Коледуването и уникалният ямболски буенек
Коледуването е стар народен обичай. Празнува се на Рождество Христово - Коледа. На този ден град Ямбол се оглася от коледарски песни, тропота от ботушите на коледарите тресе земята, звън от шпори се носи като ехо над всеки квартал.
Подготовката за коледуването и облеклото на коледарите, започва около месец преди това. Събират се все лични момци (броят не е от значение – до 20), избират си станиник ( само той може бъде задомен), наметнат с тежък ямурлук, бъклица в ръка, с тежка стъпка и достолепие води кудата към следващата къща . Първи е баша (начело на кудата) , наперен левент, със сабя в ръка, и куйрук (на опашката) – здрави и силни момчета, които да „опъват” редицата. Между тях коледари, наредени по височина. Котката (облечена с кожи, маскирана, с опашка и торба) е важен персонаж. Шутовската й роля забавлява стопаните : тя мяука силно, търкаля се на кълбета, умилква се и ги прави по-щедри в даренията си, досажда им, и понякога я гонят – символично чрез нея гонят злото от дома си.
Особено вълнуващо е в най-старият квартал на Ямбол Каргон. Там коледарите в са облечени с войнишки брич, бяла риза, елек, обшит с кожа и гайтани, червена кърпа, ботуши с шпори, кожен калпак, обкичен с пуканки и чемшир с варак, кожени колани, за които са захванати. Буенекът е красив танц – тропайки с крака, опъната в права редица, удряйки ботуши, при което се разнася звънът на шпорите и дружни викове огласят квартала.
Красивият буенек ( хоро), стройните опънати редици напети коледари, наредени по височина (по войнишки), еднаквостта на облеклото, полуобърнати с гръб един към друг, шумът от тропащи крака и шпори, вероятно е повлияно от войнуците в Каргона и е израз и стремеж към изразяване на самочувствие, дисциплина и копнеж за свобода на българина, изразен по единствено възможния начин по време на турското робство чрез красотата и великолепието на този танц .
В останалите квартали на града коледарите са облечени с народна носия ( не с брич). Персонажите и облеклото им са същите - на котката и на станиника
Облеклото и уникалния коледарски буенек са характерни единствено в Ямбол, запазени и до днес във времето. Коледата и коледуването са празник, който е очакван с нетърпение от малки и големи. За останалите райони и селища са характерни песните, с които благославят стопаните и челядта им.
Коледарите обикалят домовете през целия ден неуморно, тропайки ямболския буенек благославят стопаните, членовете на семейството и имота им, а те им дават дарове – краваи, орехи, суджуци, плодове, черпят ги с вино да се сгреят в мразовития ден, непременно има и пара, за да е на берекет.
Никой не остава равнодушен при вида на напетите, стройни, с гиздава премяна коледари, като изпаднали в транс свещенодействат със своя уникален ямболски буенек!
При обиколката е било време за сгледа и тайно младите да си дадат нишан . Момъкът да вземе китката и гордо да си закичи елека с нея, а момата се любува на своята изгора и чака да прати хабер или сватовници - да я поиска за невеста.
В повечето случаи облеклото се шие лично от участниците ( особена заслуга за това има Янчо) . За Каргона - най-стария квартал в града коледуването е свещенодействие, предава се от поколение на поколение – дядовци, бащи, сега и синовете им. За да пребъде коледуването през вековете! Янаки Терзиев ( Янчо Перката) е най-старият станиник в град Ямбол. В семейство Терзиеви още преди много десетилетия дядото Янаки започва да коледува, след това предава на своя син, той от своя страна - на своя син Янаки,.И правнукът Янаки започва по стъпките на своите дядовци.
Неговите ученици и последователи като станиници: Елиян Кисьов, Демчо Стоянов, Дамян Колев, Митко Генков, Асен Ангелов, Иван Марчев, Слав Георгиев и други, печелят много призови места на организираните Коледарски празници . Освен награди, тези отдадени на обичая Коледуване мъже печелят възхищението, благодарността и обичта на зрителите. Те са канени често да покажат великолепието на уникалния ямболския буенек и в други градове на страната по коледните празници.
Писъците на гайдата, виковете на коледарите „Хайде, Нине!”, юнашкото тропане на крака и звънът на шпори създават празнично настроение и еуфория на присъстващите на обреда коледуване. Благословията “…Колкото звезди на небето, толкоз здраве и берекет на тая къща! Амин!”, отправена към стопаните, членовете на християнското семейството и имота им е заредена с магическо действие! Ето защо за всеки стопанин е чест и радост домът му да бъде споходен и благословен от коледарите.
Община Ямбол и читалищата "Пробуда -1909", "Зора -1956" следват традициите и всяка година съвместно провеждат коледарски празник, очакван с нетърпение от мало и голямо и гостите на град Ямбол.
На 25 декември всяка година Ямбол е сцена на коледари, да се знае и помни, че никъде в цяла България няма да се види този уникален ямболски буенек, че традицията е единствена по рода си в страната и е отличителен белег за коледуването в град Ямбол и е жива !
Таня Кирова