/единият като го отбиха от кранчето взе, че прозря- Не, че пак непрестанно не пищи за пари бел Яс/
Трима мъже – умни мъже, говорят философски по една веселяшка телевизия за същността на демокрацията. Мъжете са М.К., А.Р. и К.С. Единият се прави на водещ, „стиска“ за гушата думата демокрация, не я иска повече, твърди, че е зачеркната и изчерпана, и пита другите двама какво мислят.
Не е виновна демокрацията, казва единият с интонация, която мнозина копират, виновни сме ние – и тежката му глава се свлича още по -надолу и по-надолу.
Този същият титаничен умник много мрази писателите – върти, суче, ще каже нещо срещу писателите и срещу учените от БАН. Малко избързвам, но искам да отбележа, че в разговора той описа един апокалиптичен вариант на развитие на България, в който петдесетина писатели, артисти и художници реват и плачат за пари и изпиват силата на държавата. И още едно изречение – почна ли да пиша за А.Р., нямам спиране – подозирам го аз него, че е графоманствал на времето или някоя поетеса е разбила сърцето му, или нещо не му се е получило в БАН, но интелигенцията му е голям трън и в петата, и в дебелия врат. Но е толкова богат и толкова важен, че може да си позволи всичко, включително трън в петата.
Болната демокрация се лекува с повече демокрация – допълва другият, поотслабнал и някак си просветнал.
Значи въпросът е с каква дума да заменим изчерпаната дума демокрация - върху това умуват тримата телевизионни влъхви. Те ли не знаят, че никога, ама никога, във всичките времена, не е имало демокрация и че демокрация не може да съществува. Няма такова нещо като власт на народа. Няма такова нещо, защото хищническата човешка природа и инстинктът на homo sapiens глутницата не го позволява. От плячката първо яде алфа мъжкарят и чак после – всички останали. За най-крайните в редицата остава виенето към Луната и стърженето в корема.
Изключително мръснишки е умни хора като тия тримата да седят по един час в тая веселяшка телевизия и да ни разправят врели-некипели. Не можело без партии, нямало демокрация без партии.
Вие сериозно ли, ало? Кога и къде сте виждали партии, които да работят за демокрацията? Кога и къде сте виждали партия, която да не работи за вожда си и да не се отъждествява с него?
Този сериал го гледаме вече трийсет и пет години, преди го гледахме още четиридесет и пет. Какво са гледали бабите и дядовците ни – да кажат те, ако могат, от оня свят.
Идеше ми да се пръсна от яд и от мъка, че ни подценяват толкова и мислят, че въпросът е в думите.
Можела ли да ни спаси просветена монархия или мека форма на диктатура? Всичко ли било до личността, която води, всичко ли било до лидера?
И удивителното е, че докато стоят в телевизора тия тримата влъхви, не осъзнават, че се превръщат в яйца в инкубатор и пред очите ни се излюпват преродени ту като пилета, ту като змийчета, ту като крокодилчета, ту като демократи, ту като милионери. И не спират да поучават народа и да му отварят очите, като му ги залепят ту с тиксо, ту с опушени стъкла от шишета, ту с вестници и списания, ту с предавания или с телевизионни спа процедури.
Луди ли сте да ни говорите за демокрация и да ни навирате в очите шенгенски коридори, да ни залъгвате с флинтифлюшки, да ходите с колелета до Калафат или да сте последният българин, минал от Гърция в България с проверка на границата?
Само изперкали същества или силно надути балони могат да си въобразят, че правят история и участват в исторически събития. Паднали били бариерите. Падна ни покривът на главата – това се случи. Падна ни покривът на главата и докато още можем да щъкаме из пушека и из мазилката, е крайно време да ни падне и пердето. Без да ни падне пердето, никакви бариери няма да паднат пред нас.
Няма по-голям цинизъм от тези преговори за правителство. Няма по-голяма шушумигщина и безпомощност и няма по-големи овце от нас, българите, които не мърдаме от кошарата.
Ако не е Росен Желязков или Бойко Борисов премиер, утре слънцето няма да изгрее. Ако генерал Атанасов не стане председател на Народното събрание, няма да има звезди по небето. Докато окончателно не се докаже, че Кирил Петков не се друса с наркотици, нищо не може да се случи.
Това не е държава – това е мръсен подлез, смърдящ на урина, в тъмните краища на който някакви бандити се събират, за да уговарят демократично правителство. И ни съобщават, представете си, като новина номер едно, че не са се разбрали кой да върти шиша с печеното месо.
Заслужаваме небето да ни се срути на главите и в последния момент – преди да ни убие, да видим как тримата много умни и много богати мъже мислят за нас и говорят за демокрацията.
Николай Милчев