×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Всички решения от заседанието на МС днес в сряда Featured

Сряда, 22 Април 2015 16:37

Облекчават се административните процедури
при възстановяване на средства на бенефициентите по европроекти

Правителството прие промени в Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от структурните и Кохезионния фонд на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“.
С направените изменения се премахват излишни административни процедури. Целта е съкращаване на времето за верификация на исканията за плащане и съответно – ускоряване възстановяването на средствата на бенефициентите и приключване на проектите в срок.


Ирина Мутафчиева е избрана за член
на Управителния съвет
на Фонд „13 века България”

Правителството избра Ирина Мутафчиева, директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство в периода 2005-2013 г., за член на Управителния съвет на Националния дарителски фонд „13 века България”. Тя ще довърши мандата на проф. Андрей Пантев, който освободи по свое желание поста през м. март т. г.
Фондът организира и подпомага дарителската дейност в подкрепа на образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери.
Ирина Мутафчиева е завършила изкуствознание в Националната художествена академия. Работила е в областта на историята на дизайна и модерното изкуство на ХХ в. Била е уредник в Софийската градска художествена галерия, Националната галерия за чуждестранно изкуство и Националната художествена галерия, както и редактор в сп. „Изкуство”. Преподавател е по история на изкуството в Средното училище по приложни изкуства в София и е експерт в Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства. През 2013 г. е отличена с почетния знак на Министерството на културата „Златен век” – звезда, който се присъжда за изключителен принос към българската култура и за развитие на културното сътрудничество.


Веселин Делчев е предложен за извънреден
и пълномощен посланик в Нигерия

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за назначаването на Веселин Делчев за извънреден и пълномощен посланик на Република България във Федерална република Нигерия. Със същото решение кабинетът предлага на Президента да освободи от поста Мирослав Комаров, предвид изтеклия срок на мандата му.
Кандидатурата на Веселин Делчев отговаря на всички изисквания на Закона за дипломатическата служба. Дипломат от кариерата, в момента той е началник на отдел в дирекция „Близък изток и Африка” на МВнР. Притежава опит като дипломат в посолствата на България в Бразавил и в Рим. В продължение на 11 години е бил директор на дирекция „Международно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на здравеопазването. Владее английски, италиански, френски и руски езици.


Контраадмирал Димитър Денев е предложен
за удостояване с орден „За военна заслуга”

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за награждаването на контраадмирал Димитър Денев с орден „За военна заслуга” – І степен, за приноса му в развитието на Българската армия.
Контраадмирал Денев беше освободен като командир на Военноморските сили на 13 април т. г. поради навършване на пределна възраст. В кариерата си е удостояван многократно с наградни знаци и предметни награди.


Утвърдени са таксите за кандидатстване и обучение в държавните висши училища
за учебната 2015/2016 година

Правителството утвърди таксите за кандидатстване и обучение в държавните висши училища за учебната 2015/2016 година.
Утвърденият от Министерски съвет документ е въз основа на предложенията на академичните ръководства на държавните ВУЗ, които са съобразени с ограниченията, установени в закона за висшето образование – таксите да не надвишават 2/3 от диференцираните нормативи за издръжка на обучението. От такси за обучение са освободени курсантите във висшите военни училища.
Проектът на постановление е публикуван в интернет страницата на МОН.


Правителството одобри Договора за подписка
по отношение на емитирания
троен транш облигации

Министерският съвет одобри Договора за подписка между Република България в качеството на емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на съвместни водещи мениджъри по отношение на емитирания троен транш 7-, 12- и 20-годишни облигации на България под Глобалната средносрочна програма на Република България. На 19 март 2015 г. беше осъществено пласирането на тройния транш бенчмаркови еврооблигации, а договорът за подписка беше подписан на 24 март 2015 г. за осъществяване на трансакцията.
Договорът за подписка е част от ратифицирания от 43-то Народно събрание на 25 февруари 2015 г. Договор за дилърство между Република България в качеството на емитент и Ситигруп Глобъл Маркетс Лимитид, Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си, Сосиете Женерал и Уникредит Банк АГ в качеството на организатори и дилъри относно Глобална средносрочна програма па Република България за издаване на облигации на стойност 8 000 000 000 евро.



Общините Иваново и Казанлък получиха имоти
от държавата за развитие на туристически дейности

Правителството прехвърли безвъзмездно на община Иваново имот – частна държавна собственост, с площ от 142 кв. м и предостави за управление други два с обща площ 5 дка в местността „Селище“ край с. Червен. Терените ще бъдат използвани за нуждите на проекта „С кану към дивата природа на природен парк Русенски Лом”, реализиран по програма ФАР. Той включва организиране на воден маршрут по р. Черни Лом за придвижване с кану от местността „Селище” до местността „Грамовец” край с. Иваново.
Целта на местната власт е да превърне общината в разпознаваема и конкурентна туристическа дестинация като използва оптимално нейните природни, исторически и културни дадености. В резултат се очаква ръст на местната икономика и по-добри условия за социално развитие, вкл. създаване на допълнителни работни места, привличане на повече туристи и увеличаване на приходите от туризъм, по-добри условия за опазване на природните ресурси и културно-историческото наследство.
С друго решение правителството предоставя безвъзмездно на община Казанлък за срок от 10 години управлението върху шест имота - публична държавна собственост. Това са тракийски гробници, сред които и „Голямата Косматка”, предоставени за управление към момента на Министерството на културата. Решението на кабинета, инициирано от кмета на Казанлък, ще позволи на Историческия музей в общината да осъществява дейностите, свързани с опазването и представянето на недвижимите културни ценности, и ще спомогне за развитието на културно-историческия туризъм в района.
Министерският съвет отмени решение от декември 2013 г., с което е намален капиталът на „Студентски столове и общежития“ ЕАД и имоти - публична държавна собственост, са предоставени безвъзмездно за управление на пет университета. Отмяната на решението е базирано на извършения анализ на отражението му върху финансовото състояние и функционирането на дружеството. Той сочи, че прехвърлянето на имотите на университетите ще има отрицателен ефект върху дружеството и няма да му позволи да изпълнява дейността си.
С оглед извършените досега юридически действия, РМС 787/2013 все още не е произвело действие – към момента имотите продължават да са собственост на „Студентски общежития и столове”. Днешното решение не променя основното предназначение на тези имоти – общежития и столове за студенти, докторанти и специализанти.



България ще оказва подкрепа на Албания
в областта на европейската интеграция

Министерският съвет одобри проекта на междуправителствен Меморандум за сътрудничество в областта на европейската интеграция между България и Албания.
С документа се предвижда България, като пълноправен член на Европейския съюз, да оказва съдействие на експертно ниво по процеса на водене на преговорите с ЕС, използването на предприсъединителните фондове, присъединяването към позициите в областта на общата външна политика и политиката за сигурност на ЕС, както и в укрепването на административния капацитет в публичния сектор на Албания.


Одобрена е българската позиция за Съвет ЕКОФИН

Правителството одобри позицията на България за участие в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси, което ще се проведе на 24 и 25 април в Рига. На заседанието ще бъде обсъдена икономическата ситуация и финансовата стабилност в ЕС във връзка с доклада на Европейския надзорен орган относно рисковете и слабостите на финансовата система в Съюза. Очаква се министрите да обменят мнения по прилагането на Плана за инвестиции в Европа, като обсъдят основните пречки пред инвестициите и структурните реформи, необходими за стимулиране на растежа. Те ще дискутират също така създаването на Съюза на капиталовите пазари, както и мерките по пакета за данъчна прозрачност и предотвратяване на намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалбите.
Правителството се запозна с проведените дискусии и резултатите от проведените на 16 март, 17 март и 26-27 март заседания на Съвета на ЕС.
Съветът по земеделие и рибарство проведе дебат относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, който беше съсредоточен върху основните нерешени въпроси – наличие на неразрешени вещества, режим на внос и система за контрол. Относно актуалното положение на пазара на мляко, Председателството информира Съвета, че в малка част от държавите-членки цените на млякото и млечните продукти продължават да падат, а в другите се стабилизират и не могат да се правят изводи на база средни стойности. Комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган изрази мнението, че млечният сектор в ЕС е конкурентноспособен и 11% от произведеното се изнася за трети страни. Секторът е пазарно ориентиран и очакванията са световното търсене на мляко и млечни продукти да се увеличава с 2 % годишно. Много държави-членки изразиха опасения, че краят на квотната система за млякото може да предизвика криза в сектора на млякото и че инструментите, които са налични в реформираната Обща селскостопанска политика, може да се окажат недостатъчни. Няколко делегации, сред които и на България, призоваха за допълнителни мерки в сектора. България поддържа общото предложение с Румъния за въвеждане на допълнителни мерки на пазара на мляко за справяне с последиците от руското ембарго.
Срещата на министрите на образованието, която се проведе в Париж, обсъди възможностите за засилване въздействието на образователния сектор в Европа за преодоляване на нетолерантността, радикализацията и расизма, както и приносът на училищното и висшето образование за по-широко разпространение на общочовешките ценности, формиращи основата на свободното и толерантно общество. Министрите и Комисията приеха обща декларация на тема „Насърчаване на гражданството и общите ценности свобода, толерантност и недискриминация чрез образование“. В декларацията се изтъква необходимостта от предприемане на конкретни действия на всички равнища с цел удвояване на усилията за укрепване от най-ранна възраст на обучението и приобщаването към основните хуманни ценности и за изграждането на интегрирани чрез образование общности.
Неформалното заседание на Съвета по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия) се проведе в Рига. В хода на дискусиите държавите-членки се обединиха около следните приоритети за завършването на Цифровия единен пазар: изграждане на високоскоростна широколентова инфраструктура и осигуряване на достъп до нея; усъвършенстване на законодателството и неговото еднакво прилагане във всички държави-членки; премахване на бариерите пред стартиращите фирми; насърчаване на развитието на електронни правителства; подкрепа за онлайн търговията; гарантиране на сигурността на данните, плащанията и доставките; улесняване на достъпа до финансиране; насърчаване на иновациите; фокус върху образованието и развитието на цифровите умения. Обсъдени бяха мерки за цифрова трансформация на промишлеността.


Договорът за добив на минерална вода от находище „Банкя“ ще бъде продължен с правоприемника
на концесионера

Правителството упълномощи министъра на околната среда и водите да сключи допълнително споразумение за продължаване на концесионния договор от 29 януари 2001 г. за добив на част от минералната вода от сондаж №1хг „Иваняне“ от находище „Банкя” и новия сондаж ТК №1 „Иваняне“ с правоприемника на концесионера „Бутилираща компания минерални води - Банкя“ ЕООД.
Решението е прието на основание чл. 72 от Закона за концесиите във връзка с мотивирано искане на правоприемника на концесионера - „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България“ АД.
Условията по договора остават непроменени.


Открити са процедури за предоставяне на концесия на плажовете „Корал“ и „Къмпинг „Делфин“

Правителството открива процедури за предоставяне на концесия за услуга за два морски плажа в община Царево – „Къмпинг „Делфин“и „Корал“. Предлаганият 15-годишен срок на концесиите е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж.
Процедурите се провеждат по реда на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Концесионерите ще бъдат определени в резултат на конкурс, организиран от министъра на регионалното развитие и благоустройството и проведен от комисия, назначена от министър- председателя.
Размерът на минималните годишни концесионни плащания се определя съгласно одобрената от кабинета в началото на т. г. методика. Определени са и съответни гаранции за участие в процедурите и са предложени банкови гаранции за концесионните плащания и доброто изпълнение на всички останали задължения по договорите.


Нова Спогодба между България и Румъния
за избягване на двойното данъчно облагане
ще стимулира двустранните бизнес отношения

Правителството одобри проект на нова Спогодба между България и Румъния за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите. Документът ще бъде подписан при условие за последваща ратификация.
Действащата към момента българо-румънска спогодба е подписана през 1994 г. в условията на коренно различни икономически отношения между двете държави и без адекватна към онзи момент правна регламентация в българското законодателство в областта на данъците. Одобреният днес проект предлага система за разпределение на данъчното облагане между двете държави, която ще допринесе за хармоничното развитие на двустранното икономическо и инвестиционно сътрудничество. Сключването й ще спомогне за реализирането на реални и облекчени от данъчна гледна точка възможности за дружествата - местни лица и на двете държави, да осъществяват стопанска дейност в другата държава в различни сфери и отрасли.
Разрешенията, възприети в Спогодбата, са съобразени с българската договорна практика, която преимуществено следва модела на данъчна спогодба на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.


Европейската регламентация на повторната употреба на информация в обществения сектор
се въвежда в българското законодателство

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и предлага на Народното събрание да го приеме.
С основната част от законопроекта в националната нормативна уредба се въвеждат разпоредбите на Директива 2013/37/ЕС, отнасяща се до повторната употреба на информацията в обществения сектор, като по този начин се запълват съществуващи към момента непълноти в ЗДОИ. Разширява се обхватът на приложение с включване на някои културни институции като библиотеки (в т. ч. университетски), музеи и архиви. Предвижда се установяване на горна граница на таксата, която да се заплаща за повторното използване на информацията, като Министерският съвет следва да издаде методика, която допълнително гарантира спазването на принципите при ценообразуването. Създава се законова възможност за безплатно предоставяне на информация за повторно използване, по преценка на организацията от обществения сектор. Включено е задължение за обществените институции да информират заявителите за повторно използване на документи относно наличните средства за правна защита. Насърчават се организациите от обществения сектор да предоставя информацията в отворен, машинночитаем формат, заедно със съответните метаданни.
Другата част от промените се отнася до националната практика и особености. Въвежда се изискване всяка информация от обществения сектор, създадена след 1 октомври 2015 г., да се поддържа в електронен вид. Създава се възможност достъпът до обществена информация да се извърши по електронен път, без да е необходим електронен подпис, както и достъпът до информация да се осъществява чрез интернет адрес, където се съхраняват данните. Ръководителите на административни структури се задължават ежегодно да обявяват списък на категориите информация, подлежаща на публикуване в интернет, като определят и сроковете за актуализация на публикуваната информация и форматите, в които ще е достъпна.
Законопроектът е подложен на публично обсъждане от есента на м. г. В окончателния му текст са отразени становищата на организациите от обществения сектор и на неправителствените организации, които отговарят на смисъла на директивата и които водят до подобряване на регламентацията на материята.


Железопътно предприятие без лицензия няма
да има достъп до жп инфраструктурата

Правителството прие промени в Закона за железопътния транспорт, които ще предложи на Народното събрание.
Част от предложените изменения и допълнения са свързани с въвеждане на определението „железопътно предприятие”. Предвижда се то да е по-общото понятие и да включва както предприятия с лицензия за извършване на превози, така и такива без лицензия, но които задължително притежават сертификат за безопасност. Новото определение е възприето в Директива 2004/49/ЕО. То включва и предприятията, които осигуряват само теглителна сила. Железопътното предприятие без лицензия няма да има достъп до железопътната инфраструктура, а само до първата гара от нея. Всеки, който иска да получи пълен достъп до железопътната инфраструктура, задължително следва да има основен сертификат за безопасност и лицензия.
Въвеждат се и имуществени санкции в размер от 2000 лв. до 5000 лв. за железопътния превозвач и управителя на железопътната инфраструктура, когато не поемат или отказват поемане на отговорност спрямо пътниците и техния багаж. Такава санкция ще бъде наложена и при непредоставяне на билет или друг вид превозен документ и за неподаване на информация.
Законопроектът е публикуван в интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията както и в www.strategy.bg.





Предвижда се нов модел за подпомагане
на пострадали от бедствия

Правителството одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия. С него се въвежда механизъм за подпомагане за тези лица, които със собствени финансови средства не могат да се погрижат за застраховането на собствеността си за последици от бедствия.
Законопроектът предвижда след настъпване на неблагоприятно събитие, свързано с бедствие, държавата чрез своите органи – Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и Агенцията за социално подпомагане (АСП), да прецени доколко е настъпило увреждане или щета върху собствеността на лицето, което не може със собствени средства да застрахова имота си. Агенцията за социално подпомагане ще преценява кои лица трябва да бъдат подпомогнати, доколкото не са могли сами да застраховат имуществото си срещу съответния риск заради социалния и икономическия си статус. Средствата от централния бюджет през бюджета на Министерството на труда и социалната политика, респективно АСП, ще достигат до хората, които имат нужда от подпомагане при бедствия.
С предлагания нов модел за подпомагане на пострадалите от бедствия не се променя принципът за доброволност на застраховането на личното имущество, но положителен косвен ефект от предлаганите промени е да се стимулира сключването на застраховки и подобряването на застрахователната култура на гражданите.


В МТИТС се формира самостоятелна дирекция „Електронно управление”

Правителството прие промени в устройствените правилници на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и изпълнителните агенции „Морска администрация”, „Автомобилна администрация”, „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” и „Проучване и поддържане на река Дунав”, както и в Наредбата за предоставяне на речни информационни услуги по вътрешните водни пътища на Република България.
Промените са направени във връзка с намаляването на разходи за персонал съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. и оптимизиране на функциите и оперативната дейност.
В МТИТС е предвидено дирекция „Информационни технологии и електронно управление” да бъда разделена на две – дирекция „Информационни технологии” и дирекция „Електронно управление”, с което ще се постави акцент върху един от основните приоритети на правителството – електронното управление.
С изменението на устройствеиия правилник на ИА „Морска администрация” ще се постигне децентрализиране на част от дейността и оптимизиране на контрола на трафика и корабите. Главна дирекция „Аварийно-спасителна дейност” ще бъде преместена от София във Варна с две подразделения – в Бургас и в Русе. Това ще подобри процеса по търсене и спасяване във вътрешните водни пътища и борбата със замърсяването на речната околна среда.
За ИА „Автомобилна администрация” е предвидено намаляване на числеността с 10%, което представлява 58 щатни бройки. Без това намаление не е възможно оптимизирането на разходите за персонал в рамките на бюджета на агенцията.
Предвижда се създаване на нови административни звена и преструктуриране на съществуващи в ИА „ЕСМИС”, като се преразпределят функциите между тях поради значително нараснал обем от дейности и задачи. Същевременно се намалява числеността на агенцията с 10% (от 573 щатни бройки на 521 щатни бройки).
Предлаганите промени в ИА „Поддържане и проучване на река Дунав“ ще доведат до подобряване и укрепване на административния капацитет, по-висока оперативност и по-ефективно изпълнение на функциите на агенцията при намален числен състав.


Две агенции към министъра на икономиката
са с нови устройствени правилници

Министерският съвет прие нови устройствени правилници на Българската агенция за инвестиции и на Изпълнителната агенция за насърчаване малките и средните предприятия към министъра на икономиката. С постановлението се правят промени и в устройствените правилници на останалите второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на икономиката.
С цел подобряване организацията за работа в БАИ се въвежда реорганизация и оптимизиране на структурата й, като се прецизират и детайлизират функциите на дирекциите от общата и специализираната администрация. Предвид влезлите в сила изменения в Закона за чужденците в Република България и в Правилника за прилагането му, на Агенцията се възлага задължение удостоверява наличието на обстоятелствата по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 17 от ЗЧРБ, а именно – извършване на инвестиция в определен размер или нейното поддържане за определен срок.
Изпълнителната агенция за насърчаване малките и средните предприятия играе основна роля в прилагането на правителствената политика в областта на МСП, които съставляват над 90% от бизнеса в България. Новата мисия на Агенцията е съобразена с международния опит в прилагане на адекватни политики за насърчаване на сектора на МСП и е насочена към успешното изпълнение на приоритетите и целите, залегнали в Националната стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия 2014-2020 и прилагането на добри практики.
Общата численост на персонала остава в рамките на досегашните 53 щатни бройки, организиран в обща и специализирана администрация. Структурите в специализираната администрация са главна дирекция „Развитие на малките и средни предприятия“ и дирекция „Интернационализация на малките и средните предприятия“.


Запазване на ниските данъчни ставки
за корпоративни данъци и данъците върху доходите е заложено в средносрочната бюджетна прогноза
за 2016-2018 г.

Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 година. Решението на правителството определя средносрочните цели на фискалната и бюджетната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси фискални правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси. С решението се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години. Осигурява се предсказуема средносрочна бюджетна рамка, която да спомогне за създаването на предвидима среда, улесняваща генерирането на устойчив икономически растеж. Документът съдържа допусканията за развитието на националната и световната икономика, включително макроикономическа прогноза, описание на приоритетите на политиките на правителството, информация за последната отчетна година, за текущата година и прогноза за основните бюджетни показатели за следващите три години.
Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. представя визията на правителството за финансовото обезпечаване на постигането на основните цели и изпълнението на мерките, заложени в Програмата на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 година. Придържайки се към националните приоритети от правителствената програма, прогнозата осигурява условия за постигане на устойчив икономически растеж и за реализация на секторните политики.
През следващия тригодишен период получаваната от европейските фондове и програми финансова подкрепа ще продължи да бъде от ключово значение за развитието на икономиката на страната, за повишаване на конкурентоспособността и за успешното реализиране на националните политики.
Фискалната политика за следващия тригодишен период ще се съобразява с правилата и ограниченията, заложени в националното законодателство и произтичащи от изискванията на ЕС в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Главен приоритет остава запазването на стабилността на публичните финанси посредством залагането на реалистични фискални цели, като в тях се отчитат мерките за повишаване ефективността на публичните разходи и провеждането на постепенна фискална консолидация, съобразена с икономическия цикъл. През 2015 г. се очаква реалният растеж на българската икономика да бъде до 1,4 на сто. В периода 2016-2018 г. той плавно ще се ускори, с основен принос на частното потребление и инвестициите, като за периода 2016-2018 г. е както следва: 1,7% за 2016 г., 2,3% за 2017 г. и 2,1% за 2018 година.
Целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа е както следва: 3% от БВП за 2015 г., 2,5% от БВП за 2016 г., 2% от БВП за 2017 г. и 1,5% от БВП за 2018 година.
Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2015-2018 г. запазват устойчиво ниво в диапазона от 36,2% до 36,4% от БВП, което представлява ръст спрямо предварителните отчетни данни за 2014 г. (35,8% от БВП), дължащ се в значителна степен на ефекта от мерките за повишаване на събираемостта на данъчноосигурителните приходи.
Общите разходи и вноската в бюджета на ЕС по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39,3% от БВП през 2015 г. до 37,9% от БВП през 2018 г., което представлява годишна консолидационна стъпка от около 0,5% от БВП.
Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. За периода 2016-2018 г. се предвижда запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост. Сред приоритетите за прогнозния период е и достигане на минималните нива на акцизните ставки в Общността в съответствие с договорения преходен период.
Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. предвижда запазване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица в размер на 2600 лв. за целия прогнозен период. Предвижда се увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ), както следва: от 1 януари 2016 г. – 420 лв.; от 1 януари 2017 г. – 460 лв.; за 2018 г. размерът на МРЗ ще се запази на нивото от 2017 г. - 460 лева.
Прогнозата за разходите за пенсии е разработена при продължаване действието на т.нар. „швейцарско правило” или осъвременяването е от 1 юли на съответната година на пенсиите с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Процентите за индексация са съответно: 2% за 2016 г.; 2,8% за 2017 г.; 3% за 2018 година.
Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2016-2018 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да възлезе на около 30,9% към края на периода. Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси.
Запазването на максимална гъвкавост при избора на структурата на финансирането по отношение на пазари, инструменти и валути при съобразяване с пазарната ситуация за емитиране ще бъде от приоритетно значение през периода 2016-2018 година. Изборът на подходящ вариант за финансиране ще бъде резултат от текущите условия на пазара, нивото на търсене, както и очакваните стойности на лихвените проценти и на валутните курсове.
Одобрената средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. ще бъде публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите.


Увеличават се оперативните средства
за държавните горски предприятия за поддържане на горските територии

Правителството определи нов размер на частта от продажната цена на дървесината и недървесните горски продукти, която държавните горски предприятия отчисляват към Фонд „Инвестиции в горите”. Намалението е от 5 на 4 лева за кубичен метър дървесина за Северозападното и за Югоизточното държавни предприятия, от 15 на 13 лева за кубичен метър дървесина за Южноцентралното държавно предприятие и от 10 на 8 лева за кубичен метър дървесина за Югозападно държавно предприятие.
Решението ще позволи да се увеличат оперативните парични средства на държавните предприятия за горите. По този начин ще се обезпечи изпълнението на дейностите по опазване на горските територии и извършването на текущ ремонт на съществуващата горска пътна инфраструктура.


Преструктурират се звената в администрацията
на МОСВ

Правителството прие промени в устройствените правилници на Министерството на околната среда и водите и на Изпълнителната агенция по околна среда. С промените се постига оптимизация на дейността на Министерството и разпоредителите с бюджет към министъра на околната среда и водите, извършва се вътрешно преструктуриране и оптимизиране на дирекциите и се прецизират функциите им.
В администрацията на МОСВ се извършва преструктуриране на звената в обща администрация, което ще доведе до оптимизация на дейността и адекватно разпределение на отговорностите. Функциите на съществуващите три дирекции: „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки“, „Бюджет, финанси и счетоводство“, „Стопанска дейност, човешки ресурси, канцелария и информационно обслужване“ се преразпределят в четири нови дирекции: „Правно-административно обслужване“, „Финансово управление“, „Човешки ресурси, информационно обслужване, връзки с обществеността и протокол“ и „Обществени поръчки и стопанска дейност“. Числеността на обща администрация се увеличава с три щатни бройки чрез вътрешно преразпределение.
Прецизират се функции на Инспектората на МОСВ, на досегашната дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство“ от общата администрация и дирекции от специализираната администрация „Политики по околната среда“, „Управление на водите“ и „Управление на отпадъците и опазване на почвите“.
Във връзка със значително намалелите ангажименти за административното, финансовото и техническото управление на проектите, финансирани по ИСПА/Кохезионен фонд, се намалява числеността на дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ с 4 щатни бройки, които се прехвърлят в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“. Възнагражденията на тези експерти ще се финансират изцяло oт техническата помощ на ОП „Околна среда“, с което числеността на персонала, чиито възнаграждения са от утвърдения бюджет за 2015 г. на министерството, се намалява с 4 щатни бройки.
За дирекции „Национална служба за защита на природата“, „Опазване чистотата на въздуха“ и „Управление на водите“ и „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, когато същите са бенефициенти на безвъзмездната помощ на Оперативна програма „Околна среда 2014- 2020“ се предвижда да се назначат сътрудници по управление на европейски проекти и програми по трудово правоотношение за срока на проекта. Възнагражденията им ще са за сметка на финансираните проекти.
От Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ се закрива териториалното звено в София, тъй като е нецелесъобразно съществуването на отделна структура в столицата предвид обстоятелството, че Главната дирекция е ситуирана също тук.
Допълват се функциите на дирекция „Мониторинг и оценка на околната среда“ към Изпълнителната агенция по околна среда.


Нова дирекция „Стратегически анализи
и прогнози“ ще подпомага информационно-аналитичната дейност на Агенция „Митници“

В специализираната администрация на Централно митническо управление се създава дирекция „Стратегически анализи и прогнози“. Това става с промени в Устройствения правилник на Агенция „Митници“. Дирекцията ще разработва стратегически документи за информационно-аналитичната дейност на Агенцията и дългосрочните и средносрочните й приоритети. Една от основните функции на дирекцията е да извършва анализи и да осъществява експертно-аналитична оценка на дейността на Агенция „Митници“. Новата дирекция ще подпомага формулирането на целите на Агенцията, ще планира изпълнението им и ще оценява ефекта от постигането им. „Стратегически анализи и прогнози“ ще разработва документи с планов, програмен и отчетен характер в рамките на процесите на стратегическото планиране.
Актуализират се и се прецизират функциите на дирекции „Административно обслужване“, „Финансово-стопански дейности и управление на собствеността“, „Правно-нормативна“, „Митнически режими и процедури“, „Акцизи“, „Тарифна политика“ и „Последващ контрол“ в Централно митническо управление.
Общата численост на персонала на Агенция „Митници“ се запазва, като в нея се намаляват предвидените щатни бройки за Централно митническо управление и за отделни структурни звена в Централно митническо управление, а се увеличават тези на митниците. Рационалното разпределение на числеността на персонала между централното и териториалното ниво на управление цели по-ефективното и качествено осъществяване на функциите на Агенцията чрез повишаване на административния капацитет и засилване на контролните функции на митниците.
Правителството одобри проект на ЗИД на Закона
за митниците

Министерският съвет одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за митниците. Със законопроекта националното законодателство се привежда в съответствие с митническото законодателство на Европейския съюз и се прецизират разпоредби за улесняване практическото им прилагане.
С цел повишаване ефективността и намаляване на сроковете по събиране на дължими публични държавни вземания се предлага отмяната на Раздел III от Глава 26 от 3aкона, в резултат на което издаденото решение на митническия орган, с което се определят длъжникът и размерът на публичното държавно вземане, ще служи като изпълнително основание за принудително събиране на установените вземания.
Предложена е промяна в чл. 211 от Закона за митниците, с която се цели прецизиране и определяне на началния момент, от който се начислява от митническите органи лихва за забава за администрираните от тях публични държавни вземания.
Предвижда се установяването на обмен на информация между МВР и Агенция „Митници“ чрез регламентиране на достъп до автоматизирани информационни системи.
С проекта се завишават санкциите в случаите на повторяемост при извършване на нарушението. Очакванията от тази мярка са да има превантивен и възпиращ ефект върху лицата, които системно извършват контрабанда на стоки.
Прецизирана е разпоредбата на чл. 234, ал. 4 за отнемане в полза на държавата на стоките, които са предмет на митническо нарушение. Предложението е по-благоприятно за гражданите и бизнеса от изменението през м. февруари 2013 г., тъй като дава възможност и в случаите, когато е налице пълно избягване на заплащането или обезпечаването на публичните държавни вземания, да не се приложи отнемане на стоката. Предвидено е отнемане на стоката, освен ако стойността на избегнатите митни сборове и/или други публични държавни вземания не надхвърля 35% от митническата стойност на стоките. С това ще се постигне едновременно облекчаване на режима на отнемането и по-справедливото му прилагане при преценка на всеки отделен случай.
Разследващите митнически инспектори ще имат материална компетентност да извършват действия по разследване на престъпления по чл. 255 от Наказателния кодекс – в случаите на избягване установяване или плащане на данъчни задължения в големи и особено големи размери. С разпоредбата се цели по-голяма бързина и ефективност при разкриването на престъпления, свързани с избягването и неплащането на акциз и ДДС в големи размери при резултатно взаимодействие между контролния и разследващия орган, които са в едно и също ведомство.
На митническите органи се възлага да извършват оперативно-издирвателна дейност при осъществяване на правомощията си по предотвратяване, разкриване и пресичане на престъпления по чл. 234, 242, 242а, 251 и 255 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Това правомощие ще доведе до по-голяма бързина и ефективност при разкриване на престъпленията.
За по-голяма оперативност при разследването на престъпленията, митническите органи ще могат да конвоират на територията на страната лицата, задържани по реда на чл. 16а от Закона, както и обвиняемите, по отношение на които е постановено задържане до 72 часа по реда на НПК.
Разширява се контролът, осъществяван от митническите органи на ГКПП и на територията на страната при предотвратяване и разкриване на нарушения на митническото и акцизното законодателство чрез допълнение на чл. 91а от Закона за автомобилните превози. Предлаганото допълнение е във връзка с изпълнение на ангажиментите на Агенция „Митници“ по събирането на пътни такси на граничните контролно-пропускателни пунктове и цели да създаде механизъм, насочен срещу избягването на задължителни плащания (такси) от страна на превозвачите чрез укриване на действително изминатото разстояние по републиканската пътна мрежа на страната. Към момента таксите се начисляват за движение на МПС на територията на България с елемент на извънгабаритност и са на основание изминатото разстояние в километри по съответно зададен маршрут. За установяване на тези обстоятелства и коректността и верността на представяните данни е необходимо митническите органи да могат да извършват проверки за установяване на дневните периоди на управление, прекъсванията и периодите на ежедневна и седмична почивка на моторните превозни средства, осъществяващи товарни превози, което цели повишаване на ефективността на дейностите за предотвратяване и разкриване на нарушения на митническото и акцизното законодателство.
С цел оптимизиране на административния капацитет на митническата администрация се въвежда изследване за професионална и психологическа пригодност при назначаване и повишаване в длъжност на служители на Агенция „Митници“.





Средно с 2% се увеличават през 2016 г. стандартите за специализирани институции за предоставяне
на социални услуги

Правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2016 година. Те са съобразени с размерите па бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините според основните допускания за бюджетната прогноза за периода 2016-2018 г. и с прогнозните размери на минималната работна заплата. Стандартите за делегираните от държавата дейности са завишени в съответствие с ръста в минималната работна заплата.
Разчетени са необходимите средства за финансиране на общинските училища. Те са съобразени с увеличаването през 2015 г. на децата в детските градини и на учениците. В прогнозата за 2016 г. е разчетено увеличение на текущите разходи с 9,8 млн. лв. по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет спрямо ЗДБРБ за 2015 г., от които 5,6 млн. лв. във връзка с прогнозното увеличение на минималната работна заплата и 4,2 млн. лв. за извънучилищните педагогически учреждения, които от тази година се финансират по стандарти. Предвидено е увеличението с 1069 на децата в яслените групи в ОДЗ и с 25 на здравните медиатори.
Определено е увеличение средно с 2% на стандартите за специализирани институции за предоставяне на социални услуги, като се предвижда да отпаднат домовете за деца с физически увреждания. Местата в специализираните институции са намалени с 353. За социалните услуги, предоставяни в общността, стандартите са увеличени средно с 3%, като е приложен диференциран подход за увеличението. Местата за социалните услуги, предоставяни в общността, са увеличени с 867.
Въведен е допълващ стандарт за закрити площи и за регионалните библиотеки, който се въведе за музеите и галериите през 2015 година. Субсидираните бройки за читалищата са увеличени с 50 във връзка с новорегистрирани читалища и разкриване на нови дейности в съществуващите.
Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2016 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.




С промени в ЗУТ се забранява строителството
в свлачищни райони без канализация

Министерският съвет прие проект на закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
С приетите промени се постига облекчаване на административните процедури и намаляване на административната тежест, като едновременно с това се повишава ролята и отговорността на неправителствения сектор, представен от проектантските браншови организации на архитектите и инженерите в процесите на устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството.
С предвидените изменения и допълнения в Закона за устройство на територията, касаещи правомощията и функциите на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и на общинските администрации, се осигурява изпълнение на основните им функции и още по-ясно разграничение на правомощията им. Предложени са и изменения на разпоредби от ЗУТ, с оглед преодоляване на противоречива или установена съдебна практика, която не позволява ефективното изпълнение на контролните функции на ДНСК.
С приетите изменения се създават условия за оптимизиране па геозащитната дейност и се въвежда строг контрол при извършването на строителство в свлачищни райони. Предложено е допълнение на чл. 87, съгласно което се забранява строителството в свлачищни райони, в които не е изградена канализация.
Постигнато е отстраняването на неточностите и непълнотите в действащите разпоредби, натрупани в резултат на измененията и допълненията на закона, приети след 2012 година.


Швейцария ще подкрепи въвеждането на дуална система на професионално обучение в България

Правителството одобри промени в решението си от 2011 г., свързано с изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз.
По програмата е подготвен и ще бъде изпълнен проект „Швейцарска подкрепа за въвеждане на дуална система на професионално обучение в България”, който ще се изпълнява и управлява като тематичен фонд с част от неразпределените средства. С днешното решение вицепремиерите Томислав Дончев и Ивайло Калфин, както и министрите Тодор Танев и Божидар Лукарски са определени за представители от българска страна, които да подпишат Споразумението за тематичен фонд по този проект.
Рамковото споразумение ратифицирано от Народното събрание през 2010 г. Финансовата помощ за България по него е в размер на 76 млн. шв. фр. и е насочена за развитието на четири приоритетни области – „Сигурност, стабилност и подкрепа за реформите”, „Околна среда и инфраструктура”, „Насърчаване на частния сектор” и „Развитие на човешките ресурси и социални дейности”.
Българо-швейцарската програма за сътрудничество има за цел да допринесе за намаляване на социалните и икономическите различия между България и другите държави от ЕС, както и между различните региони вътре в страната. Тя е своеобразен принос на Швейцария към кохезионната политика на ЕС.


България и Румъния ще си сътрудничат в областта на лекарствената политика и спешната медицинска помощ

Правителството одобри проект на План за сътрудничество между министерствата на здравеопазването на България и Румъния и МВР на Румъния, представлявано от Департамента за спешни ситуации.
Планът предвижда страните да си оказват взаимопомощ за подобряване качеството на спешната медицинска помощ и нейното предоставяне в двете страни, както и на политиката, свързана е доставките и ценообразуването на лекарства. Сътрудничеството ще се осъществява чрез обмен на информация, документация, опит и експерти, обучение на здравни професионалисти, съвместно участие в проекти, финансирани със средства на ЕС и насочени към развитие на спешната медицинска помощ в двете страни.
Предвижда се обмен на експертиза и ноу-хау по отношение на спешната медицинска помощ и по-специално относно поддържането на готовност и осигуряването на отговор в доболничната помощ и в системата за спешна медицинска помощ в болничния сектор в случай на бедствия и инциденти, причиняващи масивни щети.
За развитието на системата за спешна медицинска помощ в България румънската страна ще окаже подкрепа но отношение развитието на компонентите й, свързани с парамедицинския и медицинския персонал, както и капацитета, отнасящ се до човешките ресурси, на базата на конкретни обучения и обмен на опит.

Създават се условия за равнопоставеност и широка конкуренция в обществените поръчки,
възлагани от ЦООП

Министерският съвет одобри допълнение в решение от 2014 г. за утвърждаване на Списък на произвежданите и доставяни стоки, на изпълняваното строителство и на предоставяните услуги, които се възлагат на специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания по реда на Закона за обществените поръчки.
Допълнението предвижда при доставките и услугите, включени в Списъка по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), да не се ползват предимствата на чл. 16г от ЗОП, когато процедурата е обявена от централен орган за обществени поръчки и се отнася до сключване на рамкови споразумения. Практиката по прилагането на ЗОП показва, че въведеният механизъм не може да се приложи ефективно при централизирани поръчки със значителен обем, които се възлагат чрез рамкови споразумения с повече от един изпълнител. Аналогични са мотивите за изключване от обхвата на прилагането на Списъка по чл. 30 от ЗИХУ на доставките и услугите, възлагани в изпълнение на Оперативната програма за храни и/или основно материално подпомагане по Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица 2014-2020.
От Списъка се изключват и обществените поръчки с предмет „Програмиране и софтуерни консултантски услуги”, които се възлагат за нуждите на системата на здравеопазването и в системата на Министерството на финансите. Решението е обусловено, от една страна, от спецификата на дейностите по програмиране и софтуерни консултантски услуги в посочените системи, а от друга страна, се цели създаване на пълна прозрачност, равнопоставеност и широка конкуренция между всички кандидати за участие в тези обществени поръчки.





За допълнителна информация: 02/940.20.72

Read 1229 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */