След второто място на  Световното първенство по волейбол/

...

Кеворк Кеворкя: 

Сред всеобщата/почти еуфория станахме свидетели и на едно същинско безсрамие.

Някои хора и пет „Букър“-а да получат, пак ще си останат в провинциалния калъп. Човек се пита, дали пък изобщо не са лишени от морално въображение, което да ги предпази от изблиците на неконтролираното им самомнение?

Можете да си мислите всичко за Георги Господинов, например, имате право на това, но едва ли сте си представяли, че по един толкова нахален начин той ще направи опит да присвои видения/желания като общ празник успех на волейболистите ни.

Рядко – дори в сегашните разпасани времена – сме срещали подобен егоизъм, който става причина за безогледно смаляване на чуждия успех, получил при това всеобщо одобрение.

Впрочем, да припомня фрагмент от обръщението на Господинов към волейболистите ни:
"През 2023 година, след "Букър", успях да видя радостта на всички хора около мен и хората, които чакаха на опашка. И трябва да ви кажа, че това, което най-много ме впечатли, е, че тези лица бяха лица на озарени хора, на хора, които знаят, че има надежда… Благодаря ви“

/текста е дешифриран от новините на Би Ти Ви на 28 септември/.
Колкото повече се вглежда човек в този текст, толкова по-неловко се чувства.
Без никакво колебание, Букърът Г.Г. снизява постижението на волейболистите ни до и дори под собствения си успех, колкото и абсурдно да е това – хората чакали на опашка за книгата му, лицата им били „озарени“; и вижте каква глупост трябва да изтърпим: хората са озарени още преди да са прочели книгата му?!
Няма, не може да има сериозен писател, който да си позволи подобно самохвалство, дори една литературна мижитурка няма толкова безсрамно да разголи мераците си.
Защо да се учудваме тогава на агресивността на уродливите никаквици от Мрежата....

К. Кеворкян