на 8 юли излезе и ДОКЛАД ЗА ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА ЗА 2025 Г. – БЪЛГАРИЯ / тъжно/ - ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.

на 8 юли излезе и ДОКЛАД ЗА ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА ЗА 2025 Г. – БЪЛГАРИЯ / тъжно/

Сряда, 09 Юли 2025 10:27

публикуван след като приеха страната в Еврозоната. Вижте и каква оценка даде на България, според написаното в доклада, помолени да бъде безпристрастен в оценката си ИИ

ПЪРВО ОБОБЩЕНИЕ, ВТОРО ИИ ОЦЕНКА, ТРЕТО ДОКЛАДА - резюме, което е предоставено официално
/и Нали е ясно че либералите отданва не използват истинската дума ПРОБЛЕМИу а я заместват с ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Обобщено, докладът за върховенството на закона за 2025 г. относно България, изготвен от Европейската комисия, очертава следните ключови моменти:

Докладът посочва, че България е предприела усилия за реформи, но някои от тях са били възпрепятствани от решения на Конституционния съд, който е обявил за противоконституционни части от всеобхватните конституционни изменения, касаещи организацията на държавата. Това е довело до възстановяване на предишни опасения относно съдебната независимост, структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС) и правомощията на главния прокурор.

Основни акценти от доклада включват:

Съдебна система: Въпреки че механизмът за отчетност на главния прокурор е обявен за конституционен, ефективността му е ограничена от процедурни проблеми. Нивото на възприемана съдебна независимост остава много ниско. Приети са нови цифрови инструменти за достъп до правосъдие и съдилищата като цяло функционират ефективно по граждански и търговски дела.
Антикорупционна рамка: Прилагането на Националната стратегия за борба с корупцията остава ограничено. Въпреки някои стъпки за реформа на Комисията за противодействие на корупцията, липсва солиден опит по дела за корупция на високо ниво, а броят на осъдителните присъди е ограничен. Отбелязват се и пропуски в правилата за почтеност на висши изпълнителни длъжности и недостатъчни мерки срещу корупцията в обществените поръчки.
Качество на демокрацията: Продължават опасенията относно финансирането и политизирането на медийния регулатор, забавянето в приемането на закон за независимост на обществените медии и непрозрачността на медийната собственост. Журналистите са изправени пред нарастващи предизвикателства.
Система за контрол и баланс: Някои независими и регулаторни органи продължават да работят с изтекъл мандат. Опасения остават относно качеството на законодателния процес.

Препоръки към България включват:

Адаптиране на законодателната рамка за избягване на дългосрочно командироване на съдии.
Подобряване на функционирането на Инспектората към ВСС и реформиране на състава на ВСС.
Осигуряване на стабилен опит по разследвания и присъди по дела за корупция на високо ниво и ефективно функциониране на Комисията за борба с корупцията.
Подобряване на почтеността на висшите изпълнителни функции.
Подобряване на прозрачността при разпределението на държавната реклама.
Укрепване на качеството на законодателния процес чрез публични консултации и оценки на въздействието.

Докладът подчертава, че България е изправена пред няколко основни предизвикателства, които изискват продължителни усилия за реформи, а политическата нестабилност продължава да оказва влияние върху тяхното изпълнение.

бъди безпристрастен,, анализирай зоклаза и като вникнеш в същността, а не в евфемизма в него, според теб каква е оценката в него за България

Показване на процеса на мислене

Докладът на Европейската комисия за върховенството на закона за 2025 г. предоставя критична оценка за България, въпреки използването на дипломатичен език и споменаването на "усилия за реформи". Анализирайки същността на констатациите и препоръките, може да се заключи, че общата оценка е по-скоро негативна, подчертаваща сериозни и системни проблеми.

Ключови аспекти, които показват тази оценка, са:

Липса на съществен напредък и регрес: На много места докладът изрично посочва "без по-нататъшен напредък" или "ограничен напредък" по ключови препоръки от предходния доклад. Решенията на Конституционния съд, отменящи части от конституционните промени, са представени като сериозна пречка и дори регрес, възстановяващ "предишни опасения".
Дълбоки структурни проблеми: Опасенията относно ВСС, правомощията на главния прокурор и Инспектората към ВСС са "дългогодишни" и "остават неразрешени", което показва, че проблемите са вкоренени в системата, а не са повърхностни.
Ниска ефективност и липса на резултати: Въпреки законодателни промени и стратегии, докладът често отбелязва, че прилагането остава "ограничено" или ефективността е "неубедителна". Пример за това е "липсата на солиден опит по дела за корупция на високо ниво" и "ограниченият брой осъдителни присъди", което е пряк индикатор за неефективност в борбата с корупцията.
Систематични пропуски в почтеността и прозрачността: Посочват се "важни пропуски в правилата за почтеност на лица, заемащи висши изпълнителни длъжности", както и "липсва ефективно прилагане" на правилата за деклариране на имущество. Това подсказва за системни слабости в превенцията на корупцията.
Проблеми с медийния плурализъм и свободата на словото: "Опасенията относно финансирането и политизирането на медийния регулатор продължават", а "индикации за политическо и икономическо влияние върху медиите остават". Фактът, че "журналистите са изправени пред нарастващи предизвикателства", е особено тревожен сигнал за състоянието на демокрацията.
Политическа нестабилност като пречка: Докладът изрично споменава, че "политическата нестабилност продължава да оказва влияние върху реформите", което е външен фактор, възпрепятстващ напредъка по върховенството на закона.
Ниско обществено доверие: Фактът, че "нивото на възприеманата съдебна независимост в България продължава да бъде много ниско" както сред гражданите, така и сред бизнеса (само 27%), е сериозен индикатор за липса на доверие в ключова държавна институция.

В обобщение, въпреки признанието за предприети "усилия", оценката на Комисията за България е по-скоро отрицателна, като акцентира върху персистиращи системни недостатъци, липса на осезаем напредък по ключови реформи, както и върху фактори, възпрепятстващи ефективното функциониране на върховенството на закона. Докладът призовава за "продължителни усилия за реформи" и "по-всеобхватни структурни реформи", което е дипломатичен начин да се посочи нуждата от фундаментални промени.

Работен документ на службите на Комисията

Страсбург, 8.7.2025 г.

ДОКЛАД ЗА ВЪРХОВЕНСТВОТО НА ЗАКОНА ЗА 2025 Г. – БЪЛГАРИЯ

Работен документ на службите на Комисията

Страсбург, 8.7.2025 г.

РЕЗЮМЕ

България е предприела усилия за реформи в диалог с Комисията, в рамките на цикъла за върховенство на закона и Плана за възстановяване и устойчивост, като през последните шест месеца имаше няколко законодателни промени.

Конституционният съд на България постанови, че части от всеобхватните конституционни изменения, съществени за организацията на държавата, са приети от некомпетентен орган и обяви по-голямата част от реформата за противоконституционна. В резултат на това, предишните опасения, които реформата целеше да разреши, отново се появиха. Отхвърлените разпоредби включват ограничения на правомощията на главния прокурор, въпреки че механизмът за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници беше обявен за конституционен. Ефективността на този механизъм е ограничена от някои процедурни проблеми.

Що се отнася до Висшия съдебен съвет (ВСС), Конституционният съд отхвърли цялостната реформа, но счете, че преструктуриране би било възможно. Дългосрочното командироване на съдии и функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет остават проблем.

Беше внесен законопроект за разширяване на съдебния контрол върху прокурорските решения по дела за прекратяване и спиране на разследвания за престъпления без жертви. Нивото на възприеманата съдебна независимост в България продължава да бъде много ниско.

Законът за задължителна среща за съдебна медиация е приет. Въведени са нови цифрови инструменти за подобряване на достъпа до правосъдие. Първоначалните данни показват, че съдилищата работят ефективно при разглеждане на граждански и търговски дела.

Прилагането на Националната стратегия за борба с корупцията остава ограничено. Предприети са някои стъпки за прилагане на реформата на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобити активи. Сътрудничеството между националните власти, компетентни в борбата срещу корупцията, е като цяло добро, но все още не е установен солиден опит по дела за корупция на високо ниво, тъй като броят на осъдителните присъди остава ограничен, а данните за наказателните преследвания са неубедителни.

Продължава работата за укрепване на почтеността в полицията и съдебната система, но остават важни пропуски в правилата за почтеността на лица, заемащи висши изпълнителни длъжности. Правилата за деклариране на имущество и интереси за публични длъжностни лица се прилагат, въпреки че липсва ефективно прилагане. Законодателство за прозрачност на лобирането е в процес на подготовка и в сила влязоха допълнителни изменения в законодателството за лицата, подаващи сигнали за нередности. Мерките за намаляване на високите рискове от корупция в обществените поръчки все още са недостатъчни.

Опасенията относно финансирането и политизирането на медийния регулатор продължават. Проектът на закон, насочен към укрепване на независимостта на обществените медии, все още не е приет, а назначаването на нов генерален директор на Българската национална телевизия продължава да се забавя. Въпреки съществуването на няколко регистъра, прилагането на задълженията за оповестяване на собствеността на медиите остава ограничено. Подобрение е постигнато по отношение на прозрачността при разпределението на държавната реклама. Индикации за политическо и икономическо влияние върху медиите остават.

Достъпът до публична информация се подобрява, макар и все още да е възпрепятстван от съществуващи преди това пречки. Журналистите са изправени пред нарастващи предизвикателства в дейността си.

Конституционният съд беше призован да преразгледа резултатите от изборите в няколко избирателни секции. Някои независими и регулаторни органи продължават да функционират с изтекъл мандат и процедурите за подновяване бяха възобновени. Конституционните изменения, ограничаващи правомощията на президента в процедурата по назначаване на служебно правителство, подлежат на нова проверка за конституционносъобразност. Практическото прилагане на правилата за законодателство продължава да среща предизвикателства, и опасения остават относно качеството на законодателния процес. Опитите за повторно въвеждане на законодателство, изискващо регистрация на организации, получаващи чуждестранно финансиране, бяха отново отхвърлени от парламента.

ПРЕПОРЪКИ

Като цяло, по отношение на препоръките в Доклада за върховенството на закона за 2024 г., България е постигнала:

Без по-нататъшен напредък по предприемане на стъпки за адаптиране на съответната законодателна рамка, за да се избегне дългосрочно командироване на съдии за запълване на свободни места, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии.
Без по-нататъшен напредък по напредване с проекта за законодателни изменения, целящи подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебни органи в избора на неговите членове.
Без напредък, след решението, че използваната процедура е била противоконституционна, по предприемане на планове за приемане на механизъм за въвеждане на гаранции в процедурата по назначаване на избраните от парламента членове на Висшия прокурорски съвет, осигуряване на тяхната независимост и вземане предвид европейските стандарти, особено с оглед на ролята на Съвета при назначаването и освобождаването на главния прокурор.
Все още няма напредък по осигуряване на подобрена ефективност на разследванията и солиден опит по наказателно преследване и окончателни присъди по дела за корупция на високо ниво и известен напредък по институционалните реформи на Комисията за борба с корупцията.
Ограничен напредък по подобряване на почтеността на висшите изпълнителни функции, като се вземат предвид европейските стандарти, по-специално чрез осигуряване на ясни стандарти за почтеност за правителството, както и подходящ механизъм за налагане на санкции.
Известен напредък по напредване с работата, насочена към подобряване на прозрачността при разпределението на държавната реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договаряна чрез посредници, като медийни агенции.

Въз основа на това и като се вземат предвид други развития, настъпили през референтния период, в допълнение към припомнянето на съответните ангажименти, поети съгласно Плана за възстановяване и устойчивост, и съответните специфични за страната препоръки по Европейския семестър, на България се препоръчва да:

Предприеме стъпки за адаптиране на съответната законодателна рамка, за да се избегне дългосрочно командироване на съдии за запълване на свободни места, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии.
Напредък с проекта за законодателни изменения, целящи подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебни органи в избора на неговите членове.
Възобновяване на процеса за реформиране на Висшия съдебен съвет, по-специално неговия състав, за да се осигури неговата независимост и ефективност, като се вземат предвид европейските стандарти за съдебни съвети.
Осигуряване на стабилен опит по разследвания, наказателни преследвания и окончателни присъди по дела за корупция на високо ниво и предприемане на по-нататъшни стъпки за осигуряване на ефективно функциониране на Комисията за борба с корупцията.
Подобряване на почтеността на висшите изпълнителни функции, като се вземат предвид европейските стандарти, по-специално чрез осигуряване на ясни стандарти за почтеност за правителството, както и подходящ механизъм за налагане на санкции.
Приключване на работата, насочена към подобряване на прозрачността при разпределението на държавната реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договаряна чрез посредници, като медийни агенции.
Укрепване на качеството на законодателния процес чрез осигуряване на използването на публични консултации и оценки на въздействието за законодателни инициативи от парламента.

I. СЪДЕБНА СИСТЕМА

Независимост

Нивото на възприеманата съдебна независимост в България продължава да бъде много ниско както сред широката общественост, така и сред компаниите. Като цяло, 27% от общото население и от компаниите възприемат нивото на независимост на съдилищата и съдиите като „доста или много добро“ през 2025 г.

Конституционният съд на България постанови, че части от всеобхватните конституционни изменения, съществени за организацията на държавата, са били приети от орган, който не е компетентен да го направи, и обяви по-голямата част от реформата за противоконституционна. В решението си от 26 юли 2024 г. Конституционният съд постанови, че няколко разпоредби са съществени за организацията на държавата, и следователно тяхното приемане е изисквало Велико народно събрание.

Що се отнася до реформата, ограничаваща правомощията на главния прокурор, Конституционният съд постанови, че парламентът е некомпетентен да направи тези промени. Механизмът за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници беше обявен за съвместим с Конституцията, но процедурни проблеми остават да бъдат разгледани, за да се осигури пълната ефективност на механизма.

Правителството внесе законопроект за разширяване на съдебния контрол върху прокурорски решения по дела за прекратяване и спиране на разследвания за престъпления без жертви.

Софийската градска прокуратура е преструктурирана, но остават опасения относно структурата за разследване на магистрати.

Реформата относно назначаването на членове на Висшия прокурорски съвет беше обявена за противоконституционна, следователно не беше възможен напредък по препоръката. Решението на Конституционния съд също така отмени реформата, свързана с разделянето на Висшия съдебен съвет на два съвета. Следователно, опасенията, повдигнати в предишни доклади за върховенството на закона относно влиянието на главния прокурор във Висшия съдебен съвет, остават неразрешени.

Няма по-нататъшен напредък по отношение на функционирането и риска от политическо влияние на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС).

Няма по-нататъшен напредък за избягване на дългосрочно командироване на съдии за запълване на свободни места.

Специалните комисии, създадени за разследване на случаи на сплашване на магистрати и възможно проникване в съдебната система, приключиха работата си.

Качество

Законът за задължителна среща за съдебна медиация е приет и включва производства, свързани с бизнеса.

Въведени са нови цифрови инструменти за подобряване на достъпа до правосъдие, докато електронни комуникационни средства все още липсват.

Ефективност

Съдилищата функционират ефективно при разглеждане на граждански и търговски дела. Според Таблото за правосъдие на ЕС за 2025 г. средно отнема 186 дни за разрешаване на гражданско или търговско дело.

II. АНТИКОРУПЦИОННА РАМКА

Стратегии и правна рамка

Прилагането на Националната стратегия за борба с корупцията остава ограничено. Националната стратегия за борба с корупцията (2021-2027 г.) и нейният план за действие за 2023-2027 г. са в сила от 2023 г. Въпреки приетия План за изпълнение на Националната стратегия за борба с корупцията за 2025 г., прилагането на тези инструменти остава ограничено.

Законодателната реформа на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобити активи е в процес на изпълнение. Законът за изменение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобити активи влезе в сила на 1 март 2025 г. Тази реформа е основен етап от Плана за възстановяване и устойчивост на България и е насочена към създаване на нова Комисия за противодействие на корупцията, премахване на нейните разследващи правомощия, разделяне на функциите за превенция и противодействие на корупцията в отделни звена и гарантиране на ефективно наказателно преследване и разследване на корупционни престъпления. Според новия закон, Комисията за противодействие на корупцията се състои от пет члена, всички те назначавани от парламента за срок от шест години.

Институционална рамка

Сътрудничеството между националните власти, компетентни в борбата срещу корупцията, е като цяло добро. Координацията между антикорупционните институции и прокуратурата остава силна, въпреки структурните промени на Комисията за противодействие на корупцията.

Въпреки тези усилия, броят на осъдителните присъди по дела за корупция на високо ниво остава ограничен, а данните за наказателните преследвания са неубедителни. Комисията за противодействие на корупцията продължава да има ограничено влияние върху разследванията и наказателните преследвания на корупция на високо ниво, тъй като броят на наказателните преследвания по тези дела остава сравнително малък.

Осъдителни присъди

Според Националния статистически институт (НСИ), осъдителните присъди за корупционни престъпления за 2023 г. са както следва:

На окръжно ниво: 80 присъди (в сравнение с 95 през 2022 г.).
На районно ниво: 120 присъди (в сравнение с 110 през 2022 г.).

Липсват подробни статистически данни за дела за корупция на високо ниво.

Превенция

Продължава работата за укрепване на почтеността в полицията и съдебната система. Въпреки това, продължават да съществуват важни пропуски в правилата за почтеност на лица, заемащи висши изпълнителни длъжности.

Правилата за деклариране на имущество и интереси за публични длъжностни лица се прилагат, въпреки че липсва ефективно прилагане.

Законодателство за прозрачност на лобирането е в процес на подготовка.

Допълнителни изменения в законодателството за лицата, подаващи сигнали за нередности, влязоха в сила. България е транспонирала Директивата за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности.

Мерките за намаляване на високите рискове от корупция в обществените поръчки все още са недостатъчни.

III. КАЧЕСТВО НА ДЕМОКРАЦИЯТА

Медиен плурализъм

Опасенията относно финансирането и политизирането на медийния регулатор продължават.

Проектът на закон, насочен към укрепване на независимостта на обществените медии, все още не е приет, а назначаването на нов генерален директор на Българската национална телевизия продължава да се забавя.

Въпреки съществуването на няколко регистъра, прилагането на задълженията за оповестяване на собствеността на медиите остава ограничено.

Подобрение е постигнато по отношение на прозрачността при разпределението на държавната реклама.

Индикации за политическо и икономическо влияние върху медиите остават.

Достъпът до публична информация се подобрява, макар и все още да е възпрепятстван от съществуващи преди това пречки.

Журналистите са изправени пред нарастващи предизвикателства в дейността си.

Система за контрол и баланс

Конституционният съд беше призован да преразгледа резултатите от изборите в няколко избирателни секции.

Някои независими и регулаторни органи продължават да функционират с изтекъл мандат и процедурите за подновяване бяха възобновени.

Конституционните изменения, ограничаващи правомощията на президента в процедурата по назначаване на служебно правителство, подлежат на нова проверка за конституционносъобразност.

Практическото прилагане на правилата за законодателство продължава да среща предизвикателства, и опасения остават относно качеството на законодателния процес.

Опитите за повторно въвеждане на законодателство, изискващо регистрация на организации, получаващи чуждестранно финансиране, бяха отново отхвърлени от парламента.

IV. ГРАЖДАНСКО ПРОСТРАНСТВО

Законодателна и политическа рамка

Гражданското пространство в България е сравнително отворено, но съществуват някои предизвикателства.

V. ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ

Основни предизвикателства и бъдещи развития

България е изправена пред няколко основни предизвикателства в областта на върховенството на закона, които изискват продължителни усилия за реформи. Някои от по-дълбоките проблеми могат да изискват по-всеобхватни структурни реформи.

Политически и социален контекст

Политическата нестабилност продължава да оказва влияние върху реформите в областта на върховенството на закона. Честата смяна на правителствата и политическите кризи в България са довели до забавяне и непоследователност в прилагането на реформи.