Конвергентните доклади за въвеждането на еврото са радост за властимащите и тревога за хората, защото всеки българин знае по джоба си, че официално декларираната инфлация от 2,7 процента реално е много повече.
Самите доклади не пестят забележки, предупреждения и се застраховат от всевъзможни рискове.
И потребителите в България, и производителите ясно знаят, че пазарните принципи у нас не работят добре, защото няма съответната адекватна нормативна уредба, която да защитава българския производител, да стимулира нашите фермери да се кооперират, да гарантира конкурентоспособност.
Въпросът е готови ли сме наистина и кога трябва да влезем в Еврозоната.
С отказа си от всенародно допитване политическата класа скъса обществения договор с гражданите, а парламентът загърби българския народ и вече не представлява народната воля, а е някаква цитадела, която отказва да чуе гласа на избирателите.
Властимащите вече не могат да разчитат на подкрепа от българските граждани, а залагат на подкрепа отвън.
Това разминаване между политическа класа и хората в България може да бъде преодоляно само с всенародно допитване, защото без консенсус явно напрежението ще расте.
Едва когато поставих въпроса за референдума, управляващите започнаха да говорят, че трябва да има борба със спекулата и че цените може да скочат. Дотогава те мълчаха и излизаха само със заклинания.
Сега се прави някакъв съюз между контролните органи, които заявяват, че ще бъдат жестоки към всякакви спекуланти, но това трябваше да се случи много по-отдавна. Трябваше да се види опитът на други страни, че поскъпването на цените започва не с въвеждането на еврото, а месеци преди това.
Този период в България се изтърва и сега хората се питат това дали е въпрос на безхаберие, дали е въпрос на некадърност, или на некомпетентност, или може би комбинация от всичко.
В момента по статистики България е на 59 процента от средните ценови равнища за ЕС. Според практиката в други държави, влезли в еврозоната, страната ни може много бързо да достигне средните европейски ценови равнища, но кога нашата икономика ще може да компенсира в жизнения стандарт на хората този скок в цените и особено тези над 1 300 000 българи, които по данни на НСИ са под прага на бедност.
Очаква се еврозоната да повиши доверието в икономиката и да донесе ползи, но въпросът е кога това ще се случи.
Призовавам управляващите да спрат да лъжат нагло за "Боташ". Те нито ползват пълноценно този договор за задоволяване на вътрешното потребление, нито продават на трети страни през неговия капацитет, нито го предоговорят и явно това е изгодно за атаки към президентската институция.
Всеки ден и от парламентарната трибуна, и от Министерски съвет се ръсят лъжи като това, че нищо не ползваме и не внасяме през „Боташ“, а само плащаме. Това категорично не е вярно. От началото на този година през „Боташ“ е внесен втечнен газ за милиони мегаватчасове. Управляващите трябва да кажат и откога терминалът за втечнен газ в Александруполис не работи и какво правят в случая. Те ползват договора с "Боташ" и непрекъснато говорят лъжи.
Когато някои политици търсят непрекъснато отговори за „Боташ“, трябва да отговорят първо на няколко важни въпроса, като този защо за една вечер спряха договор за внос на газ през „Газпром“, без да предоставят абсолютно никаква алтернатива и как така поръчаха 7 танкера да кръстосват океаните, без да са осигурили абсолютно никакъв слот на терминалите за втечнен газ.
През септември 2023 г., когато отидох в Унгария, пред Виктор Орбан и пред медиите директорите на „Булгаргаз“ и MVM CEEnergy подписаха меморандум, на базата на който започна подготовката на реален договор за продажба на втечнен газ за Унгария през капацитета на „Боташ“. Защо само две седмици по-късно същите тези, които критикуват в момента договора - тогава от "сглобката" в парламента, гласуваха и въведоха т.нар. енергийна такса и изгониха за дълго време и Унгария, и Сърбия, която също имаше огромен интерес да внася през „Боташ“.
Защо тези, които всеки ден са готови да воюват с Путин, най-много обичат да внасят руски газ през посредници и в момента го правят.
Защо заблуждават, че „Булгаргаз“ е заплашен от фалит заради „Боташ“, при положение че от една година вече не се плаща към турската страна. Този въпрос ще бъде уреден и политически, но истината е, че „Булгаргаз“ задлъжнява заради това, че по време на управленията на тези, които критикуват сега, дългът на "Топлофикация" към „Булгаргаз“ вече надхвърля 1.3 млрд.