Константин Павлов

Изваждането на зъб
няма да оживи мъртвата челюст...

Отваря се - затваря се.
Отваря се - затваря се.

(Песен за мъртвата челюст!)

Има звук - няма мисъл.
Има звук - няма мисъл.

(Песента ми продължава.)

А мъртвата челюст трака.
Също трака:
отваря се - затваря се.
Отваря се - затваря се.
Има звук - няма мисъл.
Има звук - няма мисъл...

Смътно мечтае да ме изяде!
А няма сили...
Няма сили...

И точно това е протестът ми:
как да се напъхам в челюстта й?

Тя не може да ме смели!
Тя не може да ме смели!
Тя не може да ме смели...

Обущарят на стоножките
(трака-трак, трака-трак...)
половин век дялкал обувчици.
Обувчици за стоножките!
(трака-трак, трака-трак...)

Съпровождат ме триста стоножки
и плачат умилено стоножките
(трака-трак, трака-трак...):
"Кой ще ни прави обувчици?"
(трака-трак, трака-трак...)

Той си отива завинаги,
а едното краченце е босо...
(трака-трак, трака-трак...)

Но преди да умре обущарят,
те танцуваха!
(трака-трак, трака-трак...)
Хайде, деца на стоножките!
(трака-трак, трака-трак...)
Разиграйте се стоножки!
(Трака-трак...)

Стоножките -
рипат, скачат...

Засега!

Трака-трак..

Предраги читателю,
зная, че не ми вярваш -
но точно така Го видях:
беше превърнат в кебапче.
ЖИВО кебапче:
и скачаше върху скарата,
върху огъня -
скачаше, скачаше, скачаше
и пищеше:
"Мамо! Мамо! Мамо!"

Дошло е време заек вълк да ебе.
Дошло е време.
Дошло е време!

Дошло е време заек вълк да ебеее...

Дошло е време.
Дошло е време...
И он да си трае.
И он да си трае!

И он да си траеее...

Търсим себе си слепешката.
И когато докоснем себе си,
отвратени се пускаме...
(Нещо лигаво,
нещо гадно...)

За да може да продължим отново...

(Пак лигаво.
Пак гадно...)