Иван Вазов: Великден и пролет

Христос възкресе!
Великден лъсна,
ад се затресе,
мрак се разпръсна.

Правда, надежда
света огрели,
в светли одежди
гори запели.

Младост и песни
пролет разлива,
в мало, в голямо
веселье влива.

Земя и небо
радост потресе.
Викайте всички:
Христос възкресе!

Гости за Великден

Ручек готвит невястица,
умилена, уядвена,
со сънце се разговорвит:
- Ай ти сънце, ясно сънце!
ке те молам и опитвам:
Ти ми греиш по `ся земя,
по `ся земя, `се виляети,
ал ми греиш господина,
ал ми греиш мила майка?
Ал ми греиш мили братя?
Ал ми греиш мили снахи?
Сънцето й отговори:
- А невясто, добро, мило!
Ме опитваш, ке ти кажам:
Яз ти греам господина,
яз ти греам мила майка,
яз ти греам мили братя,
яз ти греам мили снахи;
Се готвеет да ти идат,
да ти идат за Великден
голям пещеш ти готве`е:
От бракя ти сърма колан,
от майка ти ал`шамия,
от снахити шарен колач;
Господин ти на чаршии
ти ценвеше сарай чевли -
да ти купи за Великден.
Аз ти кажвам да не жаляш,
оти `сите ке ти дойдат!

Струга;