Проф. Атанас Семов за 9 Май, Европа, образованието и възпитанието на българските деца

В откровено интервю проф. Атанас Семов разглежда обществено значими теми като ролята на 9 май като едновременно Ден на победата и Ден на Европа, отношението между българската конституция и европейското право, както и необходимостта от въвеждането на предмет "Религия и добродетели" в българските училища. Професорът по европейско право изразява сериозна загриженост за състоянието на българското образование и дефицита на ценности в обществото ни.

Водещ: 9 май за вас е Ден на Победата или Ден на Европа, има ли дилема изобщо?

Проф. Семов: Мен ми понапреднаха годинките и се питам дали ще доживея момент, в който да спрем да си задаваме този въпрос. Ден на какво е 9 май? Повече от ясно е за всеки разумно мислещ човек, че ако нямаше обединени усилия на Съветския Съюз и Западноевропейските държави в борбата, в съпротивата, в надмощието им над фашистка Германия, нямаше да има Победа на 8 май. И неслучайно точно тази дата е избрана и от френския външен министър, за да обяви своята декларация на 9 май, 5 години след края на войната, с която поставя началото на обединение на Европа. В този смисъл не само няма дилема, а те са много дълбоко свързани.

Самото европейско изграждане, началото на Европейските общности, Европейските общности за въглища и стомана, е проект за следвоенно възстановяване и уникален в цялата история на човечеството механизъм за гарантиране на мира. И за първи път в цялата история на Европа 75 години тези държави не са воювали с никого. Тоест европейският проект е постигнал своите най-важни цели. Просперитет и мир.

Водещ: И тогава няма дилема, но как ще наречете 9 май?

Проф. Семов: Никога не съм имал дилема. Естествено, че 9 май е Ден на победата над фашизма и Ден на Европа. Едновременно. Естествено, те са неделими. Кой ни кара изобщо да си задаваме този въпрос? Откъде идва този въпрос? От това, че някой изкуствено политизира темата. От чия политическа празноглава общност изобщо идва този въпрос?

Естествено, че не можеше да има обединение на Европа, ако не беше победена Хитлеристка Германия. Естествено, че в резултат на войната Германия се превърна в една от най-демократичните държави в света и единствената, чиято конституция в член първи прогласява човешкото достойнство. Естествено, че именно партнерството между Франция и Германия, воювали в тази война, пет години след нея доведе до създаването на най-успешния политически проект в историята на човечеството, Европейския съюз.

Докога ще задаваме такива абсолютно безсмислени въпроси, които никой в цивилизования свят не си задава? Ние тъпчем на едно място, обикаляме в кръг около истински големите въпроси на нацията.

Водещ: Аз започнах така нашия разговор, защото вие издадохте една книга вчера беше представена, нали така? "Конституцията и Европейския съюз". Кажете, а нужно ли е да се чудим кое има върховенство? Българската конституция или Европейското право? Вие преподавате Европейско право, дайте отговор на тези, които не знаят отговор.

Проф. Семов: Ами, те най-често задават такъв въпрос тези, които не знаят отговорите. Този въпрос е известен много отдавна и отговор на него съществува вече почти във всички държави в ЕС. Който го знае, не се вълнува от този въпрос.

Първо, не става дума за никакво върховенство, няма понятие "върховенство". Има понятие "примат" или "предимство" на правото на Европейския съюз над вътрешното право на държавите членки, в случай на противоречие с тези норми на вътрешното право. Които не влизат в противоречие с нормите от правото на Европейския съюз, не са засегнати по никакъв начин от неговия примат.

По отношение на Конституцията това важи в най-пълна степен. Бих искал някой да се сети и да ми посочи разпоредба от Конституцията, Българската, която би могла да влезе в противоречие с която и да било разпоредба от цялото право на ЕС, за да стои въпросът за това, кое има предимство и кое няма. Практически такъв въпрос не стои. Доктринално той е известен отдавна.

В този смисъл много по-съществения въпрос е за противоречията на законите и подзаконовите актове с правото на ЕС, при които има много такива. В цяла Европа има. И тъкмо за това е въведен принципът на примата. И тъкмо за това националните съдилища са длъжни да зачитат примата, предимството на съюзното право и да оставят неприложена всяка вътрешна норма, която му противоречи. А в случай на съмнение има или няма противоречие, да отправят преюдициално запитване до съда на Европейския съюз да отговаря. И по този начин гарантира, цитирам неговата практика, еднообразното и правилно прилагане на това квази федерално право. И макар Европейския съюз, разбира се, не е федерация, но има федерални елементи, това е един правен ред в 27 държави.

Водещ: Добре, и сега ще, понеже сме в Европа, бродим из Европа, из европейското право и европейските страни... Не сме в Европа, не сме в Европа... Как си обяснявате този огромен интерес на света към избора на духовния водач, не на общност, огромна общност, но общност католическа?

Проф. Семов: Интересът на католическия свят си го обяснявам напълно. Нашият истеричен медиен интерес не го разбирам напълно. Разбира се, това е важно събитие, избирането на нов папа, много важно е каква ценностна система ще изповядва и показва със действията си водачът, духовният водач на католическия свят, доколко той ще насърчава и доколко ще се старае да избягва поводи за напрежение между различните деноминации на християнството, между различните религии.

От това, което до момента получаваме като сигнали, мисля, че можем да имаме надежда, че ни очаква в негово лице един разумен водач. Но превръщането на тази тема в централна тема за духовния живот на българската нация, ми се вижда доста неадекватно.

Водещ: А колко централна тема за духовния живот на българската нация е желанието, предложението да бъде въведен предмет "Религии и етика"?

Проф. Семов: Добродетели.

Водещ: Ще помоля колегите да пуснат резултата от нашата анкета, да отговорите на въпрос, одобрявате ли изучаването на предмет "Добродетели и религии" в училище? 47,4% одобряват.

Проф. Семов: Не одобряват.

Водещ: А 50% не одобряват. Сега процентът на одобрение е малко по-малък, тъй като това не е представително изследване. "Тренд" излезе с резултат, 60% от българите одобряват, но и това е доста представително за активните хора, които ни гледат. Смятате ли, че въвеждането на тази дисциплина в училища, още от първи клас, ще бъде смислено, ще е значимо и ще изпълни задачите?

Проф. Семов: Започвам с първия ви въпрос - доколко е значимо за нацията? Моят отговор е безусловно да. Защото преди да си отговорим необходимо ли е или не въвеждането на такъв предмет в училище, трябва да си дадем сметка за днешния си хал.

Първата истина е, че тъй нареченият преход, който си е в много голяма степен разруха, вече 36 години, засегна много тежко на първо място системата на законността, но веднага след нея, системата на образованието. Там имаме огромни дефицити и проблеми. От нашите училища излизат неграмотни деца. А и все още сме, ако не греша, на първо място в Европа по процент на деца, които напускат училище до 12-годишна възраст или изобщо не тръгват на училище.

Тези, които се учат в училище, малко научават, за да не кажа, почти нищо не научават. И аз много силно се надявам, че когато приключат вълненията около този нов предмет, както е поел ангажимент министърът на образованието Красимир Вълчев, ще заработи работната група за разглеждане на учебните програми по история и по български език и литература, в които се надявам, че ще участвам и ще можем да доведем до някакъв разумен край онази инициатива, която аз нарекох "Да върнем България в българското училище".

Да, смятам за несъмнено положителна крачка, и това е свързано с третата констатация, въвеждането на такъв предмет. А третата констатация е, че преходът ни доведе до изключително тежка криза на ценностите. Ние сме едно безценностно общество. Ние не говорим за ценности. Ние не показваме ценности. Ние нямаме достатъчно примери за ценности. Самата фразеология на ценностите, думичките, с които обозначаваме отделните ценности, не присъства в нашия обществен разговор.

А децата ни растат с една изключително грозна представа за българската обществена реалност, изградена от полуграмотни политици и случайни хора, които управляват държавата ни десетилетия вече, изградена от мутри и плеймейтки, да не ми се сърдят вашите шефове от ергени и ергенки и всякаква такава примитивна пасмина от хора, които не олицетворяват качествата на нацията. Още по-малко, най-ярките достойнства на някогашните личности на тази нация, на възрожденците на България от преди 150 години.

Водещ: Това няма ли да е твърде, твърде старомодно за децата този разказ? Той, разбира се, има място с героизма, с красотата, с желанието за свобода, но връщането толкова много назад няма ли да ги алиенира от образователния процес?

Проф. Семов: Този аргумент за старомодността не е неоснователен. И ние във всички случаи трябва да говорим по тази тема за новия учебен предмет, много отговорно и мъдро и с познаване. А по момента няма още много какво да се познава, защото едва вчера излезе до година завършената, без да е пример за съвършено стратегическо мислене, но във всички случаи много добра първа стъпка, тъй наречената концепция относно този нов предмет.

И отхожда много мъдро и отговорно. Със отчитане, включително на това, че обществото е променено, че децата ни живеят в информационно общество, това са вече технологични деца за добро или за лошо. Аз споделям това, че като общество трябва да се постараем да понамалим ролята на телефона в живота на децата си и въобще на електронните устройства. Това е друг подход и четене на текстове, без да ги премахваме, защото съвременната цивилизация вече така живее, но всичко е въпрос на мярка, наистина. Въпрос на мярка е и това как и какво да бъде преподавано в този предмет.

Водещ: Това както вие казвате, че дори се надявате да бъдете част от този екип, което означава, че имате възглед.

Проф. Семов: Екипа за програмите по българския език и литература и по история. За този предмет новия нямам никакви претенции към никого и да било, но убедено подкрепям и смятам, че трябва да бъде призната волята на Министъра на образованието за това начинание. Защото, и това е четвъртата констатация, която непременно трябва да имаме предвид, колкото и важна и незаменима да е ролята на семейството във възпитанието на детето, вече имаме абсолютно несъмнени доказателства, веднъж, че съвременното българско семейство не се справя достатъчно добре и втори път, че самото съвременно българско семейство е жертва на прехода и е с много тежко разсипани ценности.

Българското семейство или работи на две-три места, за да си осигурява приличен доход, или пие от обяд, или единият от двамата поне също не е ходил на училище до 8 или до 12 клас, а в немалко случаи и трите фактора заедно. Тоест, ние имаме едно недобре функциониращо, като жизненоважна клетка на обществото, семейство.

Нашето семейство е едно от най-големите жертви на прехода и не можем да разчитаме само на него за възпитанието на българските деца. Училището трябва да се върне към своята много съществена, за да не кажа водеща, възпитателна функция. И да възпитава граждани и личности.

Водещ: Но виждате, че има част от родителите, казват, работата да възпитавам детето си е моя, аз не искам да го моделират. Това сериозен аргумент ли е?

Проф. Семов: Не, разбира се.

Водещ: Защо?

Проф. Семов: Защото обществото също има съществена роля във възпитанието на гражданите си. И обратно, гражданите му имат съществена роля във формирането и контролирането на държавата. Да кажем, че училището трябва да дава само знание без да възпитава, е пълно неразбиране на изконната функция на училището. На святата мисия на училището. Да отглежда люде с отворени очи и с чисти души. Да отглежда хора със здрава ценностна система. А не да им внушава, че ценностите са нещо, което няма значение.

И тъкмо затова, колкото и да е необходимо да се мисли за модерни методи, във всички случаи това, което нашето училище предлага в последните 20-30 години, очевидно не е достатъчно, за да постигнем добро, качествено - отново ще използвам тази дума - ценностно възпитание на българските деца.

И затова трябва да се върнем към този наглед по-остарял инструмент, учебния предмет "Религия и добродетели". Опит имаме богат и ние като държава преди 9 септември. Изключително богат опит имат европейските страни.

Водещ: Дали в това вероучение една традиционна православна проповед ще получават, ще научават теза...

Проф. Семов: Не, не, не, проповед и обучение са различни неща. А традиционната българска религия по Конституция е източното православие, по българската Конституция. И тук става дума за един истински ефикасен механизъм на толерантно разделяне на децата в зависимост от това. Ето тук е ролята на семейството да направи избор.

Водещ: Доколкото разбрах, три варианта за този предмет има за избор.

Проф. Семов: Православие, ислям и добродетели.

Водещ: Добродетели и етика, като във всички случаи...

Проф. Семов: И в това, което ще се казва православие или ислям, е задължително да присъстват добродетелите, които всяка религия дълбоко в себе си носи. Както и да се засили значението на ценностите и добродетелите в другите предмети, които формират личността.

Водещ: Където влизате в другия екип.

Проф. Семов: Това може да се случи, колкото и да е важен и колко...

Водещ: Може?

Проф. Семов: Един час е страшно много повече от нито един час. Това е безспорно. Въпросът е как това нещо да се имплементира и в другите часове. Благодаря ви за този разговор.

Водещ: И аз ви благодаря.

Проф. Семов: И много ми се иска наистина да си говорим за истински значими за нацията и, ако може, ценностни теми.

Водещ: Благодаря. Благодаря и на вас, че отново избрахте да ни гледате.