На 15 декември 2024 г. в Елхово, един шамар се оказа не просто изблик на гняв, а **престъпление от общ характер**, извършено в условията на домашно насилие. Това стана ясно по време на съдебно заседание в Районен съд – Елхово, проведено на 4 юли 2025 г., където бе разгледано наказателно дело № 212/2025 г.
Подсъдимият Т. С. П., с начално образование, неженен и с предходни осъждания, **призна пред съда**, че е ударил с шамар по лицето своя близка роднина – К. Т. П.а. Инцидентът е станал вечерта около 21:00 ч. в рамките на личен спор, приключил с физически удар, който е причинил **болка без разстройство на здравето**. На пръв поглед – нещо, което мнозина биха определили като „семейна кавга“.
Само че съдът не го прие така. Обвинението – повдигнато от Районна прокуратура – Ямбол – е по чл. 131, ал. 1, т. 5а от Наказателния кодекс: **умишлено причиняване на лека телесна повреда в условията на домашно насилие**. Двете страни – прокуратурата и защитата – постигнаха споразумение, с което подсъдимият **пое вината** и се съгласи на наказание „пробация“ за срок от шест месеца. В този период той ще се явява два пъти седмично за подписване и ще има задължителни срещи с пробационен служител.
Делото бе разгледано по бързата процедура – чрез споразумение, одобрено от съда като не противоречащо на закона и морала. В съдебната зала, в присъствието на прокурор и защитник, подсъдимият заяви, че разбира обвинението, съгласен е с условията и **доброволно се отказва от разглеждане на делото по общия ред**.
---
Послепис:
Мнозина вероятно биха се запитали – „Ако това беше просто шамар от случаен човек, пак ли щеше да се стигне до съд?“.
Отговорът е – почти сигурно не. В случая обаче шамарът не е просто физическо действие – той е **израз на установен модел на насилие между хора, които имат семейна, роднинска или интимна връзка**. Законът го третира различно.
Именно тази **връзка между извършителя и пострадалия** прави деянието по-опасно в очите на закона. Не мястото на случката е важно, а **кои са участниците**. Дори ударът да беше нанесен на улицата, в кафене или на работното място – това **нямаше да промени факта**, че между тях съществува лична и защитена от закона връзка, която придава на действията по-голяма тежест.
Ако пострадалата беше ударена от непознат на улицата – за същата телесна повреда законът щеше да предвиди **по-лека процедура**, която зависи изцяло от нейната инициатива – чрез тъжба, без намеса на прокуратурата. Щеше да бъде „частен“ проблем. Но когато насилието идва от някой, с когото си делил хляб, дом или живот – тогава законът се намесва по-сериозно. Тогава вече става въпрос за **престъпление, което засяга не само една жена, а самия обществен ред**.
И затова, понякога, един „шамар“ е много повече от това. И законът не го подминава.