Никой не се съмнява, че изтъкнат правник, като шумно известният адвокат Марин Марковски, знае прекрасно какво говори, докато ни убеждава, че е лесно да накажем тези, които обраха държавата. Да, със сигурност го знае, при това наистина прекрасно, не само защото познава отлично НПК, но и защото познава не по-зле механизмите, които движат съдебната власт. Той прави и един сериозен, задълбочен анализ, който сочи съвсем категорично, че прокуратурата не си върши работата, както трябва, като са посочени и причините за това. И тук, още в началото, изтъкнатият адвокат показва и къде  е препъникамъкът на третата власт, показва защо гарантираното от Конституцията разделение на властите, де факто, не действа. След като вече е изтъкнал, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябва да се контролират взаимно, той изтъква и това, че този принцип не е защитен от основните действащи закони. И заявява точно, ясно и недвусмислено, че „това дава възможност на управляващите да съсредоточат много власт в ръцете си и да грабят безнаказано”. Сериозният анализ, оттук-насетне, как можем да накажем тези, които обраха държавата, въпреки всичко, е само ненужно теоретизиране, общо взето, щом е ясно, че отдавна е ясно как се нарича срастването на трите власти. Това срастване, нека подчертаем, е тъй уродливо у нас, че е родило колкото находчивия, толкова и отчайващ лаф, уверяващ ни, че докато във всяка държава има мафия, тук мафията си има държава. Не се нужни, за жалост, кой знае колко усилия и на недосетливия, за да схване бързо, че действително е така, ако все още не го е разбрал, защото всичко това ние, целият български народ, го знаем отдавна. Стига да припомним само „славното” време на кредитните милионери, за да е ясно, че държавата бе любяща майка за някои и безсърдечна мащеха за мнозинството, пък и съучастник на престъпници, ако трябва да съм съвсем точен. И докато обслужваше престъпника, одарявайки го щедро с кредити, тя акумулираше още престъпления, като ограбваше дългогодишните спестявания на бедните хорица, а накрая, за капак, и не потърси отговорност на кредитния милионер, за да консумира още едно престъпление. Безнаказани бяха в случая и мошеника, който напразно славословят като ловък и находчив, след като вече е ясно всекиму, че е подставено лице, най-често прост милиционер, а и престъпната държава. А тъжното, страшното, срамното, е, че тя, нашата, уж променена, демократична държава,  не потърси никому отговорност, нито на онези мошеници, нито на онази държава и стана съучастник на комунистическите издевателства, та и координатор на издевателствата. Издевателства, подчертавам, защото се крадеше без мярка, нечовешки, не само в този случай, а като илюстрация стига красноречивият пример с прословутите фирми на входа и изхода на все още държавните, или току що приватизираните предприятия. Комунистически издевателства, подчертавам, защото отсъстваше каквато и да е икономическа логика и дори се стигна до смехотворните изпълнения новоизпеченият капиталист да ограбва собственото си предприятие и съдружниците си, като диктиса на входа и изхода фирмата на жена си. Всичко това, разбира се, би било немислимо, ако разделението на властите, по някакъв нашенски, изкривен и чак уродлив модел, не се превръщаше тутакси в срастване на властите. В такива мащаби, апропо, и с такава спойка, че още тогава, при правителството на Беров, да речем, по времето на печалната ни приватизация, всички забелязаха, че родната мафия си има държава. Всички, казвам, но имам предвид не недосетливите, а чужденците, които гледаха очаровани и ошашавени как със страшна сила и някак неправдоподобно се разграбва не само  имуществото на нещастната държава, но дори спестяванията на нещастния народ. Времето сетне, изтеклите десетилетия,  доказаха юридически и показаха нагледно, че тогавашните престъпления, колкото и да са, каквито и да са, по правило, са престъпления безнаказани, дори ако давността за тях е голяма. В този смисъл, вярата на адвокат Марковски, че е възможно да се накажат тези, които обраха държавата, било заради голямата давност, било заради ясния закон, е светла вяра, разбира се, но и наивна вяра. Отдавна, много отдавна, под въздействието на верни, може би, на полезни идеи, като тази, която ни убеждаваше, че държавата е лош стопанин, ние превърнахме държавата в нейната противоположност. Отново вярната, може би, полезна идея, че в икономиката, в бизнеса, трябва да има по-малко държава, също доведе до хаос и спекула, наместо до смислени реформи. Въобще, сигурно е твърде песимистично подобно заключение, но срастването на властите още в първите дни на демокрацията, превърна държавата трайно в механизъм, който не помага на народа, а тъкмо наопаки. Накратко казано, държавата бе неспособна да бъде гарант на демокрацията, щом третата власт, както убедително посочва адвокат Марковски, е чувствително затормозена, но можеше, за сметка на това, да изхранва армия от търтеи. Държавата, всеизвестно е, генерира корупция, държавният чиновник, по правило партиен фаворит, всеизвестно е и това, разчита на рушвета, за да забогатее. И тази пагубна за всяка държава практика, разбира се, е още по-пагубна там, където властва беззаконието, там, където държавата генерира не само корупция, но и беззаконие. Всичко това, няма защо да си правим илюзии, са тъжни, страшни, но осезаеми, понятни български реалности, пък и непреходни, което е най-страшно, български реалности. Да, корупцията, еветчийството и рушвета, са и популярни, и обичани практики още в Османската империя, увредили трайно, нека не си правим илюзии и в това отношение, националното съзнание. Ако мафията си има държава тъкмо тук, по родното небе, то е, защото всички го искахме, щом никой, никога досега не се е противопоставил някак! Сега, като се промениха някак нещата, сега, като заяви разбуненият народ, че вече не желае да търпи безобразията на шепата самозабравили се властници, които току си подават властта у нас, се появи неочаквано оптимистичната статия на адвокат Марин Марковски. Всеки, не ще и дума, споделя патоса й, всеки иска да получат възмездие за безобразията си тези, които обраха държавата, но и всеки, не се съмнявам, досущ като мен, се пита: Дали е лесно? Въпросът е реторичен, разбира се, а ако наистина искаме да се сбъдне това, в което ни убеждава уважаваният наш правник, е нужна гражданска нетърпимост. Там, където има гражданска нетърпимост, сигурен съм, държавата си няма мафия! Нещо повече, там, гражданското недоволство се трансформира в гражданско общество, за да стане процесът необратим, за да имат хората добра, истинска, модерна държава, в която тържествуват редът и законността