Част 5: Опитай ме!

В тези празни коридори, сутрин щом се събудя,
Виждам сенки от миналото, което тъй истинско беше.
Кафето още на масата, където ти седял,
Книгите ти на рафта, прахът по тях е легнал.

(Сърцето ми се къса от тишината,
Ехото от гласа ти, разкъсва ме на парчета.
Може би някой ден ще се науча да дишам отново,
Когато сълзите като дъжд ще спрат да валят.

Стените още шепнат името ти,
 Във въздуха усещам докосването ти.
Но ти си далече, зад облаците,
Аз съм тук, сама, със спомените.

(Сърцето ми се къса от тишината,
 Ехото от гласа ти, разкъсва ме на парчета.
Може би някой ден ще се науча да дишам отново
, Когато сълзите като дъжд ще спрат да валят.

Знам, че трябва да продължа напред,
Но как да го направя, без теб до мен?
Ти си моята светлина, моята опора,
Как да живея, без да те виждам никога?

Сърцето ми се къса от тишината,
 Ехото от гласа ти, разкъсва ме на парчета.
Може би някой ден ще се науча да дишам отново,
Когато сълзите като дъжд ще спрат да валят.

Ще те чакам, любов моя,
Докато отново се срещнем.
В сърцето ми ще те нося винаги,
До края на дните си.

Мрачната есенна утрин в "Кръстопът" е озарена от пощенска картичка за Ели - лъскаво изображение на палми и залезно небе, ярък контраст с оловносивия им ден. Познатият почерк на Сара танцуваш по гърба:

"Лос Анджелис е НЕВЕРОЯТЕН! Всичко тук блести от живот и възможности. С Майкъл намерихме апартамент с две момичета от ресторанта, където работи. Мъничък е, но гледката спира дъха. Трябва да видиш хората тук, Ели - всеки е излязъл от корица на списание! Помниш ли какво ти казах за очакването на живота? Мъфините на Георги ме крепяха първите три дни - наистина има магическа магия сила!"

Ели облегната карта на кафе машината, където палмите се присмиваха на закусвалнята с нейното флуоресцентно осветление и размерени маси от формата. Опита се да си представиш Сара сред лъскавите хора и блестящи сгради и установи, че образът идва лесно. Сара винаги е изглеждала предопределена за нещо по-голямо от "Кръстопът".

"Добри новини?" Гласът на Георги я стресна. Беше се появил до нея безшумно като сянка.

"От Сара." Ели му подадете картичката. "Живее мечтата си в Града на ангелите."

Георги изучаваше изображението с непознато изображение. "И това кара ли те да съжаляваш, че остана?"

Въпросът я свари неподготвена. Преди да успее да отговори, писателят се обади от обичайния си ъгъл. „Понякога мечтите, които мислим че искаме, не са верни, от които наистина се нуждаем“, произнася той, без да откъсва поглед от екрана.

"Записвате ли някой нещо, което не звучи като гатанка?" подразни го Ели.

Той се засмя и най-после срещна погледа ì. "Истината рядко е проста, мила моя. Затова си струва да се пише за нея." Замълча за момент и добави: "Между другото, книгата ми е почти завършена. Мисля, че краят ще ви се стори... просветляващ."

„Все още не сте ми казали за какво е“, напомни му Ели.

"Нима?" Очете му проблеснаха загадъчно. "Разказва за млада жена, която толкова усърдно търси магията, че почти пропуска ежедневните чудеса пред очите си. За мъжа, избра простия живот поради сложни причини. За любовта, която расте бавно като тесто в топла кухня."

Георги бе застинал до нея, пръстите му стискаха ръба на плота. Писателят продължава с нежен, но проницателен глас: "За историите, които си разказваме, и истините, които понякога се нуждаем от други да не помогнем да видим."

Звънецът над вратата разби момента. Мъжът с черната кола влиза и атмосферата в закусвалнята се промени осезаемо, като въздух преди буря. Размени многозначително кимване с писателя, между тях премина безмълвно разбирателство.

"Георги," произнесе мъжът, "можем ли да поговорим отново?"

Този път разговорът им на паркинга излъчваше напрежение. Ели не чувате думите, но виждате решителните жестове на Георги, напрегнатите рамена на по-възрастния мъж, излъчващи смесица от разочарование и загриженост.

"Грижа го е за него, знаеш", прошепна писателят до нея. "И двамата са твърде горди, твърде упорити да изрекат необходимото."

"Кой за кого?" попита Ели, но писателят само се усмихна мистериозно и се връща към работата си.

Когато Георги се върне вътре, лицето му излъчва стоманена решителност. Движеше се из кухнята с необичайна интензивност, жестовете му - отсечени и съсредоточени. Звуците също бяха променени - не познават почти спокоен ритъм, а нещо ясно, сякаш се бореше с храната вместо да я приготвя.

"Остави го," посъветва я Мария, когато Ели се надигна към кухнята. "Някои бури трябва да се преживеят в самота."

Но с напредването на деня на Ели ставаше все по-трудно да стои настрана. Беше свикнала с тихото чувство на Георги, неговата внимателна компетентност, начина, по който предусещаше нуждите ì преди да ги изрази. Това ново напрежение изглеждаше нередно, като фалшива нота в любима мелодия.

В затишието на следобеда най-после влиза в кухнята. Георги стоеше до дъската за рязане, нарязвайки зеленчуци с механична прецизност.

"Говори с мен," каза тя простичко.

Той не вдигна поглед. "За какво?"

"За онова, което те измъчва. За причината този мъж да идва тук. За... всичко."

Ножът му застина във въздуха. Дълъг момент само бръмченето на хладилника нарушаваше тишината. После бавно остави острия настрана и се обръща към нея.

"Ели," започва той с глас, дрезгав от поддържана емоция, "има неща, които искам да ти кажа. Неща, които трябва да ти кажа. Но се страхувам..."

"От какво?"

"Страхувам се, че щом научиш всичко, ще ме видиш различно. И не бих понесъл това."

Нещо в гласа му накара сърцето ì да трепне. Без да мисли, тя протегна ръка и хвана него. Пръстите му бяха топли срещу нейните, загрубели от безбройните часове в кухнята.

„Опитай ме“, прошепна тя.

Кухненската врата се отваря и гласът на Мария разби крехкия момент. "Ели, мила, имаш клиенти."

Магията се разсея като утринна мъгла, Георги внимателно освободи ръката си и се върне към работата си. Но нещо се промени между тях, като ключ, превъртян в ключалката, чието съществуване не бяха подозирани.

Отвън писателят затвори лаптопа си с доволна усмивка. Мъжът с черната кола премина без да спира, луксозният му автомобил проблясваше на следобедното слънце. А някъде в Лос Анджелис Сара сервира изискани коктейли на красиви хора, без да подозира, че заминаването ì бе отключило поредица от събития, които щяха да променят завинаги малкия свят на "Кръстопът".

Следва продължение
разръзката е надвиснала
Материалъте подготвен, чрез няколко ИИ.