"Бившият конституционен съдия Пламен Киров: "Парламентът трябва да гласува предложението за референдум" "Имаме най-пародийното ръководство на Народното събрание" Клиповете за еврото са направени за дебили"
В разгара на политическия спор за еврото, президентът Румен Радев поиска референдум по темата, което предизвика бурна реакция сред политическите сили. Бившият конституционен съдия и съветник на президента Георги Първанов, проф. Пламен Киров, коментира правните аспекти на инициативата и нейните политически измерения. В интервюто професорът не пести критики към бившия правен съветник на президента Крумзарков , определяйки действията му като проява на "странно чувство за доблест, чест и лоялност". Остра критика отправя и към председателя на Народното събрание Наталия Киселова заявявайки, че "имаме най-пародийното ръководство на Народното събрание". Професорът анализира възможните сценарии пред президента и коментира политическите му намерения.
Водещ: Време е юристите да кажат тежката си дума за този референдум, който поиска президентът Румен Радев. В студиото е бившият конституционен съдия и съветник на президента Георги Първанов, проф. Пламен Киров. Добре дошли.
Проф. Киров: Здравейте и честито.
Водещ: Кое?
Проф. Киров: Избора на нов папа.
Водещ: А, така ли? Вие католик ли сте?
Проф. Киров: Аз съм източноправославен, кръстен съм в тази вяра, но като слушам новините в последните дни във всички български медии, разбирам, че ние сме една католическа държава.
Водещ: Това ви възмущава ли?
Проф. Киров: Не, не ме възмущава. Просто ми е странно.
Водещ: И намерихте на кого да честитите.
Аз приемам поздравлението и ще го предам на всички католици.
Водещ: Професоре, вече към сериозния въпрос. Не им беше много на политиците да се усмихват, след като видяха вчера това, което обяви президентът Радев. Възможен ли е референдум за еврото сега?
Проф. Киров: Всичко зависи от политиците.
Водещ: Тук ви вярвам на 100%.
Проф. Киров: Така поставихте въпроса, че нали сега трябва да кажат думата си юристите. Там, където има двама юристи, има поне три мнения. Много неща се изприказваха. Дали въпросът какъв е? Дали може да бъде артикулиран, да бъде вкаран в решение на Народното събрание, дали е противоконституционно и така нататък. Това е прост въпрос. Само че простите въпроси не винаги имат прости отговори. И в крайна сметка, този въпрос би бил решен най-добре от Конституционния съд.
Водещ: Това ли призовавате - Народното събрание да прати питане към Конституционния съд?
Проф. Киров: Не може да прати нищо. Народното събрание трябва да се произнесе по предложението на президента.
Водещ: Трябва ли да гласува това предложение? Или може да приеме декларация, както призова лидерът на ГЕРБ, и да не се подлага дори на гласуване в Парламента?
Проф. Киров: Когато човек е чел една книга и тя не е Конституцията, може да предложи подобно нещо, но всъщност Парламентът е длъжен да се произнесе по предложението на президента. Така пише в Конституцията, така пише в закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление.
Водещ: Т.е. да гласува това предложение?
Проф. Киров: Каквото искат да направят.
Водещ: Не? Не са задължени да гласуват?
Проф. Киров: Как да не са задължени? След като има предложение, Парламентът трябва да се произнесе с решение. Или гласува за, или гласува против. Третото е невъзможно.
Водещ: Защото казвате, че най-добре да се произнесе Конституционният съд, но всички казват, той вече се произнесе. Крумзарков, правният съветник на президента, който ви наследи на този пост, той казва, че това е противоконституционно и си тръгва от понеделник.
Проф. Киров: Крумзарков не е един от най-изтъкнатите специалисти по конституционно право да не кажа изобщо по право.
Водещ: Ама как, Сорбоната е завършил?
Проф. Киров: Те много хора са завършили Сорбоната, което не ги прави специалисти по конституционно право. Още повече, има един принцип.
Водещ: С отличие.
Проф. Киров: Има един принцип. Не трябва да плюеш по ръката, която те е хранила. Но някои хора имат странно чувство за доблест, чест, лоялност и така нататък. Повече няма да говоря.
Водещ: Защо приемате този акт като плюене? Това е също достойна позиция на някой, който казва, аз не мога да защитя тези тези. И затова напускам.
Проф. Киров: Ми да беше напуснал преди това.
Водещ: А защо не го е направил според вас?
Проф. Киров: Питайте го него. Аз не мога да дам обяснение на едно или друго действие на Крумзарков. Нали видяхме неговата политическа кариера в БСП, как приключи, къде отиде след това, кой го назначи за служебен министър на правосъдието, как свърши мръсната работа по отношение на борбата с главния прокурор на Христо Иванов, след това къде беше прибран на топло място. И сега вече това действие последното няма да има никакви квалификации.
Водещ: Ние каним господин Крумзарков, разбира се, да гостува, за да ви отговори, като сега така го описахте по такъв начин.
Проф. Киров: Нека да отговори.
Водещ: Така изглежда, че действията му са доста логични, доста последователни.
Проф. Киров: Да, да, има синхрон.
Водещ: Кажете, професоре, обаче, противоконституционно ли е това искане? Как го прецените вие, като конституционен съдия?
Проф. Киров: Вижте, Конституционният съд се произнесе миналата година по едно подобно искане, което беше възоснова на усилията на инициативен комитет, който събра 640 000 подписа с един определен въпрос. Внесе го в Народното събрание. Законът пише, че когато има 400 000 подписа, парламентът взема решение за провеждане на референдум. Не взеха решение, казаха, не може да се провежда по този въпрос референдум. Отказаха. Въпросът отиде в Конституционния съд по инициатива на 48 народни представители. Конституционният съд се произнесе. Но той се произнесе, че решението на Народното събрание, с което отказва да се проведе референдум, не е противоконституционно. Това е решението на Конституционния съд. В диспозитива нищо не се казва, дали въпросът е конституционносъобразен, т.е. дали е конституционносъобразен, защото Конституционният съд не се произнася по предложения и по въпроси. Той се произнася по решения на Народното събрание, по правилници, по закони и по укази.
Водещ: Т.е. вие очаквате ли Конституционният съд да бъде сезиран след предстоящото решение по отношение на референдума?
Проф. Киров: Най-вероятно, ако една от засегнатите страни сезира Конституционния съд, той може да приеме, че подобен спор е недопустим, защото вече го е решил, може и да се произнесе по същество. Но това в крайна сметка е в ръцете на Конституционния съд. Но забележете, че Конституционният съд е променен в някакъв състав вече, освен това Народното събрание направи всичко възможно да обругае Конституционния съд във връзка с решението му за законосъобразността на изборите. Че е тяхно пасиране. Искаха да привикват за обяснение Конституционния съд и така нататък. Тези филипики срещу конституционните съдии може би няма да останат без последствия.
Водещ: Всичко е възможно. Не вярвам, но може и така да стане. Или поне достатъчно успешно вкарвате тази интрига, за да има някакъв суспенс в цялата тази ситуация.
Проф. Киров: Освен това, искам да ви кажа поне три случая, в които Конституционният съд си е променил практиката. Първият случай, когато в началото на 90-те години Конституционният съд прие, че условията за недопускане на дискриминация по чл. 6 ал. 2 от Конституцията, на базата на принципа за равноправие на гражданите, са лимитативно изброени в самия текст на алинея втора на чл. 6, където, например, липсва такъв критерий като сексуална ориентация. В следващо решение на Конституционния съд в началото на настоящия век, Конституционният съд каза не. Критериите за недопускане на дискриминация са само примерно изброени в текста. Не се допуска дискриминация на никакво основание в българската правова държава. Това е коренно противоположно решение на Конституционния съд. Да видим и решението от 2020 година, решение №3, с което Конституционният съд каза: когато Конституционният съд приеме, че един закон за изменение и допълнение на закон е обявен за противоконституционен, старата уредба не се възкресява. А това беше обосновано от професор Живко Сталев, като председател на конституционната юрисдикция в един минал период от време. Така че има една конституционна политика на Конституционния съд и той преоценява своите решения, които са взети в миналото.
Водещ: Политически ли ги преоценява вече?
Проф. Киров: Не бих казал, че политически просто се сменят хората в Конституционния съд и те мислят по различен начин от своите предци в тази институция.
Водещ: Да, нормално.
Проф. Киров: Нормално е. Вие наблюдавайте практиката на Върховните съдилища на отделните американски щати и ще видите много такива случаи.
Водещ: Кажете, професоре, какво мислите вие във ваше лично качество? Каква беше целта на Радев? Той едва ли очаква, че всички ще се съобразят и веднага ще отидат на референдум? Мен ми се струва, че целите са по-скоро политически. В каква посока според вас?
Проф. Киров: Не мога да гадая съвсем точно, но ето виждате сега какво става в коалицията. "Има такъв народ" каза, винаги сме казали, че хубаво е да се пита народът, а ние ще гласуваме за провеждане на такъв референдум. И в същото време за приемане на еврото.
Водещ: Последната партия, която се обяви, какво ще бъде...
Проф. Киров: БСП беше последната.
Водещ: А, точно, така.
Проф. Киров: Те са против провеждане на референдум. Някой пита ли електората на БСП дали е за или е против? Господин Вигенин каза, че никога не са им обещавали да правят референдум. Няма такова нещо в предизборната програма на БСП. Невероятно.
Водещ: Тоест какво очаквате да направи Радев?
Проф. Киров: Вижте, това е един епизод от сериала "Война между институциите", по-скоро не между институциите, а между политиците. Тази война се води с променлив успех, тоест от едната и от другата страна, в продължение на години. Това е, преди всичко, войната между Радев и Бойко Борисов. И това е един епизод от тази война.
Водещ: Очаквате ли Радев да влезе в политиката, да прекъсне мандата си президентския и да влезе в политиката?
Проф. Киров: Някога, да.
Водещ: Лично не очаквате подобно действие от президента Радев?
Проф. Киров: Не очаквам.
Водещ: Защо?
Проф. Киров: Просто така мисля.
Водещ: С този ход, който предприе?
Проф. Киров: Това е за политолозите. Аз не искам да напускам така територията на правото.
Водещ: Аз не ви водя към друг въпрос. Ако това се случи чисто хипотетично, какво следва?
Проф. Киров: Не, Радев ще изчака да види какво ще стане, когато приемат еврото и какви ще бъдат последиците. Тъй като тези клипчета, които дори вие разпространявате, без да искам да обиждам националната телевизия, тъй като те не са направени от вас, тя просто ги разпространява в силата на договор с Министерството на финансите. Те са направени за дебили.
Водещ: Е, има информационна кампания.
Проф. Киров: Не всички са длъжни да разбират за механизмите, по които действа Еврозоната. Това, което виждам, което се тиражира, те по-скоро предизвикват смях и оживление в обществото, отколкото нещо да се разбере какви ще бъдат последиците. Не, не, не. Не обвинявам телевизиите, които ги тиражират. Трябва да има кампания и трябва да се похарчат пари за тая кампания.
Водещ: Продължете мисълта си, че според вас той ще изчака приемането на еврото.
Проф. Киров: И след това ще прецени, в зависимост от резултатите, как да постъпи.
Водещ: Т.е. дали си заслужава да се откаже от президентското място?
Проф. Киров: Не, няма да се откаже от президентското място. Това ще се възприеме от всички негови поддръжници като едно предателство, защото все пак той е избран от по-голям брой действителни гласове, отколкото най-голямата по численост парламентарна група в настоящия парламент.
Водещ: Т.е. според вас неговите избиратели предпочитат той да е президент, отколкото да поеме отговорност и да направи партия, така ли?
Проф. Киров: Това да направиш партия е поемане на отговорност ли?
Водещ: А не трябва ли да е?
Проф. Киров: Не бих казал. Като си избрал да бъдеш президент, ще бъдеш президент. Той е непосредствено демократично легитимна институция, като в България президент се избира пряко от избирателите, така както се избира парламентът.
Водещ: Възможно ли обаче, ако говорим по вашата логика, вие казвате, той ако направи нещо, ще го направи едва след края на мандата си. Възможно ли е да повтори сценария с Георги Първанов, когато той завърши втория си мандат, направи политическа партия?
Проф. Киров: Рационалното поведение на човека е да се учи от своите собствени грешки или най-малко да се учи от грешките на другите, които може да наблюдава и да анализира.
Водещ: С което какво казвате?
Проф. Киров: С което казвам, че трябва да действа много внимателно.
Водещ: И да не допуска подобно нещо? Да не допуска да бъде направена партия? Той да направи партия? Да подкрепи други партии?
Проф. Киров: А защо не, да оглави други партии?
Водещ: Да не бива да го прави?
Проф. Киров: Не. Не. По-скоро да оглави друга партия. Но не да подкрепя другите. Когато ръководството на една партия окончателно се е дискредитирало, така че поддръжниците и електоратът на тази партия не поддържа ръководството, по-лошо ли има в това да се появи нов лидер и той да поеме нещата в свои ръце.
Водещ: Добре, да видим. До тогава обаче има време, поне според вашата прогноза. Да видим какво ще се случи в парламента следващите седмици.
Проф. Киров: Не, няма какво да се случи в парламента, предвид, че ние имаме най-пародийното ръководство на Народното събрание с председател... така. Какво ще се случи, освен скандали. Днес са дошли с голямата кошница.
Водещ: Ама, ми с голямата кошница, видяхте ли изявлението на Киселова?
Проф. Киров: Президентът да се мотивирал и в зависимост от това как се мотивира, ще може да се види дали е спорно. Това ѝ е работата.Няма какво да каже друго, освен че е спорно. Как ще каже нещо категорично, без да й бъде наредено какво да бъде нейното изявление. Струва ми се, че преподавателката по галактично право и председател на парламента изпълнява нареждане. Разбира се, тя разформирова цяла парламентарна група в нарушение на правилника и Конституцията. Ето нещо друго.
Водещ: Кой разпорежда според вас?
Проф. Киров: Не знам, питайте я нея. Но това е повече от очевидно. И другото което е. Президентът мотивира само един от своите актове. И един специалист по конституционно право би следвало да го знае. Тези, с които налага вето върху приет от парламента закон. Тъй като, той е отправил обръщение към Народното събрание, това е негово правомощие по Конституцията, обръщенията са актове на президента, предимно политически, то мотивите за предложението, което той ще внесе в понеделник, се съдържат в обръщението, което ние чухме. Какви повече мотиви да вложи президентът и да ги приложи към предложението.
Водещ: Но, професоре, да се разбираме, че твърдите, че председателят на Народното събрание не знае, че не се мотивират обръщенията на президента...
Проф. Киров: Ами, може би го е пропуснала.
Водещ: Е, как го е пропуснала? Вие не сте ли ѝ преподавали?
Проф. Киров: Аз на нея?
Не, Георги Близнашки й е преподавал.
Водещ: Добре, благодаря ви, професор Пламен Киров, с анализ при нас.
Бел. Яс - Крумзарков от Сорбонята е същият, който закъсня за едно тв. предаване /с Нинова/ и го обясни на зрителите с това, че бил ходил да утепе един дедо