Свързана е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. За една календарна година обикновено Задушниците са 4 - преди Месни заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден.
Задушницата се нарича в България "черешова", защото това е най-популярният плод през периода и обикновено се прибавя към поменателните трапези.