Тя е огън-жена. И залитат мъжете след нея
като куче по пладне, изплезило морав език.
Под краката й сочни самата земя се люлее,
по полите й вятърът плъзга ръце на мръсник.
Тя е огън-жена. И минава, и всеки я иска,
и си мисли през зъби, че дяволът нощем е бял.
Но от всичките тези мъже на кого ли му стиска
да захвърли на пътя добрия домашен морал.
Ти се чудиш защо е сама тази дива фурия,
дето пълни до пръсване гладните мъжки очи?
Ако смееш, иди! Докосни я с ръце! Целуни я,
да усетиш горено от обич как страшно цвърчи.
И какво от това, че и Господ дори се извива
да погали с очи тоя пищен и зрял благодат?
Тя е страшният плод, дето с хапчица само убива...
Тя е огън-жена! Най-самотната в целия свят.

Ники Комедвенска