В последния ден от месец август ние, българите, преживяхме стихийна радост.Долетя на раздрънкан и мръсен хеликоптер parteigenosse (партиен другар в превод) Урсула и пред ВМЗ Сопот беше посрещната от тълпа много ядосани граждани с развети руски и български знамена, дюдюкане, крясъци и атрактивни заклинания от „Урсула на бесило“ до „Ние сме с Русия“ (We are with Russia). Премиерът Росен Желязков лично посрещна на летище Пловдив и придружи до ВМЗ Сопот своя parteigenosse Урсула. Към тях се присъедини и още един parteigenosse на име Бойко. Въобще заформи се една дружеска parteigenosse-атмосфера, в която Министърът на отбраната Атанас Запрянов подтичкваше зад тях изключително грациозно. Все едно беше правил много репетиции за реверанси. Други желаещи от държавни институции за посрещането не се появиха. Или не им се искаше да пречат на parteigenosse-срещата? Или не бяха поканени да споделят радостта от посещението на госпожата?
„От началото на войната 1/3 от от оръжията използвани от Украйна,идват от България“ – не скри радостта си Урсула фон дер Лайен. Разчустван от признанието Премиерът Желязков галантно отговори, че „За нас е важно като черноморска страна да осигуряваме всички гаранции за сигурност,което предполага нашето стратегическо положение в Европа“. Не уточни с какво ще ги осигуряваме тези гаранции. С двата самолета F 16 блок 70, единият от които беше трайно приземен, а другият, казват, бил учебен, защото имал две седалки в самолетната кабина, може би? Или с 33-те бронираните машини „ Stryker“, които не се знае дали ще ни бъдат изпратени до края на тази година и въпреки че са платени?
Според вестник „Handelsblatt“, броят от 27 юни т.г., до края на 2025-а американците ще започнат поетапното да закриват базите си в Европа, защото не смятат повече Европейския Съюз за необходим съюзник. А това ще означава, че загубата на американския policing ще се отрази на бюджета на всяка една европейска държава. И България неизбежно ще се изправи пред най-големите си кошмари. Войната на Русия срещу Украйна показа на всички,които могат поне малко да мислят разумно и логично, че прословутият член 5 от Договора на НАТО не работи. В едно интервю от Лондон за CNN, бившият Главнокомандващ Въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужни призна: „Официалните лица на тези две държави (Полша и Румъния-бел.авт.) бяха притискани от НАТО-вските началници да лъжат, че падналите дронове и ракети на тяхна територия не са руски, за да избегнат задействането на чл.5. Като военна сила днес НАТО няма мощ да се изправи срещу сериозно военно предизвикателство.“
На 24 и 25 юни т.г. в Хага беше прието и новото инфраструктурно изграждане на НАТО, в което България е част от новия преден боен фронт. Изграждането на подобна структура а приори обвързва страната ни необратимо с бъдещи военни операции особено срещу Русия и Черноморския район. На практика сме предоставили цялата си държавна територия за военно използване от всеки,който се появи на хоризонта и ни пожелае. Една глупост, като се има пред вид боевата ни готовност и възможностите ни да пазим държавата си и южната граница на ЕС. И започва ускорението - политическо,военно и гражданско, защото на практика в Хага се прие, а нашето правителство се съгласи, България да влезе в „зона за ускорена мобилизация и подкрепа за НАТО“. Идеята включва и реализация на конкретни мерки за по-силно присъствие на НАТО-вски войски и възможност за бързо увеличение на войсковите групи.И това вече се случва. Потвърдено с реални данни е съществуването на готови и в процес на подготовка инфраструктурни обекти и бази на територията на страната,включително и с рекогносцировка на райони с потенциални бойни действия.
До сега САЩ ползваха три военни бази в страната: „Граф Игнатиево“, Авиобаза „Безмер“, учебен полигон „Ново село“ и един временен пукт край град Айтос. От миналата година активно се работи за базирането на Многонационалната бойна група на Алианса с капацитет да нарастне до една дивизия в с. Кабиле. Още през м. юли 2023 г. стана ясно, че НАТО предвижда за България формиране на мощна бригада от много добре обучени части на няколко държави. Тогавашният премиер Николай Денков обяви, че така ще се увеличат 4 пъти войниците на Алианса, според одобрените регионални планове на защита от Русия, каквито се направиха за първи път от Студената война насам. Започна се от преди месец и предвижданото възстановяване на жп линията Ямбол-Елхово-Лесово-Одрин. Разширението и удълбочаването на Товарно пристанище Бургас е завършено и се водят преговори за военна база „Атия“. Ямбол се оказва център на един сухоземен „Бермудски триъгълник“ като се има пред вид,че разстоянието от него до която и да е точка на този ексклав за България е в рамките на 100 км по суша. Още по-късо е разстоянието с кораб. Бургас е най-близкото голямо пристанище до излаза през „Босфора“ и „Дарданели“ в Средиземно море. А Авиобаза „Безмер“ става първото сериозно действащо поделение по протежение на цялото разстояние от южната ни граница навътре в страната и все още играе, макар и теоретично, ролята на сдържаща сила пред все по-агресивните неоимперски настроения на южната ни съседка.
Няколко български правителства отстъпват територия на държавата ни, готови военни бази и инфраструктура на Алианса безплатно и тихомълком, за да научим пост фактум, че вече нямаме права върху дейността на:
- Военна авиобаза Крумово (до Пловдив)
- Район за полеви учения „Корен“ край Хасково
- Логистични, ремонтни или комуникационни обекти край Айтос, Шумен и Варна
- Стратегическо командване и логистика, в т.ч. Представителство на НАТО в София
- От 2023 год. има разрешение на МС на територията на Зенитен полигон „Шабла“ да пребивават военни сили с невоенен характер и да се провеждат мащабни учения със зенитно-ракетни комплекси на въоръжение в НАТО
И това съвсем не са фантазии. Това са зони планирани и подготвени от няколко български правителства да бъдат предоставени на Алианса безвъзмездно.
С оптимизма на незнаещия и неподготвения по темата, в един разговор с мой приятел специалист по рекогносцировка в Министерството на отбраната до преди няколко години, нехайно споменах, че вече имаме изградена система за ранно предупреждение BG Alert и тя ще изпълнява своята роля при една военна инвазия. А той тъжно се усмихна и ми отговори, че при съвременните бойни ракети няма да имам време дори да си обуя обувките. Не ми звучеше много оптимистично. Обмислям дали да не си лягам с обувки.
Две седмици след срещата на европейските лидери с Доналд Тръмп в Белия дом и още две преди срещата в Аляска, не беше постигнат никакъв успех. По-скоро станахме свидетели на унижението им, а Урсула фон дер Лайен съвсем неадекватно развиваше старата си теза за пълно прекратяване на СВО от Русия докато се водят преговорите с Украйна за мир и твърдото желание на ЕС да доставя все повече и все по-мощни оръжия на украинците, докато Доналд Тръмп изобщо не й обръщаше внимание. С други думи тя настоява за ескалация на военните действия. И с такива намерения прави тази своя 7-дневна обиколка в страните от източната граница на ЕС - Латвия, Финландия, Естония, Полша, Литва, България и Румъния. А българските parteigenosse на г-жа Урсула се радват като малки деца, че ще произвеждат повече снаряди, патрони, бомби за народа на Украйна.
На 31 август т.г. българите не бяха свидетели на обикновена добронамерена политическа визита. И поради това към Урсула фон дер Лайен се отнесоха като към натрапник заобиколен и пазен от партийните му другари, а не като към уважаван гост. Да, усещаше се и нотка на национализъм и то не защото организатор на „посрещането“ беше ПП „Възраждане“, а защото на българския народ очевидно му дотегна да плаща за чужди грехове, да подарява бойната си техника и да тегли заеми,за да изработва оръжия, вместо да стабилизира социалната си политика, да се погрижи за децата и пенсионерите, за нашето здравеопазване и образование, да засили процеса на индустриализация, да повиши стандарта на живот за българите.
Този уикенд в Сопот за parteigenosse Урсула не беше от щастливите за нея. Вероятно ще го запомни за дълго. Но на българите от това не им става по-леко! Вече сме продадени!
Бел. Яс - Авторски емоционелан текст - пунктоацията и правописът са на авторката
Мария Качулева