Профилактиката на самоубийствата е задача на цялото общество. В изпълнението на тази задача се включват изградените местни структури за суицидопрофилактика - обществени съвети, коалиции, районни съвети и др. Голяма помощ оказват центровете за психично здраве, МВР, църквата, бюрата по труда, някои неправителствени организации. По проблема работят и Регионалните здравни инспекции.

В света на всеки 3 секунди се правят опити за самоубийство, а на всеки 40 секунди се случва самоубийство. Годишно над 1 млн. души загиват по своя воля, много повече от жертвите на катастрофи и войни.

Повечето самоубийци са мъже, но пък по-голямата част опитали да се самоубият са жени. Жените се отказват от самоубийствени мисли главно, заради ролята, която изпълняват в семейството и дома. Поради тази причина, те остават и по-малко емоционално и социално изолирани, като същевременно са по-склонни да търсят професионална помощ.
Най-честите рискови фактори са: недиагностицирана или недолекувана депресия, разстройство на личността, алкохолизъм, злоупотреба с наркотици, шизофрения, органични психични разстройства и др.

Най-често се самоубиват хора с психични разстройства, като от тях с депресии и шизофрения, т.е. хора със заболявания, които могат да се лекуват или подържат с лекарства. Рисковите групи са сред лицата с депресия, зависимост или друго психическо разстройство, лица с тежки соматични заболявания, ученици от 10 до 18 години, военнослужещи на краткосрочна служба, служители на МВР и МО, жертви на насилие, безработни мъже и жени от 25 до 50 години, възрастни и самотни хора.

Най-много посягат на живота си хората над 65 години. При неуспешно самоубилите се има над 100 пъти по-голяма вероятност да направят следващ опит.

В страната ни средно всеки ден едно дете прави опит за самоубийство, a двама възрастни слагат край на живота си. 

През 2011 г. на територията на областта са извършени общо 40 самоубийствени действия- 23 мъже и 17 жени. От тях опитите за самоубийства са 20, останалите 20 са завършили с летален край. Разпределението по възраст е следното: 7 са от 14 до 19 години; 9 от лицата, посегнали на живота си са във възрастовата група от 20 до 39 години, 9 са от 40-59 г., над 60 г. са 15. Само трима са работещи, повечето са безработни и пенсионери. 14 са от селата на областта . По семейно положение преобладават несемейните- 13, 10 имат семейство, 8 са разведени, 7 - вдовци. Най-често използваните способи от самоубийците са обесване - 17 от случаите , самоотравяне с медикаменти- 15 от случаите, , хвърляне от височина-5, хвърляне под транстпортно средство-1, порязване и пробождане с хладно оръжие- 2. От всички 20 самоубийствени деяния, завършили със смъртен изход,18 са извършени от мъже, предимно чрез обесване и хвърляне от високо, а 2 са извършени от жени чрез обесване. При мъжете реализираните самоубийства заемат 78,26%, като предпочитани методи са обесването и хвърлянето от високо . Според статистиката, предпочитан метод за самоубийство при жените е отравянето с медикаменти, което определя демонстративния характер.

32 души са посегнали на живота си от януари 2012 г. до момента- 16 мъже и 16 жени, предимно пенсионери, безработни, домакини, учащи. 13 от тях са завършили със смъртен изход- 12 мъже и 1 жена. 6 от всички случаи са във възрастовия диапазон 9-19 г.- учащи; 10 са от 20-39 г.; 7 са от 40-59 г.; 10 са от 60+ г. възраст. За последните 2 години, най-младият човек, решил да сложи край на живота си, е на 9 години, а най-възрастният – на 92. Най-често използваните способи от самоубийците са самоотравяне с медикаменти, пестициди и алкохол- 17 от случаите, обесване - 8 от случаите, хвърляне от височина-1, хвърляне под транстпортно средство-3, пробождане с хладно оръжие- 1, с огнестрелно оръжие- 1. От всички 13 самоубиствени деяния, завършили със смъртен изход, 12 са извършени от мъже, предимно чрез обесване, хвърляне под транспортно средство и от високо, с огнестрелно оръжие, а 1 е извършено от жена следствие на депресия.- отравяне с пестициди,
Според статистиката, предпочитан метод за самоубийство при жените е отравянето с медикаменти и химични вещества, което определя демонстративния характер. При мъжете реализираните самоубийства заемат 75%, като предпочитани методи са обесването, използването на огнестрелно оръжие и хвърлянето от високо.

За сравнение -през 2009г. в Ямболска област са извършени общо 44 самоубийствени действия. От тях опитите за самоубийства са 22, а 22 са завършили с летален край. През 2010 г. суицидните действия са нараснали на 53. От тях 37 са мъже, а 16 жени, предимно пенсионери, безработни. С летален край са завършили 34 от тях.

У нас големият брой психични разстройства се дължат също и на нарастващата бедност сред населението.

На практика проблемът със самоубийствата касае хора от всички възрастови групи, социални прослойки, религиозни общности, лица с различен социален и здравен статус. Все пак между различните групи има и по-уязвими. Децата, за разлика от възрастните, нямат реалистична представа за необратимия характер на смъртта. Юношите пък имат бурен емоционален живот. “Полюсното” мислене също е характерна особеност за голяма част от тях. В техните очи нещата често са или “ужасни” или “прекрасни”. Склонни са да вземат и да осъществяват импулсивни, прибързани решения. Не бива да забравяме и още една особеност на детско-юношеската възраст - в този период депресията често се проявява като раздразнителност и агресия.  

 Доверителният контакт поне с един възрастен, с когото детето или юношата да може да споделя своите проблеми и да обсъди различни възможности за решаването им, може да се окаже животоспасяващ.

  Суицидното поведение сред деца, юноши и девойки, често се свързва с наличие на психични разстройства. Основните от тези разстройства са депресията, повишената тревожност, разстройствата в храненето, злоупотребата с алкохол и наркотици, психотичните разстройства, както и предходни суицидни опити. Отделно, рисковите ситуации или събития, които могат да отключат опит за самоубийство или самоубийство са, например: прекъсване на любовна връзка, семейни неприятности, раздяла с приятели, смърт на обичана личност или кумир, проблеми в училище, с дисциплината и закона, преживяно насилие, заплашване с насилие или психичен тормоз, ниски училищни резултати или спортни поражения, нежелана бременност, зараза с полово предавани болести, HIV или други, тежко соматично заболяване, дори природни бедствия.

Основните фактори, които предоставят защита срещу суицидното поведение, са семейните отношения.

Негативните житейски събития и неподходящи условия на живот в семейството причиняват сериозни психически травми на личността. Суицидните мисли нерядко възникват на фона на злоупотребяващи с алкохол родители, родители с психични разстройства, насилие в семейството, чести кавги между родителите, развод или смърт, честа смяна на местожителството, прекалена власт от родителите, емоционална студенина и суровост.

В заключение, може да се каже, че за да се намали риска от самоубийство и по-специално сред подрастващите и юношите значение има отношението на семейството и  училището към личността на човека. Унищожаването на чувството за неповторимост, унищожава уникалността на всеки индивид.

От ранна възраст е необходимо да се вгражда в човека чувството за собствено достойнство. Важно е човек да се усеща като личност, да има самоуважение, свои възгледи, решения, да се учи да възприема своята индивидуалност и общото с другите, да цени неповторимостта и безкрайното многообразие на живота.

 Търсенето на професионална помощ е най- важното нещо, което трябва да се предприеме при възникване на съмнение за формиране на суицидни нагласи при детето.

   Д-р Русева, нач.отдел ПБПЗ, РЗИ- Ямбол