село Драма

Видеоклипът „На гости в село Драма“ (https://www.youtube.com/watch?v=vIVWEd3jMZ0) е част от поредицата „Гости на Тунджа“, която представя 44-те селища в община Тунджа. Ето последователно описание на съдържанието, базирано на транскрипцията:

1. Въведение (0:29–1:16)
   Водещата Яница, заедно с Гергана, представя рубриката „Гости на Тунджа“, която цели да запознае зрителите с историята, културата и хората от селищата в община Тунджа. Проектът е в сътрудничество с Диана ТВ и ученици от Средно училище „Кольо Фичето“ по строителство, архитектура и графичен дизайн в Ямбол. Партньори са кметовете и заместник-кметовете, които разказват за уникалната атмосфера на всяко селище. Епизодът е посветен на село Драма, описано като малко, но оживено, разположено в подножието на манастирските хълмове.
2. История на село Драма (1:16–9:18)
   
   • Географско положение и древна история: Г-н Цвятков, заместник-кмет на село Драма, разказва за богатата история на селото, което се намира на 40 км от Ямбол, на 126 м надморска височина, в североизточната част на манастирските хълмове. Граничи с Крумово, Малък манастир, Пчела и Дряново. Археологически находки сочат, че Драма е обитавано от ранния неолит (7-6 хилядолетие пр.н.е.). Разкопки в местността Мерджумека, проведени от българо-германски екип в продължение на 20 години, разкриват златна апликация – първото обработено злато в Европа, сравнимо с находките от Варненския некропол. Селото съществува през неолита, медната и бронзовата епоха, с променящо се местоположение.
   • Римски период: На най-високия връх на манастирските хълмове е имало римска крепост с площ около 5 декара, с дебели каменни стени, циментирани с варовик. Открити са римска баня в местността Аксово и ритуални погребения в местността Пистолова. Мраморна плоча в местността Таш Бонар споменава древното селище Драмация на река Тонзус (Тунджа).
   • Произход на името: Селото е известно като Драмация, Драмалий (през Първата българска държава) и Драмалик (по време на османското владичество). Името „Драма“ вероятно идва от гръцки свещеници или от земеделска мярка за тегло на пшеница (драм, ~1 г), но няма окончателно доказателство.
   • Миграция и заселване: До 1906–1907 г. селото е обитавано от гърци, които мигрират към Гърция, а българи от Новозагорско (Питово, Омарчево, Млекарево, Новоселец, Радево) се заселват в Драма. Новите жители се занимават със земеделие и скотовъдство, благоприятствано от река Калница и гората.
3. Инфраструктура и развитие (9:18–12:13)
   Цвятков описва развитието на селото: училище, построено през 1960 г., функционира до 1980 г., когато е затворено поради липса на ученици. През 1974 г. е завършено кметството с читалище и киносалон с балкон. През 1962 г. е открита автобусна линия Ямбол–Драма, през 1984 г. – водоснабдяване, а през 1988 г. – телефонна мрежа. Селото е спокойно, но липсата на работни места води до обезлюдяване. Забелязва се тенденция за завръщане на пенсионери и по-млади хора, привлечени от тишината и природата.
4. Лов и риболов (12:13–18:21)
   Цвятков, председател на ловно-рибарската дружинка, разказва за традициите. Река Калница някога е била богата на риба, но след корекцията риболовът е ограничен. Ловът е основна дейност, а дружинката, основана през 1992 г. с 26 членове, поддържа ловна хижа в местността Лумбовия Кайнак, построена през 2020 г. с дарения. Хижата е място за събирания след лов, с жертвоприношения за здраве и просперитет при откриването на сезона за глигани (първата събота на октомври).
5. Общностни проекти (18:21–21:52)
   Цвятков представя проекти, финансирани от община Тунджа чрез инициативата „Тунджа в сърцето“. Сред тях са обновяването на селския фонтан – символ на селото, и изграждането на беседка с маса и пейки в парка. Предстои барбекю. Проектите се реализират с доброволен труд на жителите, а Цвятков благодари на общината за подкрепата.
6. Археологически находки (22:29–27:12)
   Г-н Жечо Джечев разказва за разкопките в Мерджумека, започнали през 1981 г. под ръководството на проф. Александър Фал и Ян Лихардос. Открити са глинени съдове (~260), идоли, фибули, игли, женски украшения и рога от лопатар. Най-ценната находка е златна апликация – първото обработено злато в Европа. Артефактите са в музея в Кабиле и Историческия музей в Ямбол, където има възстановка на къща от Мерджумека.
7. Пенсионерски клуб „Старо злато“ (27:17–31:23)
   Г-н Ганчо Кръстев описва създаването на клуба през 2022 г. след първата сбирка на съграждани. Преустроен е от бивша автобусна спирка и здравна служба, тъй като селото няма други места за събиране. Клубът организира събития като сбирки през август, Коледа, Нова година и рождени дни. Жителите са сплотени, помагат си при ремонти и други дейности.
8. Книга и филми за село Драма (31:34–41:40)
   Г-жа Таня Бончева разказва за сбирката на съграждани през 2022 г., инициирана от Цвятков. Липсата на писмени източници я кара да проучва в държавния архив и Историческия музей в Ямбол, както и да събере снимки чрез Facebook групата на селото. Резултатът е книгата „Моето, твоето, нашето село Драма“, която вдъхновява два филма: „Драма за Драма“ и „Надежда за Драма“, достъпни в YouTube. Бончева изработва сувенир – реплика на златната апликация от Мерджумека. Тя призовава младите да не забравят корените си и отбелязва, че Драма е станала по-привлекателна с новите придобивки.
9. Традиции и спомени (41:55–46:40)
   Дядо Георги споделя за традиционните сватби в Драма, които продължават цяла седмица с ритуали като правене на сватбеното знаме, печене на питка с мед и раздаване на парчета на фонтана. Той разказва за миналото, когато селото е било пълно с добитък и хората са работили заедно. Желае на младите работа и уважение към по-възрастните. Епизодът завършва с благодарности към участниците и покана за следващото приключение в поредицата.