Рождество на Пресвета Богородица, известно още като Рождество Богородично, Малка Богородица е един от големите християнски празници, отбелязван ежегодно на 8 септември в България. Той почита рождението на Божията майка, света Дева Мария, която според православното предание е дъщеря на светите Йоаким и Анна. Това е един от трите големи празника, посветени на Богородица в източноправославния календар и сред 12-те най-големи религиозни празника в Българската православна църква.
Празникът е не само църковен, но и традиционен с богата народна обредност. В България на този ден жените обикновено не извършват тежка домакинска работа, за да се пази здравето и плодородието на семейството. Стопанките приготвят празнична пита, а в някои райони се правят курбани и общоселски трапези в чест на Богородица. Съществува вярване, че ако някой на Малка Богородица пожелае нещо добро от сърце, желанието ще се сбъдне. В Родопите празникът е свързан с големи събори и тържества, наричани Рожен.
Според преданието, родителите на Дева Мария дълго време са били бездетни, но след молитви и обет към Бога, Богородица се ражда като дар и знак за Божията милост. Тя се възприема като майка на Спасителя Иисус Христос и закрилница на жените, семейството и плодовитостта.
В църковната литургия на празника се пее песента, която възвестява радостта от раждането на Богородица, изразяваща, че от нея е изгряло "Слънцето на правдата" – Христос, който дава вечен живот.
По този начин Рождество на Пресвета Богородица съчетава богата духовна и народна традиция, почитайки ролята на Дева Мария в християнската вяра и живота на българския народ.