направете си сами заключенията от обстановката, въпросите и отговорите. Защото ясно е чии са т.нар български национални медии, анализатори и народни представители

на сн. депутат  слуша

Това не е оригиналната Стенограма от изслушването днес за договора "бОТАШ",  тва е текст, свален с програма /не ИИ/ от записа, който публикувахме по-горе. Но е подробен и отразяна казаното.

СТЕНОГРАМА ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Дата: 15 май 2025 г.

Г-Н ХРИСТОВ: (00:14) Уверен съм, че колегите могат да предоставят по-точни данни. Но далеч повече от един танкер са доставени чрез този договор. Доставката на газ в България е чисто физически въпрос. Тоест, или използваме тръбопроводите и доставяме тръбен газ от Азербайджан и Русия, или доставяме втечнен газ, за който са необходими терминали.
(00:38) Имайки предвид, че в Гърция на практика нямаме действащи терминали и договори, единственият вариант за доставка на неруски газ – подчертавам, неруски газ – е през Турция. Фактът, че договорът не се използва, означава, че в страната влиза газ от източници, свързани с Русия. Това е абсолютно доказуемо, чиста физика.
(01:04) Просто няма друг начин газът да стигне до България. Относно същността на въпроса дали президентът е оказвал натиск – в мое лице категорично не. Президентът съдейства на срещата с турския президент Ердоган да бъде издадено разрешение на „Боташ“ да преговаря за България. По това време Турция беше предприела стратегия да защитава енергийните си източници, включително достъпа до своите терминали, за да осигури енергийна независимост.
(01:43) Многократно частни компании, международни организации и Европейската комисия в лицето на Урсула фон дер Лайен провеждаха срещи в Турция, опитвайки се да получат достъп до тези терминали. Но тъй като те искаха големи количества и сериозен достъп, това им беше отказано. На нашата среща с президента Ердоган, на която присъствах, заедно с няколко министри и водена от президента Радев, обяснихме необходимостта от стабилност в региона – не само в Турция – и нуждата от алтернативни източници на газ.
(02:28) Турция видя възможност да разшири сътрудничеството си с България, да покаже добросъседско отношение и де факто на тази среща беше дадено разрешение на „Боташ“ да започне търговски преговори с нашите дружества и да ни предостави достъп до тези терминали. Така че тук не става въпрос за натиск от президента, а за помощ в преговорите, които бяха инициирани от нас, във връзка с желанието на голяма част от присъстващите тук да доставяме неруски газ.
(03:09) Аз бях многократно обвиняван, че искам да преговарям с Русия, когато предишното правителство договори седем танкера от САЩ, от които успяхме да вземем само един, тъй като тогава нямахме достъп до терминали. Отново бях многократно обвиняван, включително от вас, г-н Мирчев – имам куп медийни изяви ваши по този въпрос.
(03:31) Тогава ме наричаха „капитан Газпром“, русофил и какво ли не. Сега, когато осигурихме път за доставка на неруски газ, вие ме обвинявате, че съм доставил неруски газ в България? Определете се – русофили ли сте, или евроатлантици? Не, няма натиск от президента. Г-н Мирчев, вие отново недостатъчно задавате въпроса си. А вие дойдохте и излъгахте, че само един танкер е доставен през този договор.
(04:00) Какво искате да кажа? Вие може да лъжете оттук, а аз да отговарям на това? Г-н Мирчев, заповядайте. По начина на водене… Госпожо председател, процедурата ми е към вас. По начина на водене към вас – моля ви, когато има изслушвани лица и народни представители задават въпроси, да изисквате от тях да отговарят на конкретните въпроси. Това е единствената ми молба.
(04:40) Благодаря ви. Г-н Мирчев не отговори на втория ми въпрос. Повтарям, двата въпроса към тримата изслушвани лица са следните: първо, оказвал ли е влияние или натиск президентът Радев върху сключването на сделката с „Боташ“; и второ, давали ли сте показания по досъдебно производство или друго във връзка с влиянието или ролята на президента Радев в тази сделка? Благодаря.

Г-Н ХРИСТОВ: (05:17) Заповядайте. Моят отговор е, че президентът Радев не е оказвал влияние върху мен. Относно договора с „Боташ“ – давал съм показания в ДАНС, но те не бяха насочени към връзката на президента с договора. Доколкото знам, процедурата беше свързана с начина на подписване на договора, разследване на Европейската комисия за конкуренция и други подобни.
(05:50) Не помня да е имало конкретен въпрос дали президентът е оказал влияние, но отговорът е „не“.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г-н Малинов, г-жо Златева, заповядайте. Г-н Малинов.

Г-Н МАЛИНОВ: (05:50) Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н Мирчев, конкретно на двата въпроса: по отношение на осигуряването на достъп за изпълнение на договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“, към „Булгаргаз“ и към мен лично не е оказван натиск – нито от президента Радев, нито от други лица.
(06:33) Също така, в качеството си на свидетел по досъдебно производство, дадох показания, но нямаше нито въпроси, нито отговори относно натиск, тъй като такъв не е оказван. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г-жо Златева, заповядайте.

Г-ЖА ЗЛАТЕВА: (06:33) Уважаема госпожо председател, уважаеми г-н Мирчев, ще започна с отговор на информацията, която предоставихте за количествата, пренесени по договора с „Боташ“. Информацията, че само един танкер е доставен до България, не отговаря на истината. През 2023 г., от сключването на договора, са заявени и получени количества от „Булгаргаз“, доставени до клиентите на дружеството, в размер на 66 438 000 мегаватчаса. През 2024 г. са доставени 3 360 000 мегаватчаса, а за 2025 г. – от януари до средата на април, когато терминалът в Александруполис не работеше поради авария при гръцкия доставчик – газът, необходим извън доставките по азерския договор и газа от „Чирен“, беше доставен по договора с „Боташ“ и възлиза на близо 2 660 000 мегаватчаса.
(08:02) По отношение на другите ви въпроси – да, давах показания единствено в ДАНС. Нямам спомен за въпроси, свързани с влияние върху нас. Въпросите бяха по-скоро за това как са водени преговорите, кой ги е водил и в какъв състав е била делегацията – винаги с министър, ръководство на „Булгаргаз“ и представители на „Булгартрансгаз“. Не съм викана в следствието и не съм давала показания там. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Благодаря ви, г-жо Златева. Уважаеми колеги, от името на парламентарната група на „Възраждане“, заповядайте.

Г-ЖА КИСЕЛОВА: (08:42) Благодаря ви. В хода на работата на временната комисия през 49-ото Народно събрание, когато разглеждахме договора с „Боташ“ и свързаните с него факти и обстоятелства, излязоха доста притеснителни неща относно клаузите в него. Няма спор – мисля, че всички в тази зала сме съгласни, че този договор е изключително заробващ за страната ни.
(09:22) По време на изслушванията обаче ми направи впечатление – изслушахме много хора в рамките на комисията – че един човек през цялото време твърдеше, че този договор не е заробващ, а е добър, просто ние не го използваме както трябва. Това беше бившият енергиен министър Росен Христов. Може би той все още е на това мнение, може би ще отговори. Факт е обаче, че в договора има клаузи, които недвусмислено показват, че капацитетът му не може да бъде запълнен.
(09:40) Г-н Христов преди малко заяви, че договорът не се използва в пълния си капацитет. Г-н Христов, той не може да се използва в пълния си капацитет! Резервираният капацитет по договора е 1,8 милиарда кубически метра годишно, а това, което можем да пренесем с танкери, е до 14 танкера, тоест 1,3 милиарда кубически метра. Тоест, той изначално не може да бъде изпълнен в пълен капацитет.
(10:00) Отделно, Министерският съвет е одобрил договора, без изобщо да се е запознал с него. Искам обаче да обърна внимание на още нещо, а въпросът ми е към енергийния министър Жечо Станков. По време на изслушванията бившият енергиен министър Росен Христов заяви, че би могъл да предоговори този договор в рамките на няколко дни.
(10:40) Не мога да го цитирам точно, но беше в този смисъл. Тъй като знаем, че в момента преговорите вървят доста зле – на практика нямаме успешни преговори – смятате ли да включите Росен Христов в преговорния процес, за да се отпушат нещата и договорът да бъде предоговорен? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Благодаря ви, г-н Гюрев. Уважаеми г-н министър, заповядайте.

Г-Н СТАНКОВ: (11:01) Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, като председател на комисията за „Боташ“ многократно провеждахме изслушвания. Още тогава, както и вие споменахте, беше установена фактическата обстановка – средствата, които плащаме на ден, които на годишна база се индексират според инфлационния индекс в САЩ, базиран на ноемврийските данни.
(11:56) Тази година държавата, в лицето на „Булгаргаз“, ще плати с 20 милиона повече, отколкото предходната година, и това ще продължи в следващите 13 години. Притеснителното е, че договорът няма клауза за разваляне, освен ако държавата не изплати цялата стойност по договора, която е над 4 милиарда лева.
(12:28) Само в този случай може да излезем от договора – над 4 милиарда лева, или грубо около 4,2 милиарда лева, ако не броим индексациите през следващите 13 години. Ако ги включим, сигурен съм, че стойността ще набъбне над 5,5 милиарда евро, може би дори до 6 милиарда лева.
(13:03) С колегите от ресорните дружества правим всичко възможно, първоначално на техническо ниво. Организирах вече две срещи с турския министър на енергетиката г-н Байрактар. Колегите от „Булгаргаз“ опитаха да реализират този капацитет на вторичен пазар, но цената му е значително по-висока от пазарните в региона, особено като се има предвид, че договорът не е за физически достъп до мрежата на „Боташ“, а за услуга.
(13:46) С други думи, „Булгаргаз“ може да достави количества газ единствено на входни точки – LNG терминалите, които могат да бъдат сменяни по преценка на „Боташ“. Това в миналото е довело до оскъпяване с близо половин милион евро на крайната цена – разход, който в момента е за услуга, която не ползваме.
(14:44) Естествено, с удоволствие бих предложил на г-н Росен Христов, ако има желание, да се включи или да бъде главен преговарящ по темата, ако това ще ускори решаването на въпроса. От страна на министерството сме готови да организираме това, включително при успешно договаряне да има съответно възнаграждение.
(15:16) Не, не знам защо се смеете – всеки ден плащаме по 1 милион! Ако някой от вас е готов да предоговори договора и да спестим тези средства, бих се радвал. Оттук нататък предоговарянето и намаляването… Искам още веднъж да подчертая, че нито турската страна на правителствено ниво, нито „Боташ“ трябва да бъдат виними за подписването на този договор.
(15:50) Единствено българската страна го е разписала. Г-н Росен Христов обясни от какво е бил воден по време на преговорите, но моята оценка към днешна дата показва, че тази сума – около 4,2 милиарда лева – е непосилна.
(16:39) Детайлният анализ показва, че от тази сума около 1 милиард и 200 милиона лева ще платим, без да можем да се възползваме от капацитета. С други думи, купили сме си винетка за камион на магистрала, по която могат да карат само леки коли. Това са 1 милиард и 200 милиона лева за около 500 милиона кубически метра, които ще платим, без да можем физически да ги ползваме.
(17:07) Колегите на техническо ниво продължават да работят, за да договорим по-добри условия. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Благодаря ви, г-н Станков. От името на „ДПС – Ново начало“, заповядайте, г-н Анастасов. Уважаеми колеги, моля за тишина в залата.

Г-Н АНАСТАСОВ: (17:48) Благодаря ви, уважаема госпожо председател, г-н министър, господа бивши министри, директори на дружества, уважаеми колеги. Чухме доста интересни неща. Повече въпроси към бившия министър Христов нямам след обясненията му.
(18:11) Моят въпрос е към основния контрагент по договора – „Булгаргаз“, и бившия директор г-жа Златева. По закон и по правила министърът не би трябвало да има пряк контрол върху търговско дружество. Още повече, „Булгаргаз“ има оперативна независимост – така е разписано в устава.
(18:38) След като вече чухме достатъчно за този договор, не е нужно да давам оценка – обществото вече я е дало. Въпросът ми е, г-жо Златева, как се стигна до подписването на този договор? Изцяло ваши ли бяха решенията и отговорността за преговорите, при това в такива кратки срокове, или някой ви напътстваше? Моля за искрен отговор.
(19:08) В противен случай всички съмнения в обществото остават върху бившия директор на „Булгаргаз“, тоест вас.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Заповядайте, г-жо Златева.

Г-ЖА ЗЛАТЕВА: (19:08) Уважаема госпожо председател, уважаеми г-н Анастасов, по отношение на зададения въпрос: преговорите с „Боташ“ за сключването на договора имат своята предистория, свързана с осигурените от правителството на ПП-ДБ седем танкера американски газ от доставчика „Шениър“.
(19:57) Още тогава започнахме разговори на политическо ниво от страна на министъра на енергетиката и сформирания щаб за справяне с газовата криза по време на служебното правителство. Бяха започнати политически разговори за осигуряване на слотове за доставка на тези седем танкера, тъй като единствената възможност за получаването им беше през терминалите в Турция – терминалът в Ревитуса беше изцяло запълнен и нямаше свободни слотове.
(20:32) Беше осигурен слот за едно карго през месец октомври, което беше доставено. Половината от товара, тоест половината от природния газ, не можа да бъде доставен до България поради високата цена на газа тогава и голямото недовземане от клиентите на „Булгаргаз“. 670 000 мегаватчаса останаха в Турция след изтичането на пробния период през октомври 2022 г.
(21:04) Въпреки усилията на дружеството и писма до директора на „Боташ“ за предоставяне на възможност тези количества да бъдат получени след изтичането на срока по анекса за доставка през октомври, от „Боташ“ ни отговориха, че не могат да предоставят такава услуга. Тоест, този газ остана на територията на Република Турция и не можа да бъде доставен до България.
(21:32) Разговорите за осигуряване на слотове – и това го знаят колегите, управлявали през тези периоди – се водеха основно на политическо ниво, тъй като тогава нямаше споразумение за междусистемна свързаност, което беше сключено след подписването на договора. Нито имаше търгове, на които „Булгаргаз“ можеше да участва за капацитет за слотове.
(21:56) Така че всички преговори първоначално, през годините на контакти с „Боташ“, винаги са били на ниво политическо ръководство и ръководство на дружествата. Преговорите с „Боташ“ започнаха след посещението, както каза г-н Христов, на президента и водената от него делегация на 9 декември в Република Турция.
(22:22) Бяха проведени два кръга преговори на място в Истанбул – на 11 декември и на 22 и 24 декември. Делегацията по време на тези преговори беше в състав: министър на енергетиката, ръководител и търговски директор на „Булгаргаз“, както и представители на „Булгартрансгаз“. В този формат се водеха преговорите с „Боташ“.
(22:48) По отношение на самия преговорен процес, „Булгаргаз“ изразяваше писмено своите становища по предложените клаузи в договора и правеше конкретни предложения. Може би на последващ въпрос ще дам по-конкретна информация какво сме искали да бъде променено в първоначалния договор и какво сме постигнали.
(23:09) Единственото, което успяхме да постигнем от предложените промени, беше да увеличим броя на каргата, които дружеството може да получи. В първоначалния вариант на споразумението максималните дневни количества, които „Булгаргаз“ можеше да получи, се равняваха на 19 карга. Но физическият газ, който можеше да бъде доставен до България и до клиентите на „Булгаргаз“, беше за 10 карга.
(23:43) Успяхме да увеличим броя на възможните карга, които да бъдат доставени, от 10 на 14. Това е. Подробности ще дам при следващ въпрос. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Благодаря ви, г-жо Златева. От името на „БСП – Обединена левица“, заповядайте, г-н Стойнев.

Г-Н СТОЙНЕВ: (23:43) Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н министър, г-н Малинов, г-н Христов, г-жо Златева, мисля, че на всички е ясно, че този договор е неизгоден за държавата. Не е нормално служебен кабинет да се ангажира с такъв дългосрочен договор.
(24:40) Още повече, че подобни договори обикновено се подписват за 10 години, а този е за 13 години. Може би има причини за този по-дълъг период на ангажираност на държавата, за които не знаем. Въпросът ми е към г-жа Златева, която беше изпълнителен директор на „Булгаргаз“ от август 2022 г. до април 2024 г.
(25:17) Г-жо Златева, нормално е, щом сте подписвали този договор, преди това да сте участвали в преговорите, нали? Нормално е, когато поемате такъв ангажимент, министърът над вас да е бил информиран, както и министър-председателят, защото, колкото и да е оперативно едно дружество, има субординация. Всяко нещо, когато се подписва, обикновено се одобрява, включително от Министерския съвет.
(25:47) Но за да стигне до там, по време на преговорите – въпросът ми към вас, г-жо Златева, е: на колко от тези преговори сте участвали? Също така, би било полезно да запознаете народните представители с позициите на „Булгаргаз“ по време на преговорите. Съгласявали ли сте се с всичко?
(26:19) Ако не сте се съгласявали, имало ли е натиск върху вас, за да се съгласите? Тази информация е изключително важна, за да разберат народните представители какво точно се е случило и как се е стигнало до този договор, който, пак казвам, не е работа на служебен кабинет да подписва, независимо колко тежка е била тогава ситуацията. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Благодаря ви, г-н Стойнев. Заповядайте, г-жо Златева.

Г-ЖА ЗЛАТЕВА: (26:52) Уважаема госпожо председател, уважаеми г-н Стойнев, ще ви запозная по-подробно с позициите, които „Булгаргаз“ изразяваше в рамките на преговорите. Както казах, бяха проведени два кръга физически преговори и размяна на кореспонденция между „Булгаргаз“ и „Боташ“.
(27:28) След първоначалната среща на 9 декември между президентите на двете държави, на 11 декември и на 22 и 24 декември в Истанбул се проведоха две срещи между министъра на енергетиката на Република България, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ и „Боташ“. На тях страните обсъдиха необходимостта от подписване на ново споразумение с „Боташ“, което да осигури достъп на „Булгаргаз“ до терминалите за втечнен природен газ в Турция и последващия пренос до България.
(27:59) В рамките на тези срещи беше разгледан проектът на споразумението за достъп до терминалите. Тъй като законодателството на Република Турция изисква прехвърляне на собствеността при доставка на природен газ в Турция, беше подготвен предварителен вариант на споразумение за покупко-продажба, както и проект на тристранен протокол между „Булгаргаз“, „Боташ“ и „Булгартрансгаз“ за доставки на газ на точката за междусистемно свързване Странджа-Малкочлар и допълнения за тестови доставки.
(28:26) Първоначалното предложение на турската страна беше за доставка на до 10 карга втечнен природен газ и осигуряване на изходен капацитет от турска страна на Малкочлар в размер на 53 200 мегаватчаса на ден, или 19 милиона мегаватчаса годишно.
(28:51) Отчитайки потреблението на клиентите на „Булгаргаз“, осигурения капацитет в Александруполис – терминалът за втечнен природен газ, който трябваше да бъде пуснат в експлоатация през 2024 г. – и доставките по дългосрочния договор с Азербайджан, дружеството следваше да осигури допълнителен капацитет за доставки на природен газ в размер на 10 милиона мегаватчаса годишно.
(29:18) В тази връзка „Булгаргаз“ поиска от „Боташ“ да бъде намален изходният капацитет на Странджа-Малкочлар от 53 200 на 39 000 мегаватчаса на ден, но това предложение не срещна одобрение от партньорите ни. В резултат, с цел максимално използване на каргата, които дружеството имаше право да достави, предложихме броят на каргата да бъде увеличен от 10 на 14.
(29:47) Проектът на споразумение, предоставен от „Боташ“, даваше възможност на „Булгаргаз“ да прехвърля до 20% от доставените количества втечнен природен газ на годишна база. Това позволява на дружеството, в случай на недовземане или намалено потребление, да не изпада в хипотезата „вземи или плати“, а да прехвърля недовзетото за следващата газова година, което намалява отрицателните финансови резултати.
(30:13) Друго наше предложение беше, за целите на определяне на ценовите компоненти, да бъде отчетено, че гъвкавостта и предоставянето на слотове без търговска процедура, които „Боташ“ осигурява, могат да бъдат защитени с не повече от 20% увеличение на цената, по която газът би бил доставян от терминала в Ревитуса.

Разбрах, че искаш да обработя следващата част от текста по същия начин, както първата – да я коригирам и форматирам като стенограма от заседание на Народното събрание. Благодаря, че я предостави в по-кратък формат, за да мога да я обработя по-лесно. Ще направя корекции на граматиката, стилистиката и правописа, след което ще я форматирам според стандартите за стенограма. Да започваме!

Г-ЖА ЗЛАТЕВА: (30:48) Искам само да отворя една скоба и да кажа, че когато беше обсъждано това споразумение през 2022 г., цената за пренос от терминала в Ревитуса – при условие на запълнени слотове за регазификация и доставка, както и 500% наддаване за капацитет на изходната точка Кула-Сидерокастро – възлизаше на около 8 евро на мегаватчас за някои доставки, които „Булгаргаз“ заплащаше от Ревитуса.
(31:24) По време на преговорите „Булгаргаз“ предложи следния подход за договаряне на дължимата такса за използване на турските терминали и преноса на количества до българската граница: определяне на постоянна компонента за пренос, независимо от пренесените количества, и допълнителна компонента за реално пренесените количества, или алтернативно – такса, съответстваща единствено на действително пренесените количества, без постоянна компонента.
(31:52) Като резервен вариант предложихме да намалим максималната гъвкавост от 53 200 мегаватчаса на ден на 39 000 мегаватчаса, което покриваше и необходимостта от осигуряване на допълнителен капацитет за дружеството. За съжаление, освен предложението за увеличение на броя на каргата от 10 на 14, нито едно от другите предложения на „Булгаргаз“ не беше прието в рамките на преговорния процес.
(32:29) На 24 декември проектът на споразумението беше парафиран от страна на „Боташ“ и от министъра на енергетиката. След това, на 29 декември, Съветът на директорите на „Булгаргаз“ взе решение да одобри проекта на споразумението при спазване на условието, записано в него, за последващо решение от Министерския съвет.
(32:51) Тоест, споразумението влиза в сила след приемане на решение от Министерския съвет. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Благодаря ви, г-жо Златева. Уважаеми колеги, от името на „ДПС“, заповядайте, г-н Найденов.

Г-Н НАЙДЕНОВ: (32:51) Госпожо председател, господа министри, България транзитира газ за държави като Сърбия, Унгария, а евентуално дори Словакия и Австрия. Интересува ме: по този договор може ли да се уплътни капацитетът, използвайки го, за да се експортира газ към тези държави? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г-н Найденов, към кого е въпросът?

Г-Н НАЙДЕНОВ: Към министъра.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г-н Станков, заповядайте.

Г-Н СТАНКОВ: (33:37) Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, въпросът дали по трасето на „Балкански поток“ количествата, които текат по дългосрочни договори, могат да бъдат заместени с други количества, е нещо, на което аз като министър не мога да отговоря.
(34:31) Количествата, доставяни по линия на „Балкански поток“, са обект на дългосрочно сключени договори за капацитет на транзит през територията на страната. Физическата доставка на газа е въпрос между юридически лица – чужди компании, които ние не представляваме в лицето на държавата.
(34:57) От тази гледна точка, ако въпросът ви е дали този капацитет може да замести друг при отпадане на съществуващи доставки по линия на „Турски поток“, които стигат до „Балкански поток“ – може би би могъл да ги замести. Но дали можем да изтъргуваме този капацитет, за да бъде използван от други компании? Още веднъж ще заявя пред вас, че от страна на „Булгаргаз“ е имало процедура на вторичен пазар.
(35:22) Ние не притежаваме този капацитет – притежаваме услуга. Опитахме се да я предложим: заповядайте, компании от цял свят, продайте газа на „Булгаргаз“, който да го продадем на „Боташ“, а те да го продадат на българската граница отново на „Булгаргаз“, след което ние да го продадем на вас, за да го транспортирате, където пожелаете.
(35:42) Цената, която предложихме, беше с 30% отстъпка. С други думи, щетата за българската компания да не бъде около 10 долара, а например 7 долара на мегаватчас. Въпреки това нямаше интерес. Доколкото съм запознат, колегите от „Булгаргаз“ продължават да търсят такава възможност.
(36:06) Дори с намаляване на щетите, няма компании, които да са потърсили нашата компания, за да пренасят природен газ през тези трасета към други консуматори. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Благодаря ви, г-н министър. От името на „Има такъв народ“, заповядайте, г-жо Митова.

Г-ЖА МИТОВА: (36:06) Благодаря, госпожо председател. Г-н Христов, още от началото, когато беше сключен договорът, чуваме от вас, от президентството и от бившия служебен премиер едно и също изречение: че договорът е изключително изгоден, но не се изпълнява в пълен капацитет. Чухме го и сега по време на изслушването.
(36:52) Според споразумението България заплаща такса за 1,85 милиарда кубически метра годишно. Но, както беше потвърдено по време на изслушването, можем да използваме 14 танкера годишно, което се равнява на 1,3 милиарда кубически метра.
(37:22) Тоест държавата ще трябва да заплаща на годишна база капацитет за половин милиард кубически метра, които физически не можем да използваме, а това се равнява на 1,2 милиарда лева за срока на договора. Тъй като си спомням, че в началото, когато подписвахте договора, го нарекохте „исторически“, бих искала да ви попитам: как България да използва пълния капацитет на договора, след като физически не може?
(37:54) Това ли имахте предвид под „исторически“ – че е историческа грешка, която сте направили? И да стигнем до съществената част: каква е комисионната, която вие, президентството и бившият служебен премиер сте взели от тази откровена загуба за държавата ни? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Заповядайте да отговорите на поставения въпрос, г-н Христов.

Г-Н ХРИСТОВ: (37:54) Уважаема госпожо председател, уважаеми депутати, по договора с „Боташ“ могат да бъдат доставени 14 танкера. Общата цена за доставката на тези 14 танкера е известна – как е разбита в договора и за какво се плаща.
(38:41) Тогава беше сметнато, че цената на танкер, който може да бъде доставен – а това са 14 танкера – е съпоставима с тази, която получавахме в Гърция. Количеството е повече от това, което вие казахте, но тъй като нямате опит в енергетиката, не очаквам от вас да бъдете коректни.
(39:19) Имайки предвид, че Турция е единственият ни вариант за доставка на неруски газ, аз твърдо стоя зад стратегията на служебното правителство България изцяло да премине към доставки на неруски газ – не само за собствени нужди, но и за Европа. Тази стратегия не виждам как се е променила. Европа постоянно декларира, че иска да премине към неруски газ, а вие постоянно говорите как искате да затворите единствения маршрут, по който такъв газ може да бъде доставен до България, Румъния, Сърбия, Унгария, Молдова и източните части на Украйна.
(40:00) Нито една среща на високо ниво не е проведена с изброените държави, за да бъде предоставен този капацитет, който не се използва. Не мога да разбера как министърът на енергетиката отговори уклончиво, че газ не може да бъде доставен до Европа. Разбира се, че може! Веднъж влязъл в газопреносната мрежа, той може да бъде доставен навсякъде, където имаме връзки.
(40:26) Със Сърбия изградихме нов интерконектор специално с тази цел, чийто капацитет може да бъде удвоен. Работи се по увеличаване на капацитета с Румъния. Румънците работят по увеличаване на капацитета на връзките си с останалите държави от Централна и Източна Европа. И тук всички, които говорят, че са евроатлантици, ме убеждават, че единственият път за доставка на неруски газ от юг на север трябва да бъде предоговорен и затворен.

Ще обработя тази част от текста по същия начин като предишните – ще коригирам граматическите, стилистичните и правописните грешки и ще я форматирам като стенограма от заседание на Народното събрание, спазвайки стандартния формат.

СТЕНОГРАМА ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Дата: 15 май 2025 г.
Начало: 14:40 ч. (EEST)
Място: Зала на Народното събрание
Председател: [Г-жа Иванова]

Г-Н ХРИСТОВ: (40:56) Относно втория въпрос – каква комисионна съм взел? Това по себе си предполага, че аз съм взел комисионна и въпросът е само каква. Това, представено от председателя на енергийната комисия, представлява официален акт на Народното събрание – обвинение, което вие нямате право да отправяте. Нямате нито компетенциите, нито правомощията.
(41:25) Вие сте законодателен орган и току-що потвърдихте моите съмнения, че това е политическо преследване, а не опит да се разбере ситуацията с договора с „Боташ“ и евентуално да се направят подобрения чрез преговори с „Боташ“ и останалите държави. Така че оттук нататък всички въпроси – към моите адвокати. Завеждам дело в Европейския съд по правата на човека за политическо преследване след официалното изявление на председателя на енергийната комисия от трибуната на Народното събрание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (41:25) Моля за тишина в залата!
(42:07) Уважаеми колеги, съжалявам, че това предизвиква смях – оставете го в една демократична държава. Г-н Христов, моля за тишина в залата! От името на парламентарната група на политическа партия „МЕЧ“, кой ще зададе въпрос? Заповядайте, г-н Василев. Ще ви помоля да се ограничите в рамките на 2 минути и да запазим добрия тон.

Г-Н ВАСИЛЕВ: (42:52) Уважаеми български граждани, Деница Златева, Росен Христов, Владимир Малинов и премиерът Гълъб Донев – служебно правителство с мандат от два месеца сключило 13-годишен договор, поробващ вас, българските граждани, с над 4 милиарда лева за нещо, което става ясно, че не можем да използваме.
(43:20) Подписали са договор след две срещи! Две срещи не могат да определят дори една двойка дали да си плати кафето, а те подписват договор за 4 милиарда лева с малко фиктивна кореспонденция по интернет – 50 мегавата, 30 мегавата и така, алабала портокала. Невъзможен капацитет, без клауза за прекратяване! Те са подписали договор, който ние – вие, Народното събрание, Министерският съвет, премиерът – не можем да прекратим, без да платим 4 милиарда на частна търговска компания от друга държава, която няма никакъв интерес да прекратява този договор.
(43:59) Обясняват ни, че договорът е много изгоден, но за всички вас е ясно, че той не е изгоден – той е криминален! Най-малкото, което се е случило, е, че те са разпитвани в ДАНС. Уважаеми български граждани, тези трима чиновници, министър Донев, бордът на „Булгаргаз“, който е одобрил този договор, и всички замесени лица са причина вие да сте толкова бедни толкова дълго време.
(44:22) Каквото и да говори Росен Христов, каквито и обяснения да дава Деница Златева, единственият въпрос, на който трябва да отговорят тези поредни хора, сключили неизгоден договор за България: дали са взели комисионна, дали са корумпирани? Според мен това е ясно на всички вас – няма нужда да го определяме тук, в залата.
(44:45) Единственият ми въпрос към тях е: харесали ли са си килия в затвора, или чакат „МЕЧ“ да им построи затвор, в който те да са първите, които ще влязат? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (44:45) Благодаря ви, г-н Василев. Не уточнихте към кого е въпросът. Ако някой желае да отговори? Заповядайте, г-н Христов.

Г-Н ХРИСТОВ: (44:45) Виждам тук ред политически изказвания, нито едно от които не е подкрепено от експертни анализи.
(45:28) Многократно отправях призив – и към комисията, създадена при предишното Народно събрание – да поканим международни експерти и консултанти, които да направят анализ на клаузите на договора, на цената, на алтернативните възможности, на това какво може да доставя страната и откъде, как това съвпада с политиката на Европа, към която се стремим.
(46:02) Какви са цените на подобни услуги в терминали в други държави? И нито веднъж това не беше направено. Вместо това – постоянно, както в медиите, така и в пленарната зала – се отправят безпочвени атаки, което още веднъж доказва, че това е просто политическо преследване. Вие не искате да разберете истината от независими лица, които се занимават 20 години с търговия с газ на международно ниво. Вие искате да спрете доставките на неруски газ!
(46:35) Благодаря за корекцията – неруски газ, след като Европейската комисия взе решение до 2027 г. Европа да прекрати доставките на руски газ и да премине изцяло към неруски източници. Хора, събудете се! Вижте в кой век се намираме, в каква геополитическа обстановка!
(47:01) Клауза за прекратяване няма нито в договора с Азербайджан, нито в договора за Александруполис. Това е стандартна практика за такива договори, именно за да не могат политици, които се сменят на няколко години, да се месят в работата на енергийните дружества, които гледат дългосрочно. Но ако не вярвате на мен, вземете международен експерт, който да направи анализ на тези договори и на други, сключени в страната!
(47:32) Защо не искате да вземете експертно мнение от международна консултантска компания, която да ви каже какви са практиките при сключване на такива договори? Вземете българските договори, които имаме – вижте, че и в тях няма такива клаузи, защото това не е практика! Аз се занимавам с енергетика от 20 години на пет континента.
(47:51) Не съм виждал договор, който може да се прекратява, когато си поискаш! Това е положението. Ако смятате, че съм корумпиран – осъдете ме! Но, както гледам, вие сте узурпирали властта и на следствието, и на съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (47:51) От името на парламентарната група на „Величие“, ще има ли въпрос? Няма. Преминаваме към втория кръг въпроси. От името на парламентарната група на „ГЕРБ-СДС“, заповядайте.

Г-Н КРЪСТЕВ: (48:44) Благодаря, госпожо председател, уважаеми г-н министър, уважаеми бивши министри, г-жо Златева, уважаеми дами и господа народни представители. По договора с „Боташ“ всичко е изговорено. Временната комисия направи своите анализи и излезе с доклад. Многобройни въпроси бяха отговорени.
(49:11) Знаем, че явно няма икономическа логика. Договорът видимо не е изгоден. Питаме се защо не е сключен средносрочен, а дългосрочен – за 13 години? Имам конкретен въпрос към г-н Христов и г-жа Златева. Уважаеми дами и господа, при тези известни вече обстоятелства – ако сега се наложи, бихте ли сключили отново този договор?
(49:47) Бихте ли сключили това наказателно постановление срещу България, заради което всеки ден плащаме по 1 600 000 лева – или 530 000 лева дневно, а за целия период на договора – 4,2 милиарда лева, или 2,1 милиарда евро? Конкретният въпрос е: бихте ли го сключили отново? И ако кажете „да“, струва ми се, че наистина някой ви е оказал натиск. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (49:47) Благодаря ви, г-н Кръстев. Само секунда, г-н Христов. Уважаеми колеги, днес наши гости са младежи от ученическия парламент при 105-то Средно училище „Атанас Далчев“ в София. Те са в Народното събрание по покана на народния представител професор д-р Андрей Чорбанов. Добре дошли в Народното събрание! Заповядайте, г-н Христов.

Г-Н ХРИСТОВ: (50:30) Благодаря и добре дошли на гостите. Съжалявам, че сте свидетели на този политически фарс. В нормална европейска държава това не би трябвало да бъде така. Отговорът на въпроса:
(50:58) Както обясних в самото начало, този договор е част от цялостна стратегия за енергийна сигурност в региона и за доставки на неруски газ към България и редица други държави. В тази конфигурация аз твърдо стоя зад тази стратегия и смятам, че това е най-доброто за България – да бъде независима от руските доставки, не само по геополитически, но и по икономически причини.
(51:34) Да, този договор е ключов елемент и бих подкрепил неговото подписване. Трябва да е ясно на всички, че без цялостна стратегия и синхронизирани действия България не може да бъде стабилна, енергийно независима и ефективна. Мисля, че това го доказахме по времето на предишното редовно правителство преди нас, което, прекъсвайки едни доставки, вкара страната в безпрецедентна енергийна криза.
(52:07) Чувам коментари, че служебно правителство сключило договор за 13 години. Енергийните дружества не работят съобразно графика на правителствата, които в България се сменят пет-шест пъти за последните няколко години. Енергийните дружества гледат дългосрочно. Ако ние не бяхме работили като правителство, сега атомната ни електроцентрала нямаше да работи с американско ядрено гориво и да очаква зареждане с френско, а щеше да продължи да работи с руско.
(52:39) Нямаше да имаме възможност да доставяме неруски газ. През януари и февруари, когато спряха доставките на азербайджански газ, отново щяхме да сме в паника и да се чудим какво да правим. Така че много от вас не са работили в енергийната сфера. Отново призовавам: вземете консултанти, проучете въпроса в детайли! Енергетиката не е просто политическа заигравка.
(53:06) Когато смесваме политиката с енергетиката, виждаме какво става – безпрецедентна енергийна криза през 2022 г., която нямаше да настъпи в България, ако предварително бяхме разработили пътища за доставка на неруски газ и тогава да се откажем от руския, чийто договор така или иначе изтичаше в края на 2022 г. Една грешна стъпка вкара страната в пълен хаос.
(53:30) Разбирам политическите пристрастия, разбирам, че трябва да атакувате президента и служебното правителство, което той е назначил. Но, моля ви, дръжте се отговорно! Това не е шега! Как може в момента да искате да се откажете от доставки на неруски газ? Аз това не мога да го проумея. Договорът бил неефективен?
(53:54) Покажете ми други договори, които са по-ефективни! Покажете ми кой има договор с Турция на по-добри условия! Покажете откъде другаде България може да доставя неруски газ на по-добри условия! Никой не прави такъв анализ, никой не показва алтернативи, никой не организира срещи, за да продадем свободния капацитет на други държави!
(54:19) Няма нито една среща! Няма енергийна стратегия! Всички ме упрекваха как като служебен министър мога да представя визия за енергетиката на България за следващите 30 години – това трябвало да е работа на редовно правителство. Ами след мен имаше две редовни правителства, а ние още нямаме енергийна стратегия!
(54:39) Г-н министърът каза, че този договор няма да се използва през следващите 13 години. Искам да видя анализи за развитието на българската икономика, за възможностите за експорт, които показват, че България ще използва само 1 милиард кубически метра, доставяни от Азербайджан, и нищо друго. Нямаме никакви анализи, а тук се говорят само празни политически приказки!
(55:01) Хора, вземете се сериозно в ръце!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (55:01) Уважаема г-жо Златева, заповядайте да отговорите на въпроса.

Г-ЖА ЗЛАТЕВА: (55:01) Благодаря, госпожо председател. Ако сега трябваше да бъде сключван договор, от гледна точка на търговското дружество, което е и обществен доставчик и трябва да осигури сигурни и надеждни доставки на природен газ, в интерес на това дружество е да има сключени договори за капацитет на всички възможни входни точки на Република България.
(55:40) Това означава откъдето може да бъде доставен природен газ – Кула-Сидерокастро, Александруполис и съответно точката за междусистемно свързване Странджа-Малкочлар 1. Дали условията щяха да бъдат същите? Със сигурност, ако сега се водеха преговори и трябваше да бъде покрит капацитетът, който остава, за да бъде осигурен природен газ…
(56:08) Още през юни-юли 2023 г. изпратихме нарочен доклад до тогавашния министър на енергетиката с предложения от страна на дружеството, които включваха и тези, обсъждани по време на преговорите, за оптимизация на договора: от една страна, намаляване на максималното дневно количество природен газ до 39 000 мегаватчаса; от друга – преформулиране на ценовата компонента в такава, която да бъде само за пренос на действително пренесени количества и за достъп до терминалите, съответно за закупуване на слотове. И
Ще обработя тази част от текста, като я коригирам за граматически, стилистични и правописни грешки и я форматирам като стенограма от заседание на Народното събрание, спазвайки стандартния формат.

СТЕНОГРАМА ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Дата: 15 май 2025 г.
Начало: 14:56 ч. (EEST)
Място: Зала на Народното събрание
Председател: [Г-жа Иванова]

Г-ЖА ЗЛАТЕВА: (56:50) Предложихме също така да има реципрочност по отношение на клаузите за отговорност и срока за прекратяване на договора – тоест в средата на периода да има възможност двете дружества, ако едно от тях иска да прекрати договора, да може да го направи със съответното предизвестие, разбира се.
(57:15) Не на последно място, пак давам пример с 2023 и 2024 г. – когато планирахме потоците на доставка, количествата и маршрутите, през които да влезе съответният природен газ, ние бяхме калкулирали, че терминалът в Александруполис ще заработи от 1 април 2023 г.
(57:40) Няма как да предвидим аварията, която се случи и все още продължава през 2025 г. Тоест, за да изпълни изискванията си като обществен доставчик за сигурна и надеждна доставка на природен газ, особено към топлофикационните дружества, на които „Булгаргаз“ е задължен да доставя природен газ, ако те го поискат, дружеството трябва да осигури съответния входен капацитет.
(58:02) „Булгаргаз“ има осигурен капацитет на Странджа-Малкочлар 1, но не за пълния обем от 53 200 мегаватчаса, а за 29 000. Има осигурен капацитет на Кула-Сидерокастро, както и на входа от Александруполис през ICGB. Искам само да кажа, че „Булгаргаз“ има запазен капацитет от 1 милиард кубически метра на плаващия терминал в Александруполис.
(58:31) Този газ може да влезе по два маршрута: единият е през интерконектора България-Гърция, а другата част – през маршрута Кула-Сидерокастро. „Булгаргаз“ обаче има ограничение от Европейската комисия за максималния капацитет, който може да резервира на интерконектора България-Гърция.
(58:52) Ако трябва да пренесем цялото количество природен газ по запазения капацитет в Александруполис, заедно с количеството от азерски газ, на „Булгаргаз“ ще са ѝ необходими годишно 1 милиард и 900 милиона кубически метра капацитет. Капацитетът, който можем да запазим, докато не бъде премахнат този таван, е 1 милиард и 200 милиона към днешна дата. За останалите количества участваме в търг с гръцките компании за единствената възможна точка на доставка от Александруполис към гръцката газопреносна мрежа, където наддаването – особено през 2023 и 2024 г. – стигна до 400-500% за запазване на годишен капацитет.
(59:39) Тоест, опцията с „Боташ“ е важна, за да бъде гарантирана независимостта и сигурността на доставките. Дали биха били в такъв обем? Казах ви, калкулацията, която направихме по време на преговорите и представихме както на „Боташ“, така и на министерството, беше за максимум 10 карга.
(1:00:01) Важно е да има дневна гъвкавост. Знаете, че потреблението на природен газ през зимата и през лятото не е еднакво. През зимните периоди то е в пъти по-високо, отколкото през летните. Тази разлика между максималното годишно и дневно количество ни помага, особено в зимни периоди, да покриваме свръхпотреблението на природен газ.
(1:00:33) Другото положително нещо, чисто експертно, по този договор е, първо, че имаме гъвкавост на дневна база. Тоест, ако видим, че потреблението в страната – най-вече от топлофикационните дружества през зимата – се увеличава, имаме право да правим реноминации както надолу, така и нагоре.
(1:00:56) От тази гледна точка договор за всички изходни точки е важен, за да се гарантира доставката, но при условията, които споменах. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:00:56) Благодаря ви, г-жо Златева. От името на „Продължаваме промяната – Демократична България“, заповядайте. Имате думата, г-н Рибарски.

Г-Н РИБАРСКИ: (1:00:56) Благодаря, госпожо председател. Уважаеми г-н министър, уважаеми г-н Малинов, уважаеми г-н Христов, уважаема г-жо Златева, по време на временната комисия, която проведохме, вие изключително напоително и настоятелно ни убеждавахте колко изгоден е този договор за България.
(1:01:40) Г-н Христов, включително в последващите си изказвания, обясняваше как, когато спре транзитирането на природен газ от „Газпром“ през Украйна, през България ще потекат пари и изобилие благодарение на договора с „Боташ“. Вече пет месеца не се транзитира газ през Украйна, а този договор продължава да не се използва.
(1:02:06) Въпросът ми е към вас, г-н Христов: ако сте толкова доволен от този договор, защо по време на съгласувателната процедура в Министерския съвет скрихте договора от министерствата? В техните становища ясно и точно се казва, че договорът не им е предоставен.
(1:02:24) Как проведохте съгласувателна процедура, без министерствата, от които искате становище, да са видели договора? А към г-жа Златева: вие и във временната комисия казахте, че не ви е оказван политически натиск, но ясно се вижда, че сте предложили условия – и днес обяснихте, че нито едно от тях не е прието, с изключение на броя на каргата, но това не променя крайния капацитет, който се ползва и който е изключително голям – 1 милиард и 800 милиона кубически метра.
(1:02:59) Въпросът ми към вас е: след като не приеха условията, които „Булгаргаз“ предлага, защо в крайна сметка подписахте този договор? Имате оперативна самостоятелност, но въпреки това, след като условията ви не са приети, вие подписвате договора. Кой ви убеди и кой от двамата ще понесе отговорността в крайна сметка? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:02:59) Благодаря, г-н Рибарски. Заповядайте, г-н Христов, имате думата.

Г-Н ХРИСТОВ: (1:03:36) Защо този договор е толкова добър и важен, и защо не се използва? Не се използва, защото не предлагаме на никого да го използва. Единственото предложение, направено към държава за използване на този договор, беше – мисля, че миналата или по-миналата година – по време на срещата на президента Радев в Унгария. В присъствието на Деница Златева беше подписан меморандум, в който унгарците заявиха очевиден интерес и искаха да направят пробна доставка именно чрез този договор.
(1:04:19) След това обаче редовното правителство от вашата партия прекъсна тези преговори, налагайки санкции на транзита на руски газ, които впоследствие бяха отменени, тоест бяха незаконни. Това естествено накара Унгария да се откаже от всякакво сътрудничество с България. Така единствената възможност, получена при единствените преговори, беше унищожена.
(1:04:49) Оттогава преговори повече не са правени. Как искате да използвате нещо, което вие пишете навсякъде в медиите колко е ужасно, не се предлага на никого и не се прави никакъв опит да бъде използвано? То няма да бъде използвано, ако не направим опит да го използваме! Откъде влиза газ в България, с изключение на този от Азербайджан?
(1:05:15) 1 милиард кубически метра получаваме от Азербайджан. Не използваме терминала в Александруполис, според вас не използваме и терминалите в Турция. Откъде тогава България взема още между 1,5 и 2 милиарда кубически метра газ годишно от Русия? Как това съвпада с вашата стратегия за диверсификация и разграничаване от руските доставки? Вашата партия беше създадена точно с тази цел!
(1:05:44) В Европа доставките на руски втечнен газ се увеличиха след спирането на транзита на тръбен газ през Украйна. Защо? Защото Европа все още не може да задоволи всичките си нужди с неруски газ. Липсват терминали, дългосрочни договори и много други условия, но целта на Европа продължава да бъде енергийна независимост от Русия.
(1:06:17) Целта на България, докато бях министър, беше същата. Аз все още подкрепям тази позиция. Ако смятате, че заради това трябва да бъда осъден – осъдете ме заради политическа ориентация, както правеха едно време. Като гледам, вие вървите по същия път, така че може и да ме осъдите, знам ли? За щастие сега сме в Европа и има европейски институции, които защитават хората от политическо преследване, а аз смятам да използвам тези възможности.
(1:06:51) Конкретно на въпроса ви защо не се използва – защото ние съвсем умишлено и целенасочено не го използваме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:06:51) По начина на водене…

Г-Н РИБАРСКИ: (1:06:51) Да, по начина на водене, госпожо председател. Г-н Христов може би не ме чу. Въпросът ми беше съвсем друг: защо по време на съгласувателната процедура в Министерския съвет не предоставихте и скрихте договора от останалите министерства? В становището на Министерството на финансите ясно се вижда, че те не могат да изкажат мнение по договор, който не са видели.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:07:32) Заповядайте, г-н Христов.

Г-Н ХРИСТОВ: (1:07:32) На Министерския съвет е предоставена цялата необходима информация, за да се вземе решение. Ако не беше предоставена, Министерският съвет нямаше да вземе решение.
(1:08:11) Ако министърът на финансите не е имал достатъчно информация, щеше да гласува против. Това е демокрацията! Ако някой не може да гласува по дадена точка, вдига ръка и казва: „Нямам информация, искам още информация“, пише го в коментарите и не гласува. Не знам как го правите тук в парламента, но в Министерския съвет, поне докато бях там, беше така.
(1:08:33) Ако някой не иска да гласува и поиска коментар или промяна, точката се отлага. Поне аз така съм работил. Не виждам изобщо същността на този въпрос. Тоест, искате да кажете, че министърът на финансите, въпреки че не е знаел нищо за договора, го е одобрил? Или че е гласувал против, но въпреки това Министерският съвет го е одобрил?
(1:09:03) Това ли искате да кажете?

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:09:03) Г-н Христов, не влизайте в диалог с народните представители!

Г-Н АТАНАСОВ: (1:09:03) Оставете го, той толкова може.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:09:03) Г-н Мирчев, правя ви забележка! Моля, не влизайте в диалог!
(1:09:33) Г-н Христов, аз не разбирам от изтребители, така че не мога да се произнеса по този въпрос, но по въпроса за Министерския съвет – където също не претендирам да бъда голям експерт – процедурите се водят от хора, които разбират от тези работи. Документацията се подготвя, изпраща се до всички министерства, получават се коментари, внася се в Министерския съвет. Аз лично съм присъствал няколко пъти, когато министър има въпроси или коментари и точките са били отлагани.
(1:10:15) Ако точка мине, това значи, че всички министри са съгласни. Заповядайте, г-жо Златева.

Г-ЖА ЗЛАТЕВА: (1:10:15) Уважаема госпожо председател, уважаеми г-н Рибарски, конкретно на вашия въпрос: всички договори за капацитет, сключени от „Булгаргаз“, са били със съответната политическа санкция, както и договорите за доставка.
(1:10:47) Мога да ви цитирам дори одобрение на оперативно заседание на Министерския съвет за приемане на оферти за доставка на природен газ, което също не е в изключителните компетенции на дружеството. Договорът има три решения на Министерския съвет: за запазване на капацитет на терминала за втечнен природен газ в Александруполис, както и решение за одобрение на договора, сключен с „Боташ“, който също е за капацитет и пренос на природен газ до Република България.
(1:11:10) Знаете, че и договорите за доставка на природен газ с „Газпром“ и с азерския газов доставчик са били предмет на политически преговори. Тоест, всички дългосрочни договори на дружеството са с политическа санкция, а голяма част от тях са водени и на политическо ниво.

Ще обработя тази част от текста, като я коригирам за граматически, стилистични и правописни грешки и я форматирам като стенограма от заседание на Народното събрание, спазвайки стандартния формат.

СТЕНОГРАМА ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Дата: 15 май 2025 г.
Начало: 15:11 ч. (EEST)
Място: Зала на Народното събрание
Председател: [Г-жа Иванова]

Г-ЖА ЗЛАТЕВА: (1:11:10) Знаете, че договорите за доставка на природен газ с „Газпром“ и с азерския газов доставчик са били предмет на политически преговори. Тоест, всички дългосрочни договори на дружеството са с политическа санкция, а голяма част от тях са водени и на политическо ниво.
(1:11:47) Съветът на директорите на „Булгаргаз“ прие решение да одобри договора под условието за последващо одобрение от Министерския съвет. Това изрично е записано като клауза в договора с „Боташ“ – че той влиза в сила само след одобрение от Министерския съвет. Ако се налагаше да се получи одобрение от КЕВР, такова одобрение не беше необходимо конкретно за този договор за доставка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:12:17) От името на парламентарната група на „Възраждане“, заповядайте, г-н Тодоров.

Г-Н ТОДОРОВ: (1:12:17) Господин министър, въпросът ми е към вас. Задавал съм го три пъти, ще го задам за четвърти. Всеки път бягате от отговора – да видим сега дали пак ще избягате. Въпросът ми е кратък, точен и ясен: защо върнахте Владимир Малинов начело на „Булгаргаз“? Моля, не се оправдавайте отново с това, че нямали сте влияние върху БЕХ, че не можело да влияете по никакъв начин върху решенията на БЕХ и че това не е зависело от вас.
(1:13:01) Излезте и кажете точно и ясно кой ви оказа натиск – президентът, Борисов, Пеевски? Кой точно ви нареди да върнете човек, разследван от Европейската прокуратура за злоупотреби с европейски финансови средства, начело на „Булгаргаз“? Това е човекът, който подписа тристранния протокол – неразделна част от договора с „Боташ“.
(1:13:23) И вие го връщате начело на „Булгаргаз“! Излезте и най-после кажете кой ви оказа такъв натиск! Иначе, по изслушването мисля, че всичко по сделката с „Боташ“ вече е изказано през последните години. Имаше временна комисия, това е четвърто поред изслушване – абсолютно всичко вече е казано.
(1:13:45) Ако живеехме в нормална правова държава – между другото, това стана ясно от разследването – тези хора, вместо да ми ги изсипвате тук в насипно състояние в пленарната зала, отдавна трябваше да са в затвора. Това е моето мнение. Лъжа е – тъй като г-жа Златева го каза – че когато е сключван този договор, сме били в недостиг на природен газ.
(1:14:14) Всъщност не беше така, дори напротив – когато се сключва договорът, през цялата 2023 г. имахме излишък на природен газ. Цифрите са записани в доклада на временната комисия. В момента не мога да ги цитирам точно, но мисля, че имахме запаси от природен газ в размер на 30 милиона мегаватчаса, а „Булгаргаз“ имаше сключени договори за 24 милиона мегаватчаса.
(1:14:47) Министърът ме поправя – 23 милиона, което прави 7 милиона мегаватчаса излишък на природен газ за цялата 2023 г. И на фона на този излишък служебното правителство отива и сключва 13-годишен договор, уж защото имаме недостиг на газ! Не е било така! В доклада, представен в Министерския съвет, няма нито дума за това, че имаме недостиг на природен газ в държавата.
(1:15:17) Там пише всякакви други неща – че ще ставаме газов хъб на Балканите и други подобни, написани от хора, които очевидно са скъсали с реалността, но няма нито дума за недостиг на природен газ. Благодаря ви.
(1:15:38) Въпросът ми беше много ясен: излезте и кажете защо върнахте Владимир Малинов начело на „Булгаргаз“!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:15:38) Г-н министър, заповядайте.

Г-Н МИНИСТЪР: (1:15:38) Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми г-н Тодоров, съвсем спокойно мога да цитирам многократно даваните отговори във връзка с вашия въпрос, но предвид факта, че темата на днешното изслушване е конкретно описана, ще обърна внимание на втората част от изказването ви, с която изцяло се съгласявам. През 2022 г., когато е подписан договорът, видно от всички документи, „Булгаргаз“ е имал огромен излишък на природен газ – заявки спрямо реални продажби.
(1:16:37) След 2021 г. „Булгаргаз“ значително изпада в дисбаланс между заявки и изпълнение на тези количества към доставчиците си. Към момента, по груба сметка – тъй като данните не са пред мен – дружеството е загубило около 50% от пазара, който притежаваше, докато политическа партия „ГЕРБ“ в коалиция с „СДС“ управляваше.
(1:17:11) Това води до значителни финансови загуби, гарнирани с този договор, който допълнително е предпоставка за финансовото обезкървяване на „Булгаргаз“. Що се отнася до това по какъв начин може да бъде използван капацитетът на LNG терминалите в Турция – многократно колегите от „Булгаргаз“ и аз лично като министър сме провеждали срещи както с външния министър на Унгария, така и с министъра на Молдова.
(1:17:44) Предлагано е – както на компании, така и на политическо ниво – доставки на газ през съществуващия договор с „Боташ“, не само на Унгария, а и на Словакия, Молдова, дори на Австрия. Може би ще бъдете озадачени, ако разберете, че те ни предоставиха конкретна калкулация, от която е видно, че доставка на природен газ през терминалите в Германия е много по-евтина, отколкото да използват капацитетите, които ние им предлагаме по договора с „Боташ“ – или по-скоро услугата, която предлагаме по този договор.
(1:18:27) Така че този капацитет, тези количества, тази услуга няма как да бъдат използвани – не заради друго, а защото са икономически неизгодни не само за нас, но и за последващи ползватели, дори когато сме предложили 30% по-ниска цена на вторичен пазар. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:19:02) Само по начина на водене – искам да ви обърна внимание, че предметът на изслушването е сключените споразумения с турската компания „Боташ“, тяхното отражение върху „Булгаргаз“ ЕАД и необходимостта от предоговаряне на условията по тези споразумения. Заповядайте за процедура по начина на водене, г-н Тодоров.

Г-Н ТОДОРОВ: (1:19:30) Да, разбира се, г-жо Киселова, процедурата ми е наистина към вас – да обръщате внимание, когато не се отговаря конкретно на въпросите. Аз зададох изключително конкретен въпрос, свързан с изслушването, защото ще напомня, че Владимир Малинов е подписал т.нар. тристранен протокол, който е неразделна част от договора с „Боташ“.
(1:19:53) Така че това има отношение към изслушването. Този човек е върнат в „Булгаргаз“, а моят въпрос към министъра беше защо го е направил, кой му е оказал натиск, дали това е негово решение. Това ми беше въпросът. Той отговори на всичко друго, но не и на това, което попитах.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:19:53) Преминаваме към въпрос от парламентарната група „ДПС – Ново начало“. Заповядайте, г-н Анастасов.

Г-Н АНАСТАСОВ: (1:20:17) Благодаря ви, госпожо председател. Уважаеми г-н министър, уважаеми изслушвани лица, колеги, чухме много интересни данни и информация – как „Булгаргаз“ е игнорирал собствените си становища. Доколкото разбрах, по договора се е съгласил с условия, за които – както разбрахме от изслушваното лице, бившия директор на „Булгаргаз“ – е бил напълно наясно, че са против интересите на обществения доставчик.
(1:21:06) Моят въпрос е към вас, г-жо Златева: кой ви накара да игнорирате собствените си становища и да се съгласите – това го заявихте преди малко по време на изслушването – с условия, за които сте била напълно наясно, че са против интересите на дружеството, което представлявахте към онзи момент? Кой ви накара? Искам кратък и ясен отговор, а не дълъг – другото ще считам за избягване от въпроса.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:21:29) Заповядайте, г-жо Златева, имате думата.

Г-ЖА ЗЛАТЕВА: (1:21:29) Уважаема госпожо председател, конкретно на въпроса: по време на преговорите, на които присъствахме на 11, 22 и 24 декември, бяха изразени становищата на „Булгаргаз“. Последните преговори, на които присъства ръководството на „Булгаргаз“, бяха на 22 и 24 декември.
(1:22:04) На 24 декември колегите от „Боташ“ по надлежния ред изпратиха по мейл парафиран проект на споразумение от страна на „Боташ“ и от българска страна. Тъй като на 24 декември аз физически не бях на преговорите – участвах от София – споразумението беше парафирано и от министър Румен Христов. След това Съветът на директорите на „Булгаргаз“ направи още една среща на 30 декември с колегите от „Боташ“, на която обсъждахме възможните доставки на природен газ за месеците януари и февруари от страна на „Боташ“, за да бъде нормална цената за българските потребители.
(1:22:45) Тогава беше направена само една-единствена промяна във въпросното споразумение, която касае процента, който „Боташ“ би заплатил по отношение на транзитиране на техен газ по нашето споразумение.
(1:23:09) Всички останали клаузи в договора бяха приети от Съвета на директорите на „Булгаргаз“ при условията на последващо решение на Министерския съвет, така както бяха изпратени на 24 декември от „Боташ“. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:23:09) От името на „БСП за България“, заповядайте, г-н Стойнев, да зададете въпрос.

Г-Н СТОЙНЕВ: (1:23:51) Благодаря ви, госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда съвсем кратък. Ние сме подписали договор за количества, които не са ни нужни. Дали е така или не, желая г-н Христов, г-жа Златева и г-н Малинов да ме опровергаят. Следователно, как се взе това решение? Към Деница Златева персонално: вие за колко карга настоявахте – 9, 10, 11, 12? А ние в момента за колко плащаме – 14, 15, 19? Някой е взел това решение, кой е преговарял, кой е водил разговорите и защо е взето това решение? Който желае да ми отговори. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:24:37) Заповядайте, г-жо Златева.

Г-ЖА ЗЛАТЕВА: (1:24:37) Уважаема госпожо председател, уважаеми г-н Стойнев, дами и господа народни представители, няколко пъти казах и ще повторя: нашата позиция по време на преговорите, която представих и в залата, и на база изчисленията, направени от дружеството, беше за необходимост от още 10 карга. Те са повече от потреблението към онзи момент, но винаги трябва да има осигуряване на доставките от гледна точка на допълнителни капацитети – както се случи с Александруполис или с азерския доставчик, когато имаше авария в находището.
(1:25:26) Трябва да имаме възможност да пренасочим танкер, както беше направено от Александруполис към „Боташ“. Преговорите – и в двата физически кръга – винаги са били в състав: министър на енергетиката и ръководство на „Булгаргаз“.
(1:25:50) На едните преговори бях само аз, на вторите присъстваха и търговският директор, и член на Съвета на директорите, и представители на „Булгаргаз“. Не е имало самостоятелни преговори между „Булгаргаз“ и „Боташ“. А за колко карга в момента се плаща? Дружеството може да получи 14 карга, а по капацитета, който е осигурен – дневен до 53 200 мегаватчаса по 365 дни – това са 19 карга.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:25:50) Заповядайте, г-н Христов.

Г-Н ХРИСТОВ: (1:26:24) Относно количествата: при нормално функционираща икономика България потребява 3,5 милиарда кубически метра годишно. В момента потребяваме с около 1 милиард по-малко. Една от причините договорът да не се използва напълно е рязко свитото потребление, което идва от спирането на два големи консуматора.
(1:26:56) Единият е ТЕЦ „Варна“, другият – „Неохим“. По време на подписването на договора тези два консуматора бяха заявили, че възнамеряват да продължат функционирането си и съответно потреблението на газ. Предвид прогнозите за икономическо развитие в страната и региона, се очаква потреблението на газ да расте.
(1:27:26) Имайки предвид, че нашата стратегия – която аз официално обявих – беше част от бизнеса на „Булгаргаз“ да бъдат международни доставки, което да стабилизира нивото на потребление на газ, така че изключването на такива източници да не води до двуцифрен спад в проценти от оборота на компанията, а да бъде сведено до минимум. Имайки предвид също, че енергийната сигурност изисква винаги да имаш някакъв запас – защото, както каза Деница Златева, при авария, която е най-честата причина за спиране на доставки, а не геополитиката – трябва да имаш резерв.
(1:28:13) Така бяха изчислени количествата газ, които можем да доставяме от Турция. Министърът на енергетиката преди малко заяви, че пазарният дял на „Булгаргаз“ от над 90% в момента е паднал на 50%. Това е другата причина договорът да не се експлоатира максимално. А защо пазарният дял на най-голямото газово дружество в страната, което има най-големите и дългосрочни договори за доставка на най-добри цени, е паднал? Защото то съвсем умишлено е поставено в неконкурентни условия.
(1:28:55) Частните компании доставят руски газ – естествено най-евтиният в Европа – и частните клиенти, търсейки най-голяма икономическа изгода, преминават с договори към тези дружества. Докато водим политика, която дискриминира „Булгаргаз“, или на „Булгаргаз“ трябва да бъде разрешено да работи на тези пазарни условия, или на другите пазарни участници да се изисква, както от „Булгаргаз“, да предоставят сертификати за произход на газ и той да бъде неруски.
(1:29:32) Докато има такава дискриминация, не може да очаквате „Булгаргаз“ да оперира ефективно. „Булгаргаз“ беше в окаяно финансово състояние, когато ние поехме управлението на енергетиката, именно поради същата причина – част от търговците бяха превзели пазарния дял, а „Булгаргаз“ на практика доставяше газ само на „Топлофикация София“, която пък не си плащаше.
(1:29:59) По време на нашето управление, когато започнахме да провеждаме прозрачни търгове с изискване те да бъдат с неруски газ и да гледаме към по-дългосрочни договори, „Булгаргаз“ си върна пазарния дял. Това лесно може да се види от оборотите и финансовото състояние на компанията.
(1:30:23) Вземете финансовото състояние от средата на 2022 г., когато поехме управлението, и го сравнете с това от средата на 2023 г., когато го оставихме. След нас оборотите отново започнаха да падат поради същата причина – частните компании изяждат пазарния дял. Това е абсолютно лесно проследимо и анализируемо.
(1:30:46) Не може да очаквате „Булгаргаз“ да оперира и да използва договорите за капацитет при такива условия. Дори и да е имало грешка при тогавашните изчисления, тя не би била толкова голяма. Такива големи отклонения не се получават от грешки, а от кардинална смяна на стратегията: отказ от износ на газ, позволяване на частните компании да внасят евтин руски газ и да изяждат пазарния дял, както и спиране на няколко големи консуматора в страната, което нямаше как да бъде предвидено, тъй като всички те декларираха, че ще работят.
(1:31:24) Най-вероятно те ще възобновят работа. Затова апелирам да има енергийна стратегия, за да се види кои консуматори реално как смятат да се развиват и на тази база да се направи по-точна и дългосрочна прогноза за потреблението на газ в страната, съответно да се подпишат договорите. Постоянно чувам коментари как служебно правителство сключило договор за 13 години.
(1:31:47) Договорите за атомни електроцентрали са за 100 години – 15 години строителство, 70 години експлоатация, 15 години извеждане от експлоатация. Ако следвахме тази логика, нямаше да има атомни електроцентрали в света, особено в България, защото никое правителство не стои 100 години. Няма живи хора, когато се извежда от експлоатация една атомна електроцентрала, от тези, които са подписвали договорите.
(1:32:11) Дружествата не могат да функционират краткосрочно на базата на тримесечни, шестмесечни или други правителства, които постоянно се сменят в страната. Те са длъжни да гледат дългосрочно и да си осигуряват доставките, за да има енергийна сигурност. Освен това на „Булгаргаз“ му е вменена и отговорността да бъде гарантиран доставчик.
(1:32:38) Тоест, ако всичко друго пропадне, те са длъжни да доставят. Как могат да изпълнят това задължение, без да имат запаси от капацитет и дългосрочни договори? Цялостната стратегия на „Булгаргаз“ е поставена в супер тясна рамка, а очаквате да функционира гъвкаво и ефективно, както другите.
(1:32:58) Това никъде в света не се получава. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:32:58) Времето ви изтече. От името на „ДПС“, ще имате ли въпрос? Няма. От името на „Има такъв народ“, заповядайте, г-жо Митова. Моля за тишина в залата!

Г-ЖА МИТОВА: (1:33:54) Благодаря, госпожо председател. Току-що изтърпях този звук, а в отговор на въпроса на колега за пазарния дял на „Булгаргаз“ – и тъй като ме интересува мнението на сегашния министър на енергетиката по този въпрос, тъй като е малко по-меродавно и не касае разходки с лодки – бих искала да ви попитам: според договора с „Боташ“, конкретно точка 8 на споразумението, „Булгаргаз“ поема ангажимент да закара количества газ, каквито „Боташ“ посочи, на изходна точка на българската газопреносна система.
(1:34:18) Това означава изход към български консуматори на газ. Срещу това Росен Христов и Деница Златева подписват, че „Булгаргаз“ ще получава заплащане от 1,65% от TTF за мегаватчас. Сметнах, че към днешна дата TTF за май е 54 цента, което означава, че „Булгаргаз“ ще получава по 57 цента на мегаватчас срещу това Турция да усвоява целия български пазар, защото в договора е записано, че „Боташ“ може да инструктира „Булгаргаз“ къде да доставя газа.
(1:34:47) Също така е записано, че „Боташ“ може да инструктира „Булгаргаз“ да достави газ на виртуална търговска точка, което също е усвояване на пазара. Освен това, ако „Боташ“ реши да преотстъпи разпределения капацитет на трета страна, ще дължи 0,8% от TTF, което към момента е 27 цента на мегаватчас. Тоест, с подписването на този загробващ договор служебното правителство буквално е подарило българския пазар на Турция за нищожни пари – жълти стотинки, всъщност.
(1:35:11) Въпросът ми към вас, г-н министър, е: възможно ли е изобщо редовното правителство и вие като министър, при това заварено положение, да се противопоставите по някакъв начин и да попречите на „Боташ“ да подбие цените на българския пазар и практически да усвои целия пазар? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:35:33) Благодаря ви, г-жо Митова. Заповядайте, г-н министър, имате думата.

Г-Н МИНИСТЪР: (1:35:33) Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаема г-жо Митова, при внасянето на доклада в Министерския съвет тогавашният министър Росен Христов твърдеше няколко неща. Първо, че това е изключително перспективен договор за страната, който ни дава достъп до турската енергийна система – разбирайте системата на „Боташ“.
(1:36:19) Това не отговаря на истината, защото ние нямаме физически достъп до тяхната система – имаме възможност да им продаваме газ, а те да ни го връщат на входна точка. Второ, твърдеше се, че този договор ни дава изключителна гъвкавост, което отново – поне по мое лично мнение – не е така. Ние имаме право да пренасяме или да не пренасяме газ, както преценим, но от гледна точка на това дали трябва или не да плащаме – гъвкавост нямаме, защото всеки ден, независимо дали използваме услугата или не, ние трябва да я заплатим.
(1:36:53) На следващо място, в доклада се твърдеше, че този договор дава конкурентни предимства на „Булгаргаз“. И стигам до точката, която вие повдигате: договорът не само не дава конкурентни предимства на „Булгаргаз“, но реално отваря пазара му и гарантира резервиране на капацитет за трети компании, включително на изходни точки към собствени клиенти.

Ще обработя тази част от текста, като я коригирам за граматически, стилистични и правописни грешки и я форматирам като стенограма от заседание на Народното събрание, спазвайки стандартния формат.

СТЕНОГРАМА ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Дата: 15 май 2025 г.
Начало: 14:36 ч. (EEST)
Място: Зала на Народното събрание
Председател: [Г-жа Иванова]

Г-Н МИНИСТЪР: (1:37:25) По финансовите резултати и последващите данни, които ще цитирам, става ясно следното: по време на последната година, в която „ГЕРБ“ управлява – а именно първото тримесечие на 2023 г., в предходния период, газовата година 2021 – заявеното количество газ е било 34 милиона мегаватчаса, а реализираното количество – също 34 милиона мегаватчаса.
(1:37:59) През 2022 г., когато договорът с „Боташ“ е подписан, са направени заявки от страна на „Булгаргаз“ за 30 милиона мегаватчаса, а заявките на клиентите на „Булгаргаз“ към дружеството са били за 23 милиона мегаватчаса. Това означава разлика от 7 милиона мегаватчаса, които са останали неизползвани.
(1:38:27) Въпреки това беше демонстрирана енергийна несигурност и създаден страх, за да се подпише този договор. През 2023 г. отново виждаме нормален баланс – 25 милиона мегаватчаса заявки към „Булгаргаз“ и 24 милиона реализирани. Но за 2024 г., последната, с която разполагам с данни, виждаме, че количествата, които „Булгаргаз“ заявява, са малко под 17 милиона мегаватчаса – наполовина в сравнение с 2021 г.
(1:39:04) С други думи, пазарният дял на база заявките на клиентите е паднал наполовина. Това по никакъв начин не се дължи на това, което г-н Христов каза, защото той изтъкна какви ли не неща – колко добро финансово положение е имал „Булгаргаз“, как той го е управлявал перфектно. Това ще бъде опровергано.
(1:39:25) „Булгаргаз“ се управлява от изпълнителен директор, назначен по времето на правителството на „ГЕРБ“, до януари 2022 г. Последният финансов резултат за 2021 г. е печалба от 64 милиона лева. След като изпълнителният директор Николай Павлов напуска дружеството през януари, то остава с 6 милиона лева печалба.
(1:39:53) До края на годината дружеството реализира загуба от 93 милиона лева. С други думи, за 11 месеца последващите ръководители, включително г-н Христов, успяват да постигнат колосален резултат – загуба от 100 милиона лева. Ако мислите, че това е връхът, през 2023 г. загубата е допълнително 52 милиона, а за 2024 г., по предварителни данни, тя е близо 300 милиона лева.
(1:40:24) От изключително печелившо дружество – за периода, за който мога да се ангажирам, от 2015 г., когато бях зам.-министър, до 2021 г. – „Булгаргаз“ всяка година е на печалба, с изключение на 2018 г., когато има чисто счетоводна загуба. Тогава излезе осъдително решение по делото „БЕХ газ“, и „Булгаргаз“, заедно с „Булгаргаз“, бяха задължени да направят плащания към Европейската комисия.
(1:40:57) Въпреки това, през 2018 г. реалният финансов резултат на дружеството е с над 40 милиона лева печалба. Какви са последиците от подписването на договора с „Боташ“? На първо място – губене на пазарен дял. На второ – изключително тежки финансови резултати. На трето – създаване на предпоставка в дългосрочен план за губене на клиенти, защото гарантираме на конкурентни доставчици дългосрочен достъп до тях.
(1:41:29) И не на последно място, чрез умишлено или неумишлено задълбочаване на вземанията от други компании, включително от „Топлофикация София“, те успяват само за две-три години да ги увеличат от 46-47 милиона лева по времето на „ГЕРБ“ до близо 1 милиард в рамките на тези три години.
(1:42:01) От свръхпечелившо дружество, което дава своя данък като дивидент към „Български енергиен холдинг“, а той от своя страна внася пари в държавния бюджет – пари, които чрез проекти, гласувани в тази зала, стигат до битовите потребители под формата на инфраструктура в градовете, саниране и други – сега това дружество от свръхпечелившо попада в графа „свръхзадлъжняло“ и „свръхгубещо“. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:42:34) Благодаря ви, г-н министър. От името на парламентарната група на политическа партия „МЕЧ“, заповядайте, г-н Манов, имате думата.

Г-Н МАНОВ: (1:42:34) Първо, една забележка към вас, госпожо председател. Много ви моля, все пак сме в Народното събрание, и вие като председател на това Народно събрание, когато някой излезе тук поканен и се държи нагло, да му правите забележка, че това е най-висшият политически орган в държавата.
(1:43:30) Какво е това държание от страна на Росен Христов, бившия министър на енергетиката? Сега по същество: в доклада на временната комисия от 49-ото Народно събрание за казуса с „Боташ“, на която вие, г-н Жечо Станков, министър на енергетиката, бяхте председател, е написано нещо много ясно и конкретно, което дава отговор на всички въпроси защо сега се занимаваме с този казус.
(1:44:08) „Булгаргаз“ посочва, че на 24 декември 2022 г. „Боташ“ изпраща на „Булгаргаз“ споразумение за подписване, при това с вече поставен подпис от страна на тогавашния енергиен министър Росен Христов като закупувач – ето го тук присъстващия. Споразумението е изпратено по електронна поща като екзекюшън копие.
(1:44:31) Който е подписвал такива договори, знае за какво става въпрос. В него не са отразени предложенията на „Булгаргаз“ за промени, и впоследствие изпълнителният директор на „Булгаргаз“ събира борда и взимат това решение. Въпросът ми към г-н Христов е: какво прави вашият подпис на това споразумение, изпратено от „Боташ“?
(1:44:59) Вие предварително сте го подписали, затова не можете да избягате от въпроса, че някой ви е наредил. Вие сте в тази хипотеза, г-н Христов – някой ви е наредил, ето го доказателството! Трябва да отговорите на този въпрос пред Народното събрание, защото ще отговаряте не в ДАНС, а в прокуратурата. Вие сте изгорял, вие сте пътник! И това, което от ДПС казаха тук – че трябва да си избирате килии – вие трябва да сте първият в това отношение, включително и двамата други директори.
(1:45:32) Няма да има прошка по този казус за вас! Към министъра на енергетиката: г-н министър, в енергетиката навремето един велик собственик на „Оксидентъл Петролиум“, Арманд Хамър, беше казал, че в петролния бизнес няма средно положение – ако печелиш, печелиш яко, ако губиш, губиш яко. Ние сме винаги на губещата страна, и тук губим много яко.
(1:45:59) Вие сам казахте, че нещата ще стигнат над 6 милиарда лева български пари. На всичко съм склонен да ви повярвам, при едно условие: какво прави тук Владимир Малинов? Щях да се съглася с всичко, което казвате, ако го бяхте освободили. Владимир Малинов няма място в „Булгаргаз“. Неговият подпис е там.
(1:46:27) Да не говорим за последващите подписи – това са други казуси, с които няма да се занимаваме. Искам да ви обърна внимание на още нещо…

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:46:27) Времето ви изтече, г-н Манов, последно изречение.

Г-Н МАНОВ: (1:46:27) Много е важно, госпожо председател. В едно наше изложение тук пред Народното събрание обърнах внимание за заловен български кораб в турски териториални води.
(1:46:53) Ще подминете ли това или то ще стане обект на разследване? Имаше последващо посещение на българския главен прокурор Цацаров в Турция. Този казус също е свързан с договора с „Боташ“, по който ние плащаме, без да печелим нищо. Искам да ми отговорите на тези въпроси. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:47:23) Г-н Манов, освен към министъра, към кого друг беше въпросът? Заповядайте, г-н Христов.

Г-Н ХРИСТОВ: (1:47:23) Първо, отговор на коментара: вярно е, че Народното събрание е висшият орган, но ако прочетете Конституцията, ще видите, че България е демократична държава с разделение на властите – изпълнителна и съдебна са другите власти.
(1:47:49) Парламентарна държава, да. Но когато парламентът стане и съд, и изпълнител, вече не сме парламентарна държава. Едно време бяхме такава – помня тези времена, когато народните представители тук бяха с „Волги“ с перденца и общо взето решаваха всичко, както очевидно искате да бъде и сега.
(1:48:13) Тогава Народното събрание се разпореждаше съдът да осъжда опонентите и да ги праща в Белене – точно както искате да направите и вие сега. Прочетете си Конституцията, преди да искате, като дойда тук, да ви целувам ръка, и преди да почнете да ме обиждате и да говорите за катамарани или какви ли не други работи! Прочетете какво можете да говорите и как трябва да се отнасяте с граждани на Република България!
(1:48:43) Все още сме правова държава, все още сме в Европейския съюз!

Г-Н МАНОВ: (1:48:43) За съжаление сте прав…

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:48:43) Г-н Христов, това не е противозаконно. Г-н Йордан, отговаряйте на въпроса, не влизайте в диалог!

Г-Н ХРИСТОВ: (1:48:43) Кой ме накара? Никой не ме е накарал. Подписът ми стои на протокол, към който е прикрепено моментното споразумение, достигнато по време на тези срещи.
(1:49:23) Защо моят подпис е на протокола? Защото г-жа Златева трябваше да тръгне по-рано и не можа да изчака разпечатването на документите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:49:23) Моля за тишина в залата!

Г-Н ХРИСТОВ: (1:49:23) Колегите от турската страна могат да свидетелстват в международен съд. Деница Златева трябваше да пътува със самолет, аз пътувах с автомобил, затова аз можех да изчакам.
(1:50:00) Вие задавате въпрос, аз ви отговарям, а вие се смеете! Това ли е парламентът, това ли е Народното събрание, което ми говори? Това ли е най-висшият орган на страната? Дали съм наглец или не, това не е противозаконно!
(1:50:34) Това, че съм готов да защитавам интересите си като български гражданин, това, че искам от вас като български граждани да си изпълнявате задълженията като депутати – защото това, че този орган е най-висшият в страната, не ви прави по никакъв начин по-висши от всички граждани! Това ясно ли ви е? Чели ли сте Конституцията?

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:50:34) Г-н Христов, моля! Моля за тишина в залата! По начина на водене…

Г-Н МАНОВ: (1:50:34) Изцяло по начина на водене! Моля ви, уважаеми колеги, нека се придържаме към процедурата на чл. 111. След малко ще имате възможност да изразите отношение по процедурата. Заповядайте.

Г-Н МАНОВ: (1:51:03) Уважаемото изслушвано лице отдясно на мен се държи абсолютно безпардонно в най-висшия орган на държавната власт пред народни представители, които представляват българските граждани, а вие мълчите! Моля ви, направете му забележка да се държи възпитано! На първо място.
(1:51:33) На второ място, къде отидоха две от четирите изслушвани лица? Бяха на изслушване в парламента, а сега ги няма!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:51:33) Тук са, спокойно.

Г-Н МАНОВ: (1:51:33) Трябва да има яснота по отношение на поставения подпис и договора за няколко милиарда – и някой, гонейки самолет, го е подписал вместо министъра! На трето място, госпожо председател, трябва да се уточни дали тогавашният министър се е подписал и на договора, защото в момента той говори само за един документ.
(1:51:52) Моля ви, направете забележка! Не може да има такова безпардонно, нагло отношение към Народното събрание, защото това не е обида към нас, а към българската институция и към всеки един български гражданин! Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:51:52) Г-н министър, желаете ли да отговорите? Тъй като имаше въпроси към вас…

Г-Н ХРИСТОВ: (1:52:27) Ще напусна Народното събрание и моментално ще търся политическа защита от всички посолства! Това тук не е цирк! Цитирам Конституцията – това поведение абсолютно не заслужава да бъде толерирано!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:52:27) Това е процедура. Преминаваме към въпрос от парламентарната група на „Величие“. Имате ли въпрос? Нямате.
(1:52:59) Преминаваме към отношенията. Държа да ви информирам, че отношението е в рамките на до 5 минути. Моля, заповядайте, г-н Добрев, да изразите отношение от името на парламентарната група на „ГЕРБ-СДС“.

Г-Н ДОБРЕВ: (1:52:59) Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, от всичко, което чухме днес – от временните комисии в това и предходните Народни събрания – се затвърждава едно заключение: това е или най-аматьорската работа, която съм виждал в тази държава, извършвана от правителство – пак повтарям, аматьорска, по-аматьорско изпълнение не сме виждали, дори „Джемкорп“ ми се струва, че беше малко по-професионално – или е най-голямата корупционна сделка.
(1:54:10) Оказва се, че подписваме дългосрочен договор за 13 години и поръчваме нещо, което на България не ѝ трябва, в количества, както каза г-н Стойнев, няколко пъти по-високи от максималните, които евентуално биха ни били необходими – но не са ни нужни. Оказва се, че без България да е водила война с Турция, българската енергетика капитулира пред Турция и започва да плаща – не преувеличавам – репарации.
(1:54:33) Ние, уважаеми колеги, по този договор с „Боташ“ плащаме репарации на Турция, без да сме виновни! Българската енергетика капитулира пред Турция в рамките на един служебен кабинет. Ние с вас нищо не можехме да направим тогава, защото за съжаление нямаше Народно събрание, а тези хора – кой с кола, кой със самолет – отишли в Турция, един си тръгнал, друг останал. Не е смешно!
(1:55:02) Направо е трагично, казвам ви! И понеже единият си тръгнал, другият се подписал на негово място. Но чакайте, това, че директорът на „Булгаргаз“ си е тръгнал, не прави министъра на енергетиката директор на „Булгаргаз“ или изпълняващ длъжността, за да се подписва!
(1:55:34) Или е изключително аматьорска работа, защото не чух за адвокатски кантори, за официални позиции, за каквато и да е предварителна подготовка, преди да отидат там и да се разпишат – пак казвам, кой със самолет, кой с кола. Отишли, нещо преговаряли, какво преговаряли, подписали един договор – и отсега мога да се обзаложа, че никой никога няма да го ползва, както досега не се ползва.
(1:55:59) Знаете ли защо? Защото цената му е четири пъти по-висока от алтернативата през Гърция! Ако внесеш карго през Гърция, ще платиш…

Г-Н МИНИСТЪР: (1:55:59) 9,30 в момента, колеги.

Г-Н ДОБРЕВ: (1:55:59) 9,30 – тоест пет пъти по-висока цена! Кой ще плати пет пъти по-висока цена и ще ползва турския договор, вместо да внесе каргото през Гърция?
(1:56:33) Колеги, или това е изключително аматьорска работа, или е огромна корупционна сделка, с която България още 13 години напред ще плаща репарации! Аз не знам кой министър, кой премиер… Убеден съм, че този договор никой не може нито да го предоговори, нито да го прекрати. Поставете се на мястото на директора на „Боташ“!
(1:56:58) Това също е търговско дружество в Турция. Директорът на „Боташ“ е подписал чудесен договор – всеки ден влизат по 1 милион в „Боташ“. Това, че „Булгаргаз“ не осчетоводява фактурите, не означава, че този разход го няма. „Булгаргаз“ в момента е като щраус – зарива главата в пясъка и тишина.
(1:57:31) Но това, че „Булгаргаз“ е като щраус със заровена глава в пясъка, не означава, че всеки ден не вървят по 1 милион! И понеже не осчетоводяват фактурите, не ги считат за загуба. Разбирате ли? Като заметнем фактурите, бутаме ги в чекмежето – няма фактури, не са осчетоводени, няма загуба, „Булгаргаз“ си е добре. Добре си е, но не си е добре! Той фалира още преди години!
(1:57:52) „Булгаргаз“ е абсолютно декапитализиран. Ако влезе проверка на компетентните органи, сигурен съм, that те ще подведат директора под отговорност за това, че съгласно Търговския закон той не го е обявил в несъстоятелност. Ще видите, един ден ще дойде дата на несъстоятелност, която ще бъде в рамките на служебните кабинети, които са подписали този договор с „Боташ“.
(1:58:12) С такава дата ще дойде! Колеги, пак искам да кажа, да се чуе много ясно: с договора с „Боташ“ българската енергетика е капитулирала пред Турция, без да сме водили война с тях! Подписали сме пет пъти по-скъп договор от пазарните цени – пет пъти по-скъп! Прощавайте, но аз не вярвам това да е от глупост и аматьорщина.
(1:58:38) Според мен това е корупция. България ще продължи да плаща милиарди – над 6 милиарда, половин милиард всяка година в следващите 13 години – репарации на Турция, без да е водила война! Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (1:58:38) От името на парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“, заповядайте, г-н Мирчев, да изразите отношение по изслушването.

Г-Н МИРЧЕВ: (1:59:06) Благодаря ви, госпожо председател. Хубавото на това изслушване е, че – или поне се надявам – са го гледали в прокуратурата, в КПКОНПИ и в ДАНС, и директно могат да дойдат на изхода да чакат тези тримата вдясно от мен. Единият вече е в Европейската прокуратура, другите двама…
(1:59:27) Могат да ги чакат! Защо? Първо, не е работа на служебните правителства да сключват подобни дългосрочни договори. 13-годишен договор – близо 14 години – който задължава България с милиарди, без да бъде уведомен, без да уведоми Народното събрание! Да, тогава нямаше Народно събрание, но когато са започнали преговорите, имаше, и можеше да се изчака един месец за ново Народно събрание.
(1:59:58) Вместо да бъде уведомено Народното събрание, договорът е сключен от това служебно правителство на Румен Радев, и отговорността я носи Румен Радев – не дамата, която щяла да си изтърве самолета и заради това не подписала договора! Между другото, знаете ли как звучи на българските граждани да им кажете това – че шефът на „Булгаргаз“ не е подписал договора, а министърът, защото дамата щяла да си изтърве самолета? Това е самолет за 4 милиарда! С инфлацията – за 6 милиарда!
(2:00:29) Новият самолет на Тръмп е по-евтин! Не можеше ли да задържим този самолет, щом плащаме 6 милиарда за тази работа, та дамата да си подпише договора? Има опции много човек да се прибере от Турция!
(2:00:54) Тук Делян Добрев не беше прав – не защото не спомена като далавера енергийния проект, пропусна да спомене „Турски поток“. Не беше прав заради друго – това е или аматьорско изпълнение, или корупционно, или аматьорска корупция. Да ви кажа, тази сутрин мислех, че е по-скоро аматьорско, но сега, като слушах – това си е чиста аматьорска корупция!
(2:01:23) Как е възможно този договор да влезе в Министерския съвет, а нито едно от министерствата да няма хабер какво има в него? Как е възможно да подписват като селски кметове – „фас, подпис“? Как е възможно това за милиарди долари? Кое е това правителство, което подписва за милиарди, без всяко министерство предварително да даде становище?
(2:02:01) Какво се случва, когато нещо подобно стане? Какво става с отговорните? Те стоят и нагло раздават правосъдие пред българския народ от трибуната на Народното събрание, или си поемат отговорността? Как се поема отговорността? Започнах с това в началото – като съответните институции се задействат! Това не го виждаме в момента, но трябва да сме откровени: тези тримата вдясно от мен по никакъв начин не играят самостоятелно в тази работа.
(2:02:29) Самият президент се похвали, че той се е договорил за това с Ердоган – публично изявление на президента Румен Радев! Сега какво трябва да направи президентът? Да излезе и да каже: „Да, аз казах на шефката на „Булгаргаз“ да си изтърве самолета“ или „Да, аз казах това да мине през Министерския съвет, без всяко министерство да прегледа договора и да даде ясно становище.“
(2:02:53) Президентът дължи отговор на българския народ заради загубените милиарди – и не само защото става дума за Турция, и не само защото това е аматьорско изпълнение, а най-вероятно защото е аматьорско корупционно изпълнение, което е вървяло с комисиони! Кой е взел комисионите? Ще трябва други хора да разкажат, но те трябва да ни разкажат, за да го знаем!
(2:03:13) Има и друго предателство тук – достъпът до българската мрежа, който се предоставя на „Боташ“. Не са ни виновни „Боташ“ – те си гледат търговския интерес. Ние като българи сме си предали страната с този договор! Ние сме направили така, че да губим, без да има смисъл да внасяме този природен газ!
(2:03:36) Спомням си как в енергийната комисия се учудихме, когато разбрахме, че България е сключила подобен договор, без да има нужда от тези количества. Учудихме се – между другото, ще се обърна към г-н Добрев – как един ден в стаята му, мисля, вашата, г-н Добрев, дойде същият този министър Румен Христов и каза: „Имаме голям проблем с ПАВЕЦ „Чаира“, но ще го възстановим. Трябват ни 3 милиарда лева.“
(2:04:05) Помните ли това? 3 милиарда! В момента ПАВЕЦ „Чаира“ ще бъде възстановен за една петнадесета от тази сума. Сетете се сега от тези 3 милиарда лева – кой по веригата колко ще си разпредели от това „национално отговорно“ поведение? Това ли е българският държавник, който ми говори за евроатлантизъм? Знаете ли какво е това? Това е човекът, с чийто подпис ние предоставяме възможност на Русия да вкарва природен газ в България!
(2:04:42) Как Турция се превърна в хъб за метан, давайки възможност на „Боташ“ за пълен достъп до българската газопреносна система? Единственото, което правим, е да предоставим на Русия пълен достъп до българските и европейските клиенти – нещо, което е точно срещу уж голямата борба!
(2:05:07) На последно място, госпожо председател, трябва да бъде изяснена ролята на президента Радев и на Ердоган – какви са били договорките и за какво става дума, защото това е много по-голямо, отколкото ни изглежда в момента, и не става дума за изпуснатия самолет от дамата вдясно! Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (2:05:28) Процедурата не го позволява.

Г-ЖА ЗЛАТЕВА: (2:05:28) Заповядайте, г-жо Златева.

Г-ЖА ЗЛАТЕВА: (2:05:28) Благодаря, госпожо председател. Знам, че не е по процедурата, но държа да направя едно уточнение: няма как да съм изпуснала самолета на 24 декември, защото на 24 декември бях в София.
(2:06:02) На 23 декември се прибрах от Истанбул, а на 24-ти не бях там – бях в София. Не съм изпускала самолет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (2:06:02) Отношение от името на парламентарната група на „Възраждане“ по начина на водене. Г-н Тодоров, заповядайте.

Г-Н ТОДОРОВ: (2:06:41) Процедурата ми е по начина на водене. Г-жо Киселова, моля ви, не допускайте отново това нагло поведение на изслушваните лица, защото това е обида към цялото ни общество, не само към народните представители тук в залата!
(2:07:15) Станахме свидетели на пълен фарс – престрелките, задочните престрелки между „ГЕРБ“ и президента, които се прехвърлиха в Народното събрание като изслушване във връзка с договора с „Боташ“. Изключително жалко е да гледаме как политиците – в случая конкретно „ГЕРБ“ и президентът – си прехвърлят вината едни на други.
(2:07:43) Госпожо председател, в крайна сметка жалкото е за народа, който ще плати тези 4-5 милиарда лева! Вече беше признато – и от останалите политически сили, ние сме го казвали неведнъж – че просто няма как да бъде предоговорен такъв договор. Аз съм го казвал няколко пъти.
(2:08:03) Поне имайте малко срам от това, което сте направили, и спрете да се държите нагло! Никой не се интересува кой кога си е хванал самолета или кой кога щял да си го изпусне! Става въпрос за 4 милиарда, а вие излизате тук и обяснявате кога ви е бил полетът! Сериозно ли говорите?
(2:08:22) Не го допускайте това, защото наистина жалкото е за хората, които накрая ще трябва да платят тези пари! И нека никой не си мисли, че ако не ползва природен газ вкъщи за отопление или за нещо друго, не плаща. Напротив, плащате, защото бизнесът използва природен газ, а тази цена се прехвърля върху крайните стоки, които всеки от нас използва!
(2:08:50) Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (2:08:50) Заповядайте за отношение.

Г-Н ТОДОРОВ: (2:08:50) Може би ще се получи второ отношение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (2:08:50) Да, второ отношение.

Г-Н ТОДОРОВ: (2:08:50) Благодаря, госпожо председател. Г-н Мирчев беше много прав, когато каза, че българският интерес е предаден. Само че в тази сфера той не е предаден с договора с „Боташ“, а по-рано – когато българските управляващи решиха да следват безпрекословно политиката на прекъсване на всякакви отношения с Русия.
(2:09:22) Ясно е, че този договор ощетява страната много. Ясно е, че служебният кабинет не е трябвало да сключва договори с такъв голям срок, но този служебен министър, г-н Христов, правеше и други глупости. Спомням си как се разхождаше в старата сграда на парламента с карта на терените на „Мини Марица Изток“, които бяха с различни цветове и готови за продаване.
(2:09:47) Добре, че тогава от „Възраждане“ спряхме това с решение на Народното събрание! Така че нищо изненадващо няма в това. Не говорихме обаче досега за причината, а причината е, че и децата знаят, че за България икономически и финансово е най-изгодно да внася руски газ. Това го знаят и децата!
(2:10:26) Енергийните експерти – доколкото са такива тук около нас – са наясно с това. Колкото и да говорят, че става дума за физика, тръби, самолети, коли и така нататък, става дума за политика на най-високо ниво! Българският интерес е да внася най-изгодния газ, а това е руският газ.
(2:10:49) В един момент това ще се случи отново, защото минаха изборите в Щатите, и виждаме, че от „ГЕРБ“ вече не говорят как Русия ще бъде победена. Скоро ще спрат да говорят и от „Продължаваме промяната – Демократична България“, че Русия ще бъде победена. Войната ще свърши в един момент, и всичко ще си дойде по местата.
(2:11:13) Трябва да дойдат политици в България, които имат национално отговорно поведение – такова, каквото ние имаме последователно, и за щастие, каквото вече виждаме като примери в Унгария, Словакия, съвсем скоро и в Румъния, и, надяваме се, в близко бъдеще в България. Дотогава ще плащаме по 1 милион на ден на Турция, ще платим над 4 милиарда за десетина години, докато нямаме национално отговорни политици във властта.

Бел. Яс – за съжаление тук интернетът спря