Лихвар не успя да измами клиент. На този етап...

Съдът обяви за нищожен договор за потребителски кредит заради "скрита лихва" и невярно посочен Годишен процент на разходите (ГПР).

На 17 октомври 2025 г., Ямболският районен съд излезе с Решение № 474, което дава важен урок на всички потребители, които теглят заеми. Съдът уважи иска на ищцата П. Р. Д. срещу дружеството (наричано тук Кредиторът или Заемодателят) и обяви за нищожен сключения договор за потребителски кредит от 01.03.2025 г..

Какъв е бил проблемът с договора?

Договорът е сключен за заем от 2500 лв. , със срок за погасяване до 18 месеца. Уговорен е фиксиран Годишен лихвен процент (ГЛП) от 50% и посочен Годишен процент на разходите (ГПР) от 62,84%. Общата сума за погасяване е 3809,33 лв..

Ключовият проблем обаче се крие в т.нар. "скрита лихва".

Кредиторът е поставил условие: клиентът се е задължил да осигури поръчителство в срок до 14 дни. Ако не го направи, чл. 13.5 предвижда клиентът да дължи неустойка в огромен размер – 2454.67 лв.. Тази неустойка е договорено да се кумулира към месечните вноски по погасителния план. На ищцата е начислена неустойката, тъй като не е осигурила поръчител в срок.

Манипулацията с ГПР: В основата на измамата

Законът за потребителския кредит (ЗПК) задължава Заемодателя да посочи точно в договора Годишния процент на разходите (ГПР). Той трябва да изразява общите разходи по кредита – настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид.

• Какво е направил Кредиторът? Посочил е ГПР от 62,84%, като изрично е заявил, че в него не са включени разходите за неустойка.

   
   

• Защо е проблем това? Съдът прие, че цялата конструкция е била предназначена да прикрие действителните разходи по заема. Кредиторът не е очаквал да получи точно изпълнение на задължението за обезпечение, а сигурно повишение на размера на плащанията, тъй като още преди изтичането на 14-дневния срок е консолидирал задължението за неустойка с основните задължения. Неустойката се дължи, дори ако длъжникът изпълни основното си задължение да върне заетата сума. Поради това Съдът заключва, че неустойката представлява допълнително възнаграждение и се явява разход по кредита.

   
   
   
   
   

Съдът: Неустойката е трябвало да бъде включена в ГПР.

Съдът, позовавайки се на практиката на Съда на ЕС (Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22) , прие, че разходите за тази неустойка попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ и следователно в ГПР.

• Надхвърляне на максимума: Законът (чл. 19, ал. 4 ЗПК) забранява ГПР да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения. Към датата на договора, тази граница е била 64,75 %.

   
   
   

• След като неустойката не е включена, ГПР не отразява точно всички разходи. Съдът заключава, че при включването на неустойката, ГПР ще надскочи многократно максимално допустимия размер.

   
   
   

Ключовата поука за потребителите

Неточното посочване на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Според задължителната практика на ВКС и ЗПК , неточното посочване на този задължителен компонент води до нищожност на целия договор.

Какви са последствията за клиента?

След като договорът е обявен за нищожен , потребителят връща само чистата стойност на кредита (главницата) , но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Поуки за хората, които теглят заеми:

1. Проверявайте ГПР, не само лихвата! ГПР трябва да включва всички разходи – лихви, такси, комисиони, и дори неустойки, които са задължително условие за получаването на кредита.

    
    
    
    

2. ГПР не може да надхвърля пет пъти законната лихва! Ако Кредиторът не ви даде ясна разбивка на ГПР или ако той надхвърля тази граница (64,75% към датата на този договор) , договорът е нищожен в тази си част.

    
    
    
    

3. Внимавайте за "допълнителни условия". Ако получаването на заема е обвързано със сключването на допълнителни споразумения или плащане на неустойки, които Кредиторът очаква да бъдат платени, това може да бъде "конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи".

    
    

4. Търсете правата си в съда! При неточно посочен ГПР, който не включва всички разходи, законът допуска договорът да се обяви за нищожен, което води до връщане само на главницата.

    
    

Бележка по разноските: Кредиторът беше осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 654,56 лв.. Съдът намали адвокатското възнаграждение, позовавайки се на практиката на Съда на ЕС, която позволява намаляване на възнаграждението при ниска фактическа и правна сложност на делото.

Решението подлежи на обжалване пред по-горна инстанция.