Демокрацията – казва Чърчил, - е несъвършен обществен строй, но никой не е измислил нещо по-добро! Струва си да си припомним казаното от този политически мъдрец, нищо че е българофоб. Или, може би, тъкмо защото е българофоб, защото е такъв Уинстън Чърчил, заради неадекватността на нашите политически мъже. Направили сме го българофоб ние, като сме заставали винаги при противниците на кралство Великобритания, водени от кривите си политически сметки. Нашият проблем, отдавна, големият национален проблем е тъкмо в кривите политически сметки, правени от полуграмотни политици! Така е било, така е и досега.

Сгромолясването на ГЕРБ, например, се дължи пак на кривите политически сметки, правени от нагли, но инак неграмотни и немощни политици. И, ако все още има някой, който не вижда очевидното, ще припомня единствено удивителната неадекватност не на друг, а на големия лидер, на величания до вчера Бойко Борисов. Помнят и най-плиткоумните, надявам се, че вчера той категорично заяви, че няма да подаде оставка, а днес я подаде. Като говорим за политическата неадекватност на този шумно величан, но инак немощен лидер, трябва да имаме предвид най-вече смехотворната лутаница около оставката на Симеон Дянков. Вариантът „иди ми-доди ми” изобщо е неприемлив в сериозната политика, а в случая е направо пагубен, но бившият премиер, очевидно, е безсилен да го схване.

След като намери смелост ли, разум ли, да се отърве от най-вредния човек в обкръжението си, главния виновник за провала му, може определено да се твърди, натиреният премиер, най-изненадващо, го върна, за да продължи да плямпа глупости. Да, глупости, пълни глупости плямпа този набеден финансист, които нагнетяват, съвсем закономерно, обществено напрежение, а отгоре на всичко се изразява просташки. Казва „имам в предвид”, което недвусмислено сочи, че е ниска не само икономическата му култура, че човекът е некултурен и на битово равнище, че е неспособен да се изразява правилно. Пак той, нека припомним, щом е толкова драг на Бойко, проведе тази безумна политика по доходите, която направи българите най-бедни в Европа, която им докара най-голямата мизерия, като не спираше да плямпа удивителни глупости, като тази, че прилича на Брат Пит, да речем.

Всички проумяха, че не е повод за радост, че е национална трагедия, да си стабилен в мизерията и бедността, само той не го проумя, пък и премиерът, покрай него. Друго въпрос е доколко изобщо я има сънуваната от Дянков финансова стабилност, щом знаем, че пое държавата с близо осем милиарда резерв, а я оставя с по-малко от два милиарда. А тепърва ще стане ясно, че управлението му е не просто некомпетентно, но и корумпирано, като се види колко пари се събират по митниците, да речем, или какви са приходите от ДДС. Въобще, нещастният ни премиер е орисан да греши и след провала си, като че ли, та бързо-бързо ще разпилее и последната надежда на оредяващите си фенове. Затрогващо бе, направо затрогващо бе съобщението, че имало поддържници на ГЕРБ, дето се организирали, чрез Фейсбук , да организират митинг в подкрепа на Бойко Борисов, дето щели да манифестират, за да покажат, че са против оставката на правителството.

Днес ги има, ще кажа, утре няма да ги има! Тази многолюдна тълпа, дето настървено следва победителите, пак ще следва победителите, а не бившия генерал, или бившия кмет, или бившия премиер. Той е бивш, минало, както е бивша, минало, и оглавяваната от него партия, крепяща се единствено на неговата харизма, на неговия имидж. ГЕРБ е типична лидерска партия, досущ като НДСВ, и ще е силна, реална политическа сила, докато е силен, реален политически субект, нейният лидер. В момента, в който се превърне в имагинерен политически субект този шумно величан до вчера лидер, партията му е нищо, няма я на политическата карта, съвсем закономерно, става по-имагинерна  от него. Тежко и горко на победения пехливанин у нас! Пъчи се гордо той, докато е непобедим, но победят ли го, като стария лъв, става за кашмер на кучетата.

Само че тези простички истини Симеон Дянков не ги знае, няма откъде да ги знае, щом е живял в Америка, а не тук, та затуй плямпа глупости и бълнува за втори мандат. ГЕРБ върви, със страшна сила, към небитието, нейната съдба, не е трудно да го проумееш, няма да е по-добра от тази на НДСВ, а и по-лоша ще е, вероятно, щом царят, все пак, е по-незабравим, от бившия пожарникар. Но проблемът не е в съдбата на ГЕРБ, нито в предизвестения успех на политическия им опонент, когато се поставя актуалния въпрос: Накъде? Проблемът е дали ще я има, доколко ще я има, жадуваната от всички промяна. Народът, който излезе на улицата, близко е до ума, мечтае за радикална промяна и фантазира смело, нехаейки за политическите реалности, или за съдбата на демокрацията, да речем, която не случайно съсредоточава вниманието ми.

Народът си въобразява, че е лесно, много лесно, да се промени не просто политическата система, а и държавното устройство, но не е толкова лесно, разбира се. И, колкото и непонятно да звучи това за протестиращите, Великото народно събрание едва ли ще реши проблемите им! Проблемът сега е нова социална политика, нова политика по доходите,  която да откликне веднага, час по-скоро, на най-неотложните нужди, която да помогне на окаяниците да си платят сметките за тока, да речем. А промяната на политическата система, на държавния строй, само ще отложи решаването на най-актуалния проблем най-бързо, най-ефективно. Добре ще е, ако тези, които се опитват да яхнат народното недоволство, за да извлекат евтини политически дивиденти, си дадат сметка за тъй прозрачната реалност. Не се съмнявам, че ще се появят подобни „граждани”, чиято претенция да променят политическата реалност, всъщност, е само удобно прикритие за доктринерските им мераци.

Изобщо не се съмнявам, че сред неосъзнатия, разгневен народ, изживяващ се като гражданско общество, без да е гражданско общество, вече са се намърдали политически тарикати, които алчно посягат към властта. И, като се питаме накъде ще тръгнем, как ще се развиваме, трябва да се огледаме, преди всичко, да се опитаме да разпознаем политическия мошеник, прегрупирал се навреме, който се преструва на гражданин сега, а утре ще е по-страшен от тия, дето днес ги гоним с камъни. Трябва и да мислим, дълго и съсредоточено, за да не повтаряме вече правени грешки, за да не се затирим, без време, неуместно, подир поредния измислен месия, да речем. Такъв, слава Богу, не се вижда засега, но не е изключено да се появи, щом сме дотолкоз отчаяни, че всякога сме в плен на емоциите, които са, знаем, несигурна територия. И още нещо: добре е да знаем, че не стига да протестираш, за да си гражданин! Гражданин си, когато защитаваш, опазваш, съвсем осъзнато, себе си и ближния си от властта, каквато и да е тя, която и да е, а не като се бориш за власт!

Тия, които кичат партиите си с граждански украшения, не са граждани, а борещи се власт доктринери, които са досущ като ГЕРБ, окичената с гражданственост, провалена партия. Гражданите, най-общо казано, най-често, са опозиция на властта, на всяка власт, коректив на властта. Добре е, мисля, да осъзнаем, преди всичко това, когато виси над нас, като Дамоклев меч, драматичният въпрос: Накъде?...