МАРИЯ КАЧУЛЕВА

Когато Уинстън Чърчил чува на 22 юни 1941 година новината за нападението на СССР  от Третия Райх,той скача от стола си с вик „Сега сме спасени!“ и стряска всички около себе си.Свидетели на тази случка разказват,че може би  за първи и единствен  път в живота си е разлял чашата си с уиски,забравил е любимата си пура и хукнал към Адмиралтейството предизвиквайки смут сред гражданите на Лондон.  

Сър Уинстън Ленърд Спенсър Чърчил – политик и държавник, офицер от Британската армия,историк, писател  и художник,два пъти Министър-председател на Великобритания, член на английския Парламент през 64 години от живота си и част от 13 правителства е  известен с непоколебимата си отрицателна позиция към Третия Райх.Дори отказва предложения на Великобритания сепаративен мир.На 10 май 1941 г. Адолф Хитлер изпраща при него Рудолф Хес с подробен мирен договор,според който Германия ще се изтегли от Западна  Европа в замяна на британския неутралитет при предстоящото  нападение на СССР,но Чърчил не приема предложението и хвърля Хес в затвора за обида.

През следващите пет години,до самата капитулация на нацистите,Чърчил играе ключова роля във Втората световна война  и урежда последствията от нея за Третия Райх. Възлова се оказва  срещата в Ялта  - събитие и до днес със спорни резултати, където казва:

Нека да разрешим работите си в Балканите.Вашите армии са в Румъния и България.Ние имаме интереси,мисии и агенти там.Нека не си пречим.Що се отнася до Великобритания и Русия,какво ще кажете да имате 90 % доминация в Румъния,75 % в България,а ние да имаме 90 % влияние в Гърция и да отидем 50:50 в Югославия и Унгария?  

         Тогава Чърчил ловко  „продава“ България на СССР и елиминира интересите на САЩ.

         Рузвелт и Сталин се съгласяват.И това е логично.След един първоначален период на неутралитет до 1 март 1941 г. следва втори период до 9 септември 1944 год.,в който България се присъединява към страните от Тристранния Пакт - военен съюз между Третия Райх, Кралство Италия и Японската империя. За България той завършва когато  Червената армия се появява на левия бряг на река Дунав с намерение в сражения да превземе страната ни,но населението я посреща с духова музика,хляб и сол вместо с куршуми. Официално България,за разлика от Румъния,към този момент не е съюзник,а противник, който е капитулирал.Повтаря се ситуацията след Руско-турската война от 1878 г.Тогава  Сърбия,Черна гора и Румъния са признати за независими държави за разлика от България,която остава зависимо Трибутарно княжество.И в двата случая българите се включват активно във военните действия,но не са част от победителите и не получават нищо друго освен репарации и паметниците на загиналите ни сънародници бележат победния път на българската армия в Гърция,Турция, Сърбия, Унгария.

         Решението на Ялтенската конференция Съюзниците да върнат в Съветския Съюз всички съветски граждани,военнопленици и бежанци,които се намират в съюзническата зона,е назована операция „Килхол“.За нея Александър Солженицин пише двадесет години по-късно, че е „последната тайна на Втората световна война“ за два милиона съветски граждани.Но за безпрецедентната си военна подкрепа от българското опълчение през 1878 г.за Антантата и на армията ни в края на Втората световна война България  никога не получава дължимото й признание.

            147 г. след Освобождението на България и 80 г. след победата над Третия Райх  русофили и русофоби повече от всякога изпълнени с омраза водят разгорещени спорове има ли заслуги Русия за победата над Османската империя и над фашизма.Активно подклажда тази омраза Европейският Съюз и успешно манипулира не едно българско правителство.

            Всеизвестна е снимката на руския войник,който развява червено знаме над Райхстага в Берлин и емблема на 9 май 1945 г. Президиумът на Върховния Съвет на СССР с Указ обявява тази дата за Ден на Победата и същата година тя  е приета за празнична от всички държави,участвали в победата над Третия Райх .Така Русия показва на света,че този празник е общ за всички нас,не само за нея..

         През 1949 г. Европейската общност по аналогия с Деня на победата приема решение, с което обявява 5 май за Ден на Европа.Под натиска на Германия и Франция през 2008 г. Европейският парламент променя датата на 9 май.Целта е, естествено,да се обезличи приносът на Съветския Съюз във Втората световна война и победата над Хитлер.

          С разрастване броят на неолибералните и неонацистките общества в света по това време,започва и острата пропаганда срещу приноса на Червената армия,насаждат се  русофобски настроения,правят се редица корекции на действителните исторически факти. Ще спомена само пет от тях за илюстрация.

1. Сталин и Хитлер се договорили заедно да разпалят Втората световна война подписвайки Пакта Рибентроп-Молотов.Въпросният пакт е от 1939 г.,но е допълнение към Мюнхенския сговор от 1938 г., наречен „Договор за ненападение“ в резултат от сключено споразумение между Франция,Англия и Третия Райх.И не Русия напада Франция,а освобождава французите  заедно със съюзниците си.
2. Победата над Хитлер е постигната от Западните държави и САЩ.Историческите източници от онова време посочват,че на Западния Фронт Германия воюва срещу 60 съюзнически девизии,а на Източния срещу 200 руски.САЩ и Англия,в сравнение с Русия,се бият с 80 пъти по-малочислен състав на германската армия.
3. СССР изоставя своите пленници,защото не подписва Женевската Конвенция. Всъщност Конвенцията задължава страната взела военопленници да ги освободи и върне в родината им,но Германия не го прави въпреки че е подписала този акт.
4. Без Украинската Партизанска Армия (УПА) Червената армия нямаше да побеждава е един класически фалшификат.Някак си удобно се пропуска,че батальонът „Нахтингал“ влиза в състава на Абвера, дивизия „Галичина“ в състава на СС, бандеровците не са участвали в нито едно сражение срещу хитлеристите,а са извършвали най-жестокия геноцид срещу собственото си население известен в световната история. Украинският колаборационизъм през Втората световна война е превърнат в термин,с който се обозначава сътрудничеството на украинските националисти с Третия Райх и е изчерпателно обяснение защо неонацизмът процъфтява именно в днешна Украйна за радост на редица лидери.
5. Съветските бойци са влизали в бой под страх за разстрел от СМЕРШ – общо название дадено от Сталин на няколко независими контраразузнавателни организации в СССР,които действат от 14 април 1943 г. срещу действия на дезертьори и шпиони. Осъдени и екзекутирани от СМЕРШ до края на войната са 0,5 % в армия от 657 000 човека и те не са само войници и офицери,но и волнонаемни,и чужди граждани.

И въпреки че победителите не ги съдят,това като че ли не се отнася за Русия.В тази битка на истини,полуистини и откровенни класически фалшификации особени усилия се полагат за превръщането на България в русофобска държава. Но българите,за разлика от новите европейци,си дават сметка,че онези,които оставиха костите си по бойните полета на Европа спряха настъплението на нацизма и направиха възможно създаването на ЕС.В опит днес да отречем приноса на която и да е държава от Съюзниците за тази победа,ще означава да оскверним паметта на загиналите за нея.

Добре характеризира този факт едно съвременно признание за приноса на Русия във войната с нацизма.На 7 май 2015 г. популярният лондонски вестник „Дейли Мейл“ публикува статия на британския военен историк Макс Хейстингс.В нея той признава,че:

Ако Хитлер не беше нападнал Русия и руснаците не бяха се съпротивлявали с твърдост и дух на саможертва,непостижими в западните демокрации,ние,може би,все още щяхме да се борим с него.Много малко вероятно е английската и американската армия някога да бяха успели да победят Вермахта сами.

    Оценка,която днешните европейци трябва да осмислят и да започнат да приемат Русия такава каквато е – държава,част от съвременния свят,която гради своето бъдеще според  собствените си интереси.А на 9 май всяка година непредубедената и благодарна част от света ще продължи да празнува Деня на победата вместо  Деня на Европа.

Мария Качулева