Вървя сам по улиците,
Нещо ме привлича тук

Не мога да обясня какво чувствам
В сутрешния въздух.

Напрегнатите камъни пеят,
Времето  почва да се издига,
Нещо ангелско ме вика тук
В сутрешната светлина.

Нещо ангелско ме привлича тук...
Ямбол е тук, Ямбол е  сега...

Всяка стъпка, която правя,
Отваря очите ми,
Хората минават покрай мен,
Споделяме безмълвни усмихнати мигове.

Обкръжаващото време все още е тук,
Точно тук,
Нещо древно ме вика и пази  тук
В сутрешната светлина.

Мога да го почувствам в тези улици,
Мога да го видя в  очиге им,
Всеки камък разказва история,
Всеки момент става безкраен.

Нещо древно ме вика тук
В утрото...
Нещо древно ме създава и съхранява тук.

Ямбол е живот