На 1 август 2025 г., около 22 часа, в тунджанско село двама братя нападат мъж. Бият го с метална тръба и с дръжката на вила. Лекарите установяват след това многофрагментна фрактура на черепа, мозъчна травма със загуба на съзнание и множество кръвоизливи — епидурален, субдурален, субарахноидален. Три средни телесни повреди, всяка поотделно временно опасна за живота.
Почти година по-късно случаят стига до Районен съд Ямбол. Заседанието на 2 юни 2026 г. продължава по-малко от час.
Без съдебно дирене
В залата няма разпит на свидетели, няма вещи лица, няма кръстосани разпити. Прокуорът и защитата са се споразумели предварително. Съдът одобрява споразумението като "непротиворечащо на закона и морала" и делото приключва.
Ако имаше истински съдебен процес, щяхме да разберем много повече. Защо точно тази нощ? Какво е предхождало побоя? Имало ли е предишни конфликти между братята и пострадалия? Какво е накарало двама мъже да вземат метална тръба и вила и да ударят човек в главата? Нищо от това не излезе наяве. Споразумението затвори тези врати.
"Всичко което е трябвало да ми бъде платено, ми е платено"
Пострадалият П. Г. се явява в залата — но не за да свидетелства. "Нямам претенции към подсъдимите", казва той пред съдията. "Ние сме си оправили отношенията между нас. Всичко, което е трябвало да ми бъде платено ми е платено. Не желая да участвам при разглеждане на делото."
Каква сума е получил човекът с трите кръвоизлива в мозъка — не се знае. В протокола пише само "имуществени вреди от престъплението не са причинени." Неимуществените — болката, страхът, месеците възстановяване — остават без цена в документа.
Осем деца и три деца
Братята А. и С. Т. се признават за виновни и изразяват съжаление. Всеки споменава децата си.
"Имам осем деца", казва А. Т. пред съда. "Най-малкото е на 2 годинки, а най-голямото на 15 години. Жена ми не работи."
"Имам три деца", добавя братът С. Т. "Най-малкото е на 8, а най-голямото на 16 години."
Единадесет деца общо. А. Т. е безработен, С. Т. работи като общ работник. Единият е осъждан преди, другият — не.
Какво получиха и какво можеха да получат
С. Т., неосъжданият, получи 10 месеца лишаване от свобода, отложени за три години — условна присъда. А. Т., осъжданият, получи пробация — явяване при пробационен служител два пъти седмично и 200 часа безвъзмезден труд. Всеки от двамата дължи по 173 евро разноски.
По Наказателния кодекс престъплението, за което са обвинени — средна телесна повреда в съучастие — предвижда до шест години лишаване от свобода. При три повреди и употреба на сечива като оръжие реалната присъда при редовен процес би могла да бъде значително по-тежка. Но редовен процес не се случи.
Логиката на бедността
Споразумението в наказателния процес не е изключение — то е масова практика в българските съдилища. И има своята логика, особено когато всички страни са без ресурси.
Дълго дело означава много заседания, много адвокатски хонорари, много пропуснати работни дни, месеци или години несигурност. За семейство с осем деца и безработна съпруга това е непосилна тежест. За пострадалия — чакането на присъда не храни децата, а парите в ръката — да.
Така правосъдието понякога се свежда до уравнение на оцеляването. Всички подписват. Съдът одобравя. Делото се прекратява.
Дали е справедливо — е друг въпрос. Такъв, който протоколът не си задава.
