В интервю за БНТ патриарх Даниил обсъжда значението на предмета „Добродетели и религия“ в образованието, подчертавайки, че отдалечаването от вярата е корен на обществените проблеми. Той настоява за въвеждането му в учебната програма, без индоктринация, а с цел образование и духовно възпитание. Разбира страховете на родителите, но предлага алтернативи като профил „Етика“. Църквата и държавата трябва да си сътрудничат за благото на обществото, а любовта и вярата са ключът към единството. Молитвата му за България е за духовно просветление и мир.
Водещ
Ваше Светейшество, темата за добродетелите и религията се превърна в един от най-обсъжданите въпроси през последните седмици. Изобщо така ли си представяхте дебата по тази тема? Такъв разговор ли търсихте най-напред?
Патриарх Даниил: Тази тема е повдигната от Светия Синод още в началото на 90-те години след промените, които настъпиха в страната. Този дебат е бил поставян през цялото това време, понякога по-слабо, но винаги е бил приоритет в политиката и работата на Светия Синод. Дали предметът ще се нарича „Добродетели“ или „Религия“, навремето, преди да бъде премахнат от учебната програма, той се наричаше „Вероучение“ или „Закон Божий“. Сега се уточняват тези детайли, но като архипастири, на които е поверено духовното здраве на народа, знаем, че всяка беда за човека започва от отдалечаването му от Бога. Това е коренът на всяка беда. Когато вярата охладнее или бъде премахната, какво добро можем да очакваме? Господ е казал: „Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди душата си?“ Гоненето на материалното... Има толкова примери в западните държави, които постигнаха висок жизнен стандарт, но през последните десетилетия виждаме, че никой не е подминат от остри противоречия, силни социални кризи и разделения. Материалният комфорт и технологичният напредък не са гарант за лично и обществено благосъстояние. Без мир в душата, човек, който злопамети или мрази, дори в рай да бъде поставен, няма да му бъде добре. Нематериалните условия са предпоставка за истинското благосъстояние на човека. Знаейки това, Светият Синод никога не е преставал да умолява и да настоява пред управляващите, че ако искаме да разрешим сегашните и бъдещите социални проблеми – престъпност, агресия, зависимости – трябва да се върнем към тези ценности.
Водещ: Ваше Светейшество, споменахте за значението на този предмет. Как той може да помогне в борбата с тези обществени проблеми?
Патриарх Даниил: Неврокопският митрополит Борис, убит през 1948 година, в своята книжка „Кризата в българското училище“ посочва зависимостта между преподаването на този предмет и обществените проблеми. Той изследва практиките в различни европейски държави и показва, че с намаляването или премахването на този предмет, например във Франция в края на XIX век, има пряка връзка с нарастването на престъпността, проституцията и зависимостите. Подрастващите са лишени от възможността да чуят, че има друг начин на живот, че е възможен живот в доброто и че човек може да усвоява доброто. В нас действа разрушителна сила – грехът. Например, когато някой ни огорчи или постъпи зле спрямо нас, една мисъл ни връхлита със сила и ни увлича – да отмъстим или да се питаме „Защо той направи така?“ Човек не може да се освободи от това. Виждаме как грехът действа в нас. Ако не противодействаме на тази сила, завистта, например, може да раздели семейства. Братя не си говорят заради наследство, стига се до убийства. Ако хората имат възможност да чуят какво дава православната духовност, как вярата в Бога и Неговата подкрепа могат да помогнат в трудни моменти, много от тези проблеми не биха съществували. Затова Светият Синод постоянно настоява и умолява този предмет да влезе в редовната учебна програма, защото знаем колко е важен.
Водещ: Ваше Светейшество, споменахте, че целта на предмета не е индоктринация. Как бихте обяснили това на хората, които може би се страхуват от въвеждането му?
Патриарх Даниил: Чрез този предмет не целим индоктринация или въцърковяване на децата, а запознаване и образование. Вярата е нещо лично. Даваме често примера със свещеници от различни епархии, чиито деца не всички са в църквата, въпреки че са израснали в свещенически семейства, виждайки службата на своя баща – достойни свещеници от порядъчни семейства. Но децата, особено в ранна възраст, имат други интереси. Вярата не е нещо, което може да се наложи с настояване или насилие. Целта на предмета е да образова, да даде информация.
Водещ: Защо според вас продължава да има хора, които не искат този предмет? Разбирате ли техните страхове?
Патриарх Даниил: Не вярвам, че има родители, които да не искат децата им да бъдат добри, грижовни, честни. Няма родител, който да не се зарадва, когато чуе, че детето му е преодоляло трудност, постигнало успех или помогнало на човек в нужда. Разбирам родителите, които имат притеснения, защото и аз съм бил такъв. Израснал съм преди 1989 година, когато в училище бях пионер и комсомолец. Тогава отношението към църквата беше като към ретроградна, съкостеняла институция, извън съвремието, сякаш вярата противоречи на науката. И аз съм мислил така и съм се отнасял към църквата по този начин. Бог да ми прости. Но когато човек изследва и размисли, вижда, че това е невярна представа за църквата. Затова разбирам тези страхове. Но според предвижданото за предмета „Добродетели и религия“, родителите, които не желаят децата им да изучават нещо, свързано с вярата или с определено вероизповедание, могат да ги запишат в профил „Етика“. Така че притеснения не би трябвало да има.
Водещ: Ваше Светейшество, смятате ли, че ще има достатъчно добре подготвени преподаватели за предмета „Добродетели и религия“?
Патриарх Даниил: Според търсенето е и предлагането. В момента съм свидетел как има хора – предимно жени, но и мъже, – които биха искали да преподават този предмет. Но в сегашното му състояние – като свободно избираем или факултативен – на много места той дори не се предлага като възможност за записване. На други места няма финансиране. Преподавателите, дори при запълнен хорариум в София и в цялата страна, не могат да получат дори половината от учителската заплата. Те не могат да се издържат. Но когато предметът заеме достойното си място и хората, които искат да се подготвят за преподаването му, завършат бакалавърска или магистърска програма иස Извинявам се за объркването – изглежда, че отговорът ми беше прекъснат. Ще продължа с преработката на интервюто от там, където свърши, като продължа да коригирам грешките, оформям текста като интервю и запазвам оригиналното съдържание без добавяне или изваждане. Ето продължението:
Патриарх Даниил (продължение): ... придобият квалификация, ще знаят, че чрез своя труд ще могат да се издържат. Днес хората завършват Богословския факултет с профил „Религия и педагогика“, но не могат да работят по специалността си, защото издръжката, която получават, не е достатъчна. Ако се създаде търсене за такива преподаватели, вярвам, че за кратко време нещата ще се нормализират. На кръглата маса беше споменато, че вече има готовност от висшите учебни заведения – Софийският университет и Великотърновският университет – да разработят бакалавърски и магистърски програми. В Педагогическия факултет на Софийския университет вече са разработени програми, чрез които студентите да придобият квалификация за преподаване на този предмет в училищата. Смятам, че за кратко време този въпрос ще се реши и няма да бъде проблем.
Водещ: Как взаимодейства църквата със светската държава? За какво биха могли заедно да бъдат в помощ на хората?
Патриарх Даниил: Светската държава е признала църквата, като Великото народно събрание в началото на 90-те години записа в Конституцията, че източното православие е традиционното вероизповедание в страната. Със Закона за вероизповеданията Българската православна църква – Българска патриаршия е призната по закон. От 2019 година държавата започна да подпомага издръжката на свещениците и религиозните работници от другите вероизповедания, както и ремонта и строежа на нови храмове. Това е голяма помощ и виждаме, че взаимодействието съществува. Има различни програми за социални услуги – в нашата епархия има места, където се предлагат такива услуги. Най-осезаемо това взаимодействие се вижда в желанието на всяка държава да има добросъвестни служители, които се грижат повече за обществения, отколкото за личния интерес. Тази духовна работа и възпитание се осъществяват от църквата. Когато държавата подпомага църквата, църквата от своя страна подпомага държавата, за да израснат поколения, които са честни, грижовни и се трудят за родината и семействата си. В това взаимодействие има място и за медиите. Вие, журналистите, създавате благоприятна среда, за да се осведоми обществото за дейностите на църквата. Например, на кръглата маса бяха зададени въпроси: „Как църквата не се занимава със социална дейност?“ В Хаджидимовския манастир от 1994 година, вече повече от 30 години, всяка година се организират детски лагери, изцяло на издръжката на митрополита. Ако това не е социална дейност! От същото време има социална кухня, която ежедневно готви храна за около сто бедни и социално слаби хора. Има безвъзмездни школи за деца – дърворезба, иконопис, вероучение. Такава практика има и на други места в епархията. В Кремиковския манастир всяка година на издръжката на манастира се организира лагер, през който минават около 500 деца. Има и други социални кухни. Когато това се оповести, хората виждат, че има грижа и дейност. Тогава настроенията, каквито видяхме по време на кръглата маса, че църквата е известна само с някакви злободневни проблеми, няма да съществуват. Във всяка институция могат да се посочат отрицателни примери, но има и положителни. Църквата показва, че има такива положителни примери днес. Ролята на медиите в това взаимодействие между държава и църква е значителна.
Водещ: Правилно отбелязвате, че като журналисти сме отчасти отговорни за обществените настроения. Често се питаме, Ваше Светейшество, за кое в България можем да бъдем всички заедно. Имате ли отговор на този въпрос?
Патриарх Даниил: Можем да бъдем заедно за нещо, което е истинно и вярно. В лошото някои хора се събират за лоши постъпки, но това единство се разпада. Единствено любовта може да ни обедини – не само механично да бъдем заедно, но да има единомислие и радост, когато сме заедно. Любовта започва с вярата. Апостол Павел казва: „Сега остават тези три: вяра, надежда, любов, но най-голяма от тях е любовта.“ Без вярата не можем да стигнем до тази любов. Без вярата винаги ще търсим своя интерес, ще предпочитаме себе си пред другите и няма да можем да проявим Христовата любов. Много хора разбират любовта като удовлетворяване на свои желания, на това „на мен да ми бъде добре“, без да ги интересува какво става с другите. Но любовта е жертва. За да се стигне до нея, се извървява път чрез вяра, себеотрицание и постоянство в доброто. Тогава ще видим, че ще се обединим. Тази промяна трябва да започне най-напред в нас, в личността, да гледаме на другия като на брат, а не като на чужд човек. Тогава любовта ще започне да ни обединява.
Водещ: Ваше Светейшество, каква е вашата молитва за България?
Патриарх Даниил: Бог да ни осияе със Своето лице, да обърне сърцата ни към Него, да Го познаем, да не сме като овци без пастир, заблудени, които търсят всеки своето. Всеки търси щастието си, но когато намери нещо, разбира, че е фалшив заместител на това, което всъщност търси. Затова Бог да насочи сърцата ни, да ни се открие, да ни покаже, че Той е Този, от Когото се нуждаем, и да ни подпомогне да бъдем с Него, за да се спасим. Ние сме временно тук на земята, а смисълът на живота ни е да се приберем при Бога. Бог да пази България. Амин.
Водещ: Дай Боже. Благодарим ви много.
Патриарх Даниил: Благодарим ви.