Клубовете ни са в тресавището на безпаричието и през 2013 г.

Въздишките, когато спортист номер 1 на България ставаха състезатели от ранга на Байо Баев, Тотка Петрова, Димитър Минчев и плеядата момичета, с които той правеше златните смесени двойки на Европа и света ще продължат.

Ще продължат не само, защото отдалечаващото се време прави мнозина от нас носталгиращи посвоята младост, а поради това, че не се вижда как сега ямболски спортисти могат да покорят такива върхове.

Пред имената на четирикратния европейски шампион по борба свободенстил вкатегориядо 52 кг, на Тотка Петрова и другите звезди навремето стоеше абревиатурата ЗМС - заслужил майстор на спорта. Тя бебелег на голяма класа, на изключителни постижения в социалния феномен, наречен спорт.

Дори и утре да върнат това ЗМС, от ямболските спортисти просто няма кой да го получи. казвам го с тъга, понеже, дори и старата максима, че където е текло, пак ще тече, не виждам как може да стане реалност.

В нашия град спортовете са в окаяно финансово състояние. Каквато е и държавата ни. Неслучайно мнозина твърдят, че спортът е отражение на икономиката на дадена страна. Още преди десетина години Стоян Чирпанлиев, тогава шеф на зрла Диана, с прискърбие констатираше, че десетте най-добри спортисти на града ни са все по-често в юношеска, та дори и в детска възраст.

Чирпанлиев е от сто години вспорта и му е ясна хавата. Ямбол, с изключение на баскетболния тим, няма истински професионални спортисти.
Най-много разчитаме в последните години на юношите и девойките от клубовете по скокове на батут "Космос" и "Енчо Керязов", но доколкото съм запознат, там състезателите не получават заплати. Дори и да вземат някакви пари, те ще са скромни, атова, което им се дава от Федерацията, ако изобщо им се дава, също е символично, макарнашите скачачи да са гръбнака нанационалния отбор.

Може би именно и липсата на сериозни възнаграждения ги прати и доста по-назад в провелото се през есента световнопървенство във всички възрастови групи в "Арена Армеец". Ясен Иванов, наппример, който вече е в мъжка възраст, пък изобщо не е ямболски състезател, а премина в НСА. Той бе спортист номер 1 на града ни за 2011 година, но после стана студент и заживя в столицата.

Когато Тотка Петроваспечели Световната купа полека атлетика на 800 метравп Дюселдорф, тя бе състезателка на нашия клуб. Никога не съмяпитал колко е била заплатата, но със сигурност и е позволявала сносен живот. Същото е било и при многократният европейски и световен шампион по спортна акробатика Димитър Минчев. И при Байо, и при Иван Кръстев, да неправя поменик на великите фигури в ямболския спорт. След като слагаха екипа на гвоздея, те ставаха треньори, пак с добри заплати.

Имаи някои субективни причини наши момчета и момичета да напескат рано града ни и да обличат екипа на други клубове. В баскетбола например, ние не направихме така, че да попълваме през година-две мъжкия тим, който е и професионален и със сравнително добър бюджет с местни кадри. Много ценя като треньор ИванЧолаков, той е и сърдечен човек, но през годините нямаше търпение да поработи в мъжкия отбор по-търпеливо с юношите, които влизаха в мъжка възраст.

Иван казваше: "Няма да ги уча на 18-19 години на баскетболни умения, те трябва да ми плащат, за да се занимавам с тях." Второто Чолаков го казваше ей така, не вярвам някога да е взел пари за това, ченякое момче, е включено от него в мъжката гарнитура на "Ямбол". И от доста време в играга с оранжевата топка ходим по тънък лед. Тънък, понеже най-вече купуваме чуждестранни състезатели или привличаме вече изградени имена.

Имахме през годините пробив с две имена от нашата детско-юношеска школа - с Димитър Ангелов и Павел Маринов. Треньорът Чолаков, обаче даде игрово време и спокойствие на Митко, и той не се притесняваше, че при първия сгрешен пас, ще го заковат на пейката. И Ангелов даде много на нашия клуб. Койото е забравил, нека да си припомни, че именно Митко бе не само капитан на шампионския "Ямболгаз", а и най-добрият ни баскетболист в златния сезон на този спорт.

Павката бе малко по-различна пиеса....

Следва продължение


Борислав Ненов