Злощастната история на референдумите в България

В това видео Тончо Краевски отговаря на коментар на Светослав Иванов от предаването "120 минути", в който Иванов критикува референдумите като "инструмент за диктатори и демагози" (цитирайки Маргарет Тачър).

Критика на историческите аргументи на Иванов

За Хитлеровия референдум от 1934 г.: Краевски подчертава липсата на контекст в анализа на Иванов: "Липсва контекст. Когато Хитлер провежда този референдум за сливане на канцлерската и президентската длъжност август месец 34 година, през последната година и половина вече са се случили много други важни неща."

Той обяснява хронологията на събитията:

• Февруари 1933: въведено извънредно положение заради палежа на Райхстага
• Март 1933: приет упълномощителният акт, делегиращ законодателни правомощия на Хитлер
• Юли 1933: забранени всички политически партии освен нацистката
• Август 1934: референдумът се провежда като "последната стъпка, след като всички институции... вече са му предали цялата държавна власт лично"

За злоупотребата с референдуми: "Тази злоупотреба с референдумите обаче може да бъде толкова аргумент против пряката демокрация по принцип, колкото изнасилванията могат да бъдат аргумент за забрана на секса."

Типологията на референдумите

Краевски обяснява критичната разлика между видовете референдуми:

Плебисцити vs Народни инициативи: "Плебисцитът е тогава, когато държавата пита народа, а народна инициатива, както личи от името ѝ, е гражданска подписка, с която гражданите искат от държавата да бъдат питани. И това не ело важна разлика, защото оръжият на диктаторите е плебисцитът, а не референдумите."

Безопасността на народните инициативи: "Всъщност народната инициатива в демократична страна, правова държава, в която има независим съд, няма нито един трагичен прецедент. Няма случай в историята да е стартирана подписка от граждани и проведеният въз основа на нея референдум да е предизвикал някакви катастрофални последици. Нито един."

Като пример дава Швейцария 2009: "въпреки глобалната истерия и осъдителната декларация от ООН, Швейцария си проведе референдума, решиха с 57% да спрят да строят нови минарета и просто спряха да строят нови минарета. Нямаше погроми на джамии, нямаше преследване на мюсюлманите."

Българската история на референдумите

Краевски прави обстоен преглед на шестте национални референдума в България:

Преди демокрацията (1922-1971):

1. Референдум за съдене на виновниците (1922) - БЗНС
2. За обявяване на република (1946) - Отечествен фронт
3. За Живковата конституция (1971) - БКП

След 1989: 4. За ядрената енергетика (2013) - първата народна инициатива, но с белези на плебисцит 5. За електронното гласуване (2015) - президентски плебисцит 6. Референдумът на Слави Трифонов (2016) - първият истински граждански

За компетентността на гражданите: Относно референдума за ядрената енергетика: "когато а не се почувстваха компетентни да отговорят, те просто масово не излязоха да гласуват, макар че темата ги интересуваше."

Законодателната еволюция

Закъснялото законодателство: "До 2009 г. изобщо не е имало законова възможност за народни инициативи... когато някой ви издекламира член дети ал втора, точе от закона за пряко участие на гражданите и ви каже: 'Ами времето за провеждане на референдума за еврото е било 2005 г.' ... този аргумент е технически верен, но е много нахален и непочтен, защото през 2005 г. Уредба просто не е имало."

Борбата в парламента (2009): Краевски цитира дебата между Янаки Стоилов (вносител) и ДПС:

• ДПС: опасност от противоконституционни референдуми
• Стоилов: "Ако никой не го сезира, значи няма интерес. Значи всички считат, че не противоречи."
• Иван Костов неочаквано се появява в подкрепа на Стоилов

Конституционно-правовият анализ

Обвързаната компетентност: "Според текста на закона за прякото участие на гражданите... всъщност Народното събрание се намира в това, което се нарича обвързана компетентност. То трябва да приеме акта, когато а необходимият брой подписи са внесени."

Проблемът с Народното събрание като съдия: "Ако Народното събрание тръгне да преценява само за законосъобразността на въпроса, то влиза в ролята на съдия. А то не може да бъде съдия по няколко причини... Народното събрание е заинтересована страна. Има в правото един принцип немоюдекс инкауза су. Никой не може да бъде съдия по собственото си дело."

Конституционната основа: Член 1, ал. 2 от Конституцията: "Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази конституция."

Краевски заключава: "Тук се вижда, че пряката демокрация е заложена в самия основен закон и конституцията не казва дали пряката или представителната демокрация е с предимство."

Парадоксът на проевропейските политици

Най-мрачната ирония: "Това е най-странният парадокс и най-мрачната ирония, че теорията за върховенството на Народното събрание, която днес поддържат и налагат проевропейските политици, които искат да ни вкарат в еврозоната, е всъщност анахронична. Това е теорията на Живковата конституция и тя няма опора в текста на сегашната."

Противоречието с европейските принципи: "Проевропейските партии ни вкарват сега в еврозоната, погазвайки самия европейски принцип на върховенство на правото и освен това претендират да ни пазят от Изтока, Русия и авторитаризма, налагайки конституционната философия на Тодор Живков."

Еволюцията на тълкуването (2016-2025)

2016: Народното събрание спазва закона - приема всички въпроси от подписката на Слави, оставя на Конституционния съд да реши

2023: Нова интерпретация - Народното събрание може да упражнява "контрол за законосъобразност"

2025: Крайна форма - "Народно събрание може не само да откаже да проведе референдум, Народното събрание може изобщо да не разгледа едно редовно подадено предложение"

Краевски обобщава: "за деве години от 2016 до 2025 г. минахме от обвързана компетентност през предварителен контрол до отказ от допускане."

Цитатът на Лютви Местан (2009)

Краевски завършва с показателен цитат от дебата: "какво означава чрез този закон да прехвърлите правомощие на Народното събрание? ... Това за мен е неподправен първичен популизъм... Ние правим разликата между диктатура на мнозинството и управление чрез принципа на мнозинството в Народното събрание."

Шокиращото признание: "Това, което е най-шокиращо, но и най-откровено в неговото изказване, е, че той признава, че според него има разлика между мнозинството в Народното събрание и мнозинството в българското общество."

Заключителният въпрос

"За съжаление това цинично описание, което той е направил е напълно вярно, особено днес, когато 2/3 от Народното събрание е за еврото, докато 2/3 от обществото е против... Ние бихме го попитали обаче, ако мнозинството в Народното събрание не представлява мнозинството в българското общество, то тогава какво и кого представлява?"

Основната теза на Краевски: Референдумите по народна инициатива не само че не са заплаха за демокрацията, но са необходим инструмент за възстановяване на връзката между народната воля и политическите решения в ситуация, когато представителната демокрация не изпълнява тази функция.