ПАЗАЧЪТ НА РАЙСКИТЕ ДВЕРИ

Беше топла вечер в Йерусалим, една от онези вечери, в които човек или намира смисъла на живота, или просто заспива преди да го открие. Учениците на Иисус тъкмо бяха приключили с вечерята – хлябът бе изяден, виното почти свършило, а разговорите ставаха все по-мудни. Петър обаче нямаше намерение да заспи. Не тази нощ.

Той се приближи до своя Учител, който спокойно наблюдаваше догарящите свещи.
— Учителю, ти каза, че преди да пропее петелът, ще те предам три пъти. Това вярно ли е? — попита Петър с тон на човек, който искрено се надява да чуе: „Не, Петре, беше шега. Разбира се, че няма да направиш такова нещо.“

Иисус се усмихна, но в очите му нямаше насмешка, а само топлина и онова особено изражение, което казваше: „Знам повече, отколкото бих желал.“
— Вярно е, Петре. Така ще стане.

Петър се намръщи.
— Ама, Учителю, това никак не ми харесва! — възкликна той. — Как така ще стана най-прочутият предател в историята? Защо не може да остана просто „Петър Рибарят“ или, още по-добре, „Петър Великият“? Защо трябва да съм „Петър Три Пъти Отреклият Се“?
Иисус въздъхна, положи ръка на рамото му и каза:
— Петре, не гледай на това като на срам.  Виж го като възможност.

— Възможност?! — очите на Петър се разшириха. — Господи, ти сериозно ли? Възможност за какво?
— За това да покажеш, че дори най-верните могат да се поддадат на страха, но после да се покаят и да станат по-силни. Впрочем, имам и добра новина за теб.
Петър се поотпусна малко.
— Да чуя! Добрата новина ми е най-любимото нещо след хубавото вино.
— Няма да си най-големият предател в историята, а след смъртта си ще бъдеш поставен да пазиш райските двери.
Петър повдигна вежди.
— Значи ще съм в рая? Това ми харесва.
— Не просто в рая. Ще отговаряш кой да влиза и кой да не влиза.
— О, Господи! — Петър се засмя нервно. — Това е работа с голяма отговорност! Ако направя грешка, някой хитрец може да се промъкне! Представям си как ще дойдат разни измамници, ще ме гледат с жални очи и ще казват: „О, Петре, знаем, че ти също не беше безгрешен, нали?“ Че  три трикранто, пусни ни да влезем...
— Точно затова трябва да се знае за твоето отричане — каза Иисус. — За да знаят всички, че си човек като тях, че си грешил, но и че след това си изкупил грешките си.
Петър въздъхна дълбоко и поклати глава.
— А не може ли, ако ще се пише все пак някъде,  просто да е мимоходом някъдеи  в дребен шрифт? Не е нужно да го правим толкова известна история…
Иисус се засмя и му стисна рамото.
— Не, Петре, ще трябва да я приемеш. Но ще видиш, че хората ще те помнят не само заради слабостта ти, но и заради силата, която си открил след нея.
Петър прехапа устна, потри брадата си и се замисли.
— Знаеш ли, Господи, ако ще съм пазач на райските двери, може ли поне да имам хубав стол? Цял ден прав, това си е наказание. Или поне - тояга някаква...
— Ще видим — каза Иисус усмихнат.
Зад хълмовете на Йерусалим нощта бавно се спускаше, а с нея идваше и времето на изпитанието.

Не, каза си Петър и стисна ножа на пояса си- няма да го предам, Господа. Невъзможно е!
Ще го намеря, аз, този петел!