на Прокуратурата има правото на обжалване
Ямбол, 15 май 2025 г., 18:13 ч. EEST – В слънчевото сърце на Ямбол, където полетата шепнат истории за труд и чест, Окръжният съд потвърди решението на Районния съд, с което Прокуратурата на Република България ще плати 3000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на Г. Г. С. – земеделец, несправедливо обвинен в престъпление. Случаят, който разтърси местността „Курткая“, разкрива как един обикновен човек може да бъде смазан от системата, но и как правдата понякога намира път, макар и бавно.
Случаят: Смелчак, превърнат в обвиняем
На 1 януари 2021 г. в местност „Курткая“, където вятърът носи мирис на прясна трева, избухва конфликт. Г. Г. С., земеделец с груби ръце и добро сърце, застава в защита на възрастен мъж, нападнат от М. П. Вместо да бъде почетен за смелостта си, Г. С. е обвинен в причиняване на средна телесна повреда по чл. 129 от Наказателния кодекс. На 28 юни 2021 г. обвинението пада като черна сянка над живота му, а наказателното производство го държи в напрежение почти година. През юни 2022 г. Ямболският районен съд го оправдава, доказвайки, че Г. С. не е извършил престъплението, в което е обвинен.
Последиците: „Животът ми стана пепел“
Незаконното обвинение срива живота на Г. С. като буря, която изкоренява стар дъб. Той, баща на две деца, изкарва хляба си с пот на челото, отглеждайки крави в малката си ферма и продавайки мляко на местни мандри. Но след обвинението клиентите му, които преди са го посрещали с усмивка, започват да го отбягват, сякаш е прокажен. „Хората ме сочеха с пръст, мандрите отказаха да изкупуват млякото ми“, разказва той с глас, пропит от болка. „Наричаха ме побойник, конфликтен тип – аз, който цял живот съм помагал на всички!“
Свидетелките, които са познавали Г. С. от години, разказват пред съда с треперещи гласове за несправедливостта. Една от тях, леля Мария, дребна жена с очи, пълни с тъга, споделя: „Той беше най-добрият доставчик! Носеше ни мляко, бяло като сняг, прясно, вкусно – децата ми го пиеха с радост. Но след слуховете хората започнаха да говорят, че бил опасен. Аз знаех, че не е вярно, но мандрите… те не искаха да рискуват. Спряха да му поръчват, сякаш млякото му изведнъж стана отровно.“ Друга свидетелка, Петър, местен фермер с брада като слама, добавя: „Г. С. никога не е вдигал ръка на никого без причина. Той спаси онзи старец, а го направиха престъпник! Мандрите го изоставиха, защото слуховете се разпространяваха по-бързо от истината.“
Полицейските призовки, които пристигат до дома му като черни гарвани, го карат да се чувства като беглец в собствената си кожа. „Третираха ме като престъпник, взеха ми отпечатъци, страхувах се, че ще вляза в затвора“, споделя той. Здравето му рухва – псориазисът, който преди е бил само леки петна, се разпространява като огън по тялото му, покривайки 80% от кожата му. „Сякаш тялото ми плачеше заедно с душата ми“, казва съпругата му П. Т. С., докато избърсва сълза от бузата си.
Семейството изпада в дълбока финансова яма – доходите от млякото, което преди е текло като река, пресъхват. Напрежението у дома расте, а заплахата от развод надвисва над тях като буреносен облак. Местността „Курткая“, някога място на споделени празници, се превръща в бойно поле – съседи се обръщат срещу Г. С., а нападателят М. П. продължава да го тормози с гневни заплахи. „Страхувахме се за живота си“, шепне П. Т. С., докато стиска ръката на едно от децата си.
Искът за справедливост
След оправдателната присъда Г. С. решава да търси справедливост. Той завежда дело срещу Прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, искайки 15 000 лв. за неимуществени вреди. „Искам да си върна достойнството“, заявява той пред съда, стиснал юмруци от решителност. „Обвинението ме съсипа – здравето ми, семейството ми, работата ми. Чувствах се като призрак в собственото си село.“ Адвокатът му И. Г., с очи, горящи от страст за справедливост, подчертава: „Г. С. беше заклеймен като престъпник, макар да е невинен. Това не е само негов бой – това е бой за всеки честен човек!“
Позицията на прокуратурата
Прокуратурата обаче не отстъпва лесно. Те обжалват решението на Районния съд, с което са осъдени да платят 3000 лв. Според тях сумата е твърде висока за „икономическия стандарт в България“. „Няма доказателства, че действията ни са причинили тези вреди“, твърдят те, а гласът на прокурора звучи студено като зимен вятър. Те настояват искът да бъде отхвърлен или обезщетението да бъде намалено, сякаш страданията на Г. С. могат да бъдат измерени с линийка.
Решението на съда: Малка победа в дълга битка
На 14 май 2025 г. Ямболският окръжен съд потвърждава Решение №574 от 30 октомври 2024 г., постановено по гражданско дело №3496/2023 г. на Районния съд в Ямбол. С него Прокуратурата е осъдена да плати на Г. Г. С. 3000 лв. за причинените неимуществени вреди, както и 312 лв. съдебни разноски и 10 лв. държавна такса за първата инстанция. Съдът признава, че Г. С. е понесъл обичайни за подобни случаи вреди – стрес, унижение и влошаване на здравето – но отхвърля искането му за по-високо обезщетение от 15 000 лв., защото няма доказателства за трайни или извънредни вреди. „Сумата от 3000 лв. справедливо обезщетява причинените болки и страдания“, отбелязват съдиите в мотивите си.
Съдът обаче не уважава искането на Г. С. за присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция, тъй като жалбата му за увеличаване на обезщетението не е приета. Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.