„Едва ли ще се въведе тази Синя зона…”, неуверено пророкувахме допреди месец. Оптимизмът ни обаче отчайващо пропадаше при всяко ново очертание на територии в центъра на Ямбол…
Информациите ни се спускаха „по лъжичка” на седмица. Подготвяха ни, така да се каже…
Даже и … хех… имахме ГРАТИСЕН период – от 1 август до днес.

Но, въпреки цялата тази „загриженост” да не ни стресират отведнъж, огромните надписи „ЗОНА” по платната още от първия рисунък шамаросваха (и ще шамаросват) погледите ни. И… ни караха (и ще ни карат) да си правим сметката.
Като че ли не само за левчето на час…

Изписа се толкова много по тази тема, че усещам как всяка подготвена дума или поредна тирада от ядовити нареждания са се превърнали в клишета.
Нарочното девалвиране на словото е по много стари правила.
Но много стара е и истината, че покрай словото девалвират и доста други полезни и не по-малко важни детайли в отношението на данъкоплатците към властта.
И няма нужда да се изброяват. Нека всеки сам да ги констатира в себе си.
…
При подобни трайни бръквания в джобовете не само на спиращите и живеещите по центъра на Ямбол, но и в джоба на бизнеса, инвестирал средства и надежди в тази зона, не важи поговорката: „Всяко чудо за три дни”…
А и нали разширяването на Синята зона тепърва предстои.
Ще стане „по-интересно” през студените месеци…
...
Вариант за живеещите и работещите в ЦГЧ няма.

Ще си плащат. И нямат право на претенции, защото, видите ли, имало преференции.

За останалите -  ако имат работа или искат да пият кафенце в центъра на Ямбол, да тръгват пеш или с велосипед...
Или да си приготвят точен часовник и по левче на час.

 Галина Чорбаджийска

Пълният текст и коментарите
http://www.radio999bg.com/?id=12901