Приятна и спокойна вечер.