То не е смешно, а тъжно, разбира се, но е безсмислено, все пак, да си хабим нервите напразно, щом вече е ясно, пределно ясно и за малоумните, че тепегьозлъкът на управляващите е непобедим. Точно така – НЕПОБЕДИМ! – каквото и да се случи в нещастното ни отечество, очевидно е, то няма да освести, да вчеловечи някак тези, които имат нужда от освестяне и вчеловечване. Кои са те ли? Ясно е кои са, въпросът е риторичен, макар че има все още хора, които се преструват че не схващат за какво става дума, което е понятно, пък и такива, които май  наистина не схващат, което е непонятно. Клиентелисткият кръг край управляващата партия, понятно е, ще се прави на дръж ми шапката, докато може и доколкото може, щом пада келепир покрай вярната служба.

А другите, виж, ако ги има и доколкото ги има, трябва сериозно да се замислят върху мисленето си, ако могат, защото не са налице видими причини да се подкрепят отново провалилите се с гръм и трясък управници, пък те се канят да го направят, както ни убеждават. И тук, стигаме да най-натрапващата се от предизборните смешки, тази със странните социологически фрик-фляци на незабравимата Мира Радева. Незабравима ще е тя задълго, сигурен съм, защото доказа и показа нагледно, че уж неподкупната социология може да сервилничи направо необуздано и чак неправдоподобно.

Тъжно беше, но и смешно, че се разминаха фатално прогнозите й с тези на колегите й, но още по-тъжно и по-смешно е, че тази храбра жена остана непримирима. След като рейтингът на ГЕРБ закономерно се срути покрай серията от скандали и непремерени приказки на Б.Б. и обкръжението му, въпросната жена, за да поддържа все пак някаква разлика между ГЕРБ и БСП изманипулира, доста нескопосно, рейтинга на БСП. Доста нескопосно, казвам, защото го сведе до 15 процента, след като прекрасно знаем, че твърдият електорат на партията е около 17 процента, а при настоящият отлив от ГЕРБ би могъл и да набъбне. Но това, пак казвам, е по-скоро тъжно, отколкото смешно, тъжно не толкова за Мира Радева, колкото за родната социология, която ще трябва задълго ад се оправдава.

По-смешно, пък и жалко, е поведението на президента Плевнелиев, който се напъва да изглежда независим, но прави недопустими грешки. Преди всичко, като повтаря папагалски и абсолютно безпринципно, повтаряното до премала от Б.Б. или Цв.Цв., а именно, че хората не се интересуват от подслушванията, а от доходите си. Подменял се, видите ли, обяснява господин президентът, общественият интерес, отвличало се вниманието на хората от същинските проблеми, тези, от които зависи бъдещето ни. Бъдещето ни, като народ и нация, смея да заявя, зависи, преди всичко и най-вече, от съдбата на демокрацията, от гарантирането на конституционните права и свободи!

Странно е, пък и обидно, че не схваща тази тъй простичка, дотолкова прозрачна зависимост, българският президент, докато напразно се мъчи да опази, да защити някак довчерашните си съпартийци. И после, ако се позадълбочим, докато разчитаме посланието му, ще видим, че той прави още една фатална грешка, като разграничава някак, Бог знае как, проблема с подслушванията от проблема с доходите. Близко е до ума, че никой чужд инвеститор, да речем, не би инвестирал в страна, където се нарушават конституционните права на гражданите, където е компрометирана демокрацията, а това, разбира се, ще се отрази на доходите  на населението.

И още нещо, недопустимо е, направо скандално, че президентът говори за компромати, след като е налице вина, доказана от прокуратурата, след като има самопризнания, след като е посочен виновникът за скандалното посегателство срещу свободата и демокрацията. Росен Плевнелиев е длъжен да свиква с новата си роля и да по-прецизен в изказванията си, пък и по-независим, ако може. Така излиза, че Кеворк Кеворкян му подсказва какво да каже, след като вече му се е накарал, че се държи непочтително с бащицата, издигнал го за президент, че не го защитава достатъчно категорично и себеотречено. Кеворк Кеворкян, къде за радост нa безчислените си почитатели, къде за нерадост на същите, най-неочаквано е съвсем последователен в защитата на Б.Б.

Той си знае защо, както си знаят вероятно Едвин Сугарев или Йордан Соколов, но за мен е изненадващо, че те не се радват на евентуалният отлив от ГЕРБ, който би помогнал на техните ДСБ и СДС да додрапат до парламента. Не знам доколко са смешки и доколко тъжни и подобни ситуации, но инак съм сигурен, че те са нелогични, лишени  от политическа логика, и неетични, лишени от политическа етика. Ненормални са, с други думи казано, подобни случки, та биха могли да бъдат тълкувани като комични, при цялата си трагичност, защото те, така или иначе, са си смешки. Да, смешно е, когато човек като Едвин Сугарев, който всякога е бил най-възторжен защитник на демокрацията и законността, изведнъж защитава с присъщата си пламенност гаврещи се с демокрацията и законността субекти. И тъжно е, не ще и дума, подобно поведение, но по-тъжното е, че то намира, Бог знае как и защо, някакви поддръжници, възторжени поддържници, бих казал, непримирими поддържници.

Доводът, че ги има тези безпримерни поддържници, защото са твърдо решени да не допуснат реванш на БСП е крайно несериозен, щом потъпкват те най-безцеремонно демокрацията, докато воюват с тази партия. Този довод, очевидно, е измислен и е лесно, а и неубедително оправдание, което също би било смешка, голяма смешка, ако не навява тъга. Но най-смешното, разбира се, е поведението на вожда, на безгрешния и безпримерен Бойко Борисов, който май оплете яко конците този път. Неговите изказвания, не ще и дума, всякога са били особено забавни, но сега, може да се твърди със сигурност, той надмина себе си, затъмни, така да се каже, нивга непомръкналата си слава на народен трибун.

Направо трогателно е, да речем това, че премиерът на държава, член на Европейския съюз, предпочита пред  доводите на прокуратурата, клетвата, заклеването на своя верен помощник, че е безгрешен, наклеветен или Бог знае какво. Още по-трогателно е, разбира се, че след като справедливо е упрекнат за грубичкият си, да кажем, нецензурен език, той се оправдава с туй, че някой го е подслушвал в клозета.

Стига само тази клозетна сага, оцветила и овкусила безброй премиерски изказвания, за да е много, ама много смешно, но пак е тъжно, тъжно, тъжно! И сега, както и друг път се е случвало, види се, ще ни е тъжно, наместо смешно и тогава, когато трябва да се смеем, когато е задължително да се смеем, тогава, когато се смеят всички цивилизования всички нормални хора по света…