Част 6 /предпоследна/ "Фалшиви принцове"
Краят утре

Verse 1: Залезът рисува по стъклата,
Последен гост остава пак.
В очите му чета загадка,
А в мен се ражда нов копнеж.

Pre-Chorus 1: Той вижда магия
във всичко обикновено,
Превръща думите ми
в злато всеки ден.

Chorus: Фалшиви принцове в нощта,
Рисуват приказки с лъжа.
А истината зад стъклата,
Се крие в нечий тих копнеж.

Verse 2:
 В кухнята звънят съдове,
Готвачът чисти своя свят.
 А аз летя във облаците,
 Не виждам идващия мрак.

Pre-Chorus 2:
Той пише за мен
във книгите си скрито,
Превръща дните
в приказен роман.

(Повтаря се Chorus)

Bridge:
Утре всичко ще се промени,
 Но тази вечер още спя.
В съня си виждам как блести,
Една измамна светлина.

Final Chorus:
Фалшиви принцове в нощта,
Рисуват приказки с лъжа.
Но истината е позната,
На този, който я съзря.

Част 6: Фалшиви принцове

Залезът обагряше стъклата на закусвалнята в топли нюанси, когато писателят остана до последния клиент – нещо, което напоследък се превръщаше в негов навик. Въпросите му към Ели ставаха все по-дълбоки, погледът му – все по-настойчив. Тя усещаше как сърцето ѝ препуска всеки път, когато той я питаше за мечтите ѝ, за представата ѝ за любовта, за начина, по който вижда света.

"Имаш толкова интересна душа", каза ѝ той една вечер, докато тя бършеше последната маса. Лампите хвърляха меки сенки върху лицето му. "Начинът, по който възприемаш живота... има нещо почти магическо в него."

Бузите на Ели пламнаха. "Ти правиш обикновените неща да звучат специални."

"Не е ли точно това задачата на писателя?" Усмивката му криеше тайна. "Да открива необикновеното в ежедневието?"

Георги забърса плота с отсечени движения, избягвайки погледа на писателя. Чашата в ръката му потрепери леко, докато я прибираше.
Напоследък ставаше все по-мълчалив, особено когато писателят беше наоколо.

Телефонът на Ели светна с ново съобщение от Сара: "БОЖЕ МОЙ!!! Няма да повярваш! Писателят от нашата закусвалня? Той е ИЗВЕСТЕН! Последната му книга беше феноменална! Следващата седмица ще има голямо телевизионно интервю и ВСИЧКИ ще го гледаме!"

Мислите ѝ се завъртяха като листа в есенен вятър, докато показваше съобщението на Мария.

"Е," каза Мария с неразгадаемо изражение, "изглежда нашият тих наблюдател крие повече, отколкото показва."

"През цялото време е писал за нас," прошепна Ели, всяка мисъл носеща нова възможност. "За мен. Той слуша така, сякаш... Мария, мислиш ли...?"

"Какво мислиш ти, мила?"

Но Ели не можа да изрече на глас надеждата, която се разгръщаше в нея.
Нежният начин, по който писателят я гледаше, внимателните му въпроси, разбирането в очите му – не беше ли това, което винаги бе очаквала?
Човек, способен да види магията в делничното, да превърне обикновените моменти в нещо изключително?

Мъжът с черната кола се появи за пореден път тази седмица. Разговорът му с Георги беше по-кратък от обичайното и завърши с израз на примирение върху лицето на възрастния мъж. Когато Георги се върна в кухнята, стъпките му бяха натежали от нещо, наподобяващо съдбовно решение.

"Утре вечер ще давам интервю по телевизията"  обяви писателят, докато се приготвяше да си тръгне. "Надявам се всички ще гледате. Мисля... мисля, че ще го намерите за просветляващо."
Погледът му се задържа върху Ели миг по-дълго – или поне така ѝ се стори.

След като той си тръгна, Ели започна да си тананика, докато изпълняваше последните си задължения. Всичко изглеждаше изпълнено с възможности, с обещание. Дори Георги излезе от кухнята да помогне, макар че мълчанието му беше по-дълбоко от обикновено.

"Ели," каза той накрая, докато тя събираше чантата си, "каквото и да се случи утре... просто помни, че понякога нещата не са такива, каквито изглеждат. А понякога са точно това, което винаги са били – ако имаме очи да ги видим."

Искаше да го попита какво има предвид, но нещо в изражението му я спря. Вместо това само кимна и тръгна към дома, съзнанието ѝ изпълнено с мечти за писатели, способни да превърнат сервитьорки в принцеси, да открият магия в обикновените закусвални и делничния живот.

Тази нощ светлините в домовете светиха по-дълго от обичайното. Сара събра приятели за гледане. Мария се обади на сестра си. А в малкия си апартамент над кухнята Георги седеше сам, потънал в мисли за истини, които могат да бъдат разказани само чрез чужди истории.

Утре всичко щеше да се промени. Но тази вечер Ели заспа с усмивка, вярвайки, че най-после е открила своя принц – без да подозира, че истинската история не прилича на приказката, в която си мислеше, че живее.

КРАЯТ УТРЕ!