Човек живее, докато е жив споменът за него. Будителите са безсмъртни, защото вечен е споменът за тях. В дъждовната вечер, когато се навършиха точно сто години от смъртта на гениалния поет и войвода от ВМОРО – Пейо Яворов, бе възкресен духът на един друг велик български поет, драматург, сценарист, преводач, лекар, журналист, дипломат, редактор, политик и кръстник на театрална група „Палечко” - Валери Петров, който си отиде на 27 август на 94-годишна възраст. Срещата-разговор „Спомен за майстора на вълшебното слово” бе посветена и на предстоящия Ден на народните будители. Приятната и уютна атмосфера в арт салона на Народно читалище „Зора-1945” бе в разрез със студеното и дъждовно време навън. Децата от театрална къща „Зора” с ръководител актрисата Даниела Райчевска рецитираха едни от най-известните и обичани стихове на поета. Мария Качулева, дългогодишен секретар на читалището, преживя отново срещите си с Валери Петров. Тя прочувствено разказа как поетът ѝ помагал да се справи с творчеството на Шекспир, когато е била студентка в София. Мария Качулева сподели, че Валери Петров ѝ помогнал и с превода на либретото на легендарния мюзикъл „Лелята на Чарли” на Оскар Фелцман. И завърши с разказ за несъстояло се интервю с поета през 1991 година, когато Валери Петров бе депутат във Великото народно събрание, защото той отказал да говори за политика. Светлана Колева, бивша актриса от театрална група „Палечко”, се потопи в спомени за срещите с Валери Петров и изрази впечатленията си от досега с неговото творчество – на сцената и извън нея. Срещата-разговор завърши с прочит на словото на ямболския писател Георги Господинов и стихотворението „Довиждане” на старозагорската поетеса Мария Донева, написани по повод смъртта на Валери Петров.