Районен съд – Ямбол наложи четири месеца условна присъда на мъж, признат за виновен в съжителство с момиче, ненавършило 14-годишна възраст. Делото приключи в рамките на едно съдебно заседание чрез споразумение между прокуратурата и защитата.
Фактите по делото
На 23 април 2026 г. пред V състав на Районен съд – Ямбол беше разгледано наказателно дело № 1051/2024 г. Подсъдимият Й. И. Й. е обвинен, че в периода от неустановена дата през месец февруари 2024 г. до 22 октомври 2024 г. е живял съпружески с момичето Я. А. Т., родена през 2010 г. Деянието е извършено в жилище в гр. Ямбол, а подсъдимият не е встъпвал в законен брак с пострадалата. Към момента на деянието тя не е навършила 14-годишна възраст.
Правна квалификация
Обвинението е повдигнато по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от Наказателния кодекс. Съгласно чл. 191, ал. 1 от НК пълнолетно лице, което без да е сключило брак заживее съпружески с лице под 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Ал. 3 на същия член предвижда по-тежко наказание, когато лицето не е навършило 14-годишна възраст.
Съгласно систематичното тълкуване на разпоредбите на НК, включително чл. 157 и чл. 191, ал. 3, лице под 14-годишна възраст не може да дава валидно съгласие — законът установява абсолютна защита за деца под тази граница, независимо от изразената от тях воля.
Споразумение и наложено наказание
Делото приключи чрез споразумение между прокурор К. С. от Ямболска районна прокуратура и служебния защитник адв. Д. К. от Адвокатска колегия – Ямбол, при изричното съгласие на подсъдимия. Наложеното наказание е четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият е осъден да заплати разноски по досъдебното производство в размер на 107,37 евро, вносими по сметката на Националното бюро за правна помощ.
Съдът е приел, че споразумението не противоречи на закона и морала и е съобразено с наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, включително семейното и социалното положение на подсъдимия.
Позицията на пострадалата и нейните близки
Пострадалата е заявила:
„Нямам претенции към подсъдимия. Не желая да участвам по делото. Той се грижи за семейството ни, доволна съм от него и го обичам."
Двамата присъстващи родители са заявили:
„Нямам претенции към подсъдимия. Не желая да участвам по делото."
Подсъдимият е заявил:
„Съжалявам за това, което съм направил, но обичам жена си и затова живея с нея."
Независимо от изразената воля на пострадалата и нейното семейство, деянието по чл. 191, ал. 3 от НК е престъпление от общ характер и се преследва служебно от прокуратурата. Съгласно посочените разпоредби на НК, изразеното съгласие или привързаност от страна на лице под 14-годишна възраст няма правно значение и не изключва наказателната отговорност на дееца.
Ход на заседанието
Разпоредителното заседание и разглеждането по същество са проведени в рамките на едно заседание, продължило от 15:30 до 15:55 ч. Страните не са повдигнали искания за нови доказателства, не са направени отводи, а мярка за неотклонение спрямо подсъдимия не е взета. Определението на съда е окончателно в частта, с която се одобрява споразумението.
Контекст: ранните бракове и съдебната практика
Не знаем дали се отнася до конкретния случай, но:
Делата по чл. 191 от НК в България често следват един и същ модел: родителите на момичето не подават сигнал — сигналът идва от училище, съсед или социална служба. В съдебната зала семейството се явява единодушно в подкрепа на подсъдимия. Присъдата е условна. Животът продължава.
Зад тази динамика стои социална логика, документирана от организации като УНИЦЕФ и Националната мрежа за децата: в определени общности ранното съжителство се възприема като де факто брак. Семейството на момичето има интерес да легитимира връзката, защото алтернативата — той в затвора, тя без партньор — носи по-голям социален риск в рамките на общността.