## Пролог
Ароматът на прясно смляно кафе се носеше из The Crossroads Cafe като топло одеяло в студена утрин. Старата кафе машина съскаше ритмично - звук, който за Ели вече беше станал като сърцебиене на самото заведение. Утринното слънце се процеждаше през леко прашните прозорци, рисувайки златисти ивици върху излъсканите от времето дървени маси.
Тя механично преглеждаше пощата, както правеше всяка сутрин - сметки, реклами, каталози за оборудване. Писмото изглеждаше различно още щом го докосна - качествена хартия, тежка и гладка под пръстите ѝ. Логото на издателството в горния ляв ъгъл накара сърцето ѝ да прескочи удар.
"Уважаема госпожице Елица Петрова..."
Думите се размазаха пред очите ѝ. Трябваше да ги прочете три пъти, преди смисълът им да проникне в съзнанието ѝ. Филмови права. Холивуд. Цифри с толкова нули, че изглеждаха нереални.
"Георги!" гласът ѝ трепереше, докато се втурваше към кухнята. "Георги, трябва да видиш това!"
Той стоеше пред голямата метална маса, ръцете му потопени до китките в меко тесто. Брашното беше оставило бели следи навсякъде - по черната му престилка, по челото, където беше избърсал пот, дори в косата му. Тези следи от брашно винаги я караха да се усмихва - бяха като малки звезди в тъмната му коса.
"Какво става?" попита той, без да спира да меси. Движенията му бяха методични, уверени - същите движения, които беше наблюдавала хиляди пъти през последните години.
"Писмо от издателството." Ръцете ѝ трепереха толкова силно, че едва държеше листа. "За филмови права. Искат да направят филм по книгата. Голям филм. Холивудски филм."
Георги спря да меси. Бавно избърса ръце в престилката, оставяйки нови бели следи. Взе писмото внимателно, сякаш можеше да експлодира всеки момент.
"Universal Studios," прочете той бавно. "Продуцентите на..." Очите му се разшириха леко, докато четеше имената.
"Знаеш ли какво означава това?" прошепна Ели, притискайки се към него. Можеше да усети топлината на тялото му, познатия аромат на тесто и подправки.
"Означава, че трябва да говорим с адвокат," отвърна той практично.
Тя се засмя - звук между радост и истерия. "Не това имах предвид! Георги, това е... това е всичко, за което мечтаех, когато започнах да пиша! Нашата история - на голям екран!"
Той я погледна с онзи особен поглед, който пазеше само за нея - едновременно нежен и проницателен. "Нашата история вече е разказана в книгата. И се случва тук, всеки ден." Направи пауза. "Наистина ли искаш да я дадем на непознати?"
"Не я даваме," възрази тя. "Споделяме я. За да могат повече хора да я видят, да я почувстват. Да повярват, че понякога най-хубавите неща се случват на най-обикновените места."
Преди той да успее да отговори, звънчето над вратата издрънча. Група работници от близката строителна площадка влязоха, носейки със себе си студен въздух и аромат на наближаваща зима.
"Довечера," каза той тихо. "Ще говорим довечера."
Ели кимна и грабна менютата, но докато вървеше към масата, думите от писмото танцуваха пред очите ѝ. Холивуд. Светлини. Камери. Мечти.
Късно същата вечер, след като последният клиент си тръгна и последната чаша беше измита, те седнаха на тяхната маса - онази в ъгъла, където той я беше забелязал за първи път преди толкова години, пишеща в износения си бележник.
"Страх ме е," призна Георги, въртейки чаша изстинало кафе в ръцете си.
"От какво?"
"Че ще променят всичко. Че ще вземат нашия живот и ще го направят... гледаем." Замълча за момент. "Че може би ще харесаш тази версия повече от реалността."
Ели усети как сърцето ѝ се свива. Протегна ръка и хвана неговата - груба от работа, силна, позната.
"Няма версия на живота ми, в която не си ти," каза тя тихо. "Няма история, която искам да разказвам, ако не започва и не завършва тук."
"Дори в Холивуд?"
"Особено в Холивуд."
Той я погледна дълго, после въздъхна леко. "Кога тръгваме?"
"Сериозно? Ще дойдеш с мен?"
"Разбира се." Усмихна се леко. "Някой трябва да им покаже как се прави истинско кафе."