срещу Агенцията по социално подпомагане за повторното му уволняване от длъжността начаник  на АСП-Ямбол.

РЕШЕНИЕ

№ 1208

Ямбол, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20247280700223 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ЗДСл, вр. чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на К. М. К. от [населено място] против Заповед № ..-..-* ** от 18.06.2024 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл служебното му правоотношение е прекратено поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл.

В жалбата се сочи, че оспореният акт е постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел, както и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение оспорващият не заема длъжност по трудово правоотношение. Релевира се и довод досежно допуснато в хода на производството нарушение на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ поради липса на предварително разрешение от Инспекцията по труда, въпреки заболяването на служител, включено в Наредба № 5 от 1987 г. Иска се отмяна на процесната заповед с присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат И. Д., редовно упълномощена, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. В допълнение сочи, че Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане не е спазил процедурата по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства преди издаване на административния акт, както и че не е събрал достатъчно доказателства. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че К. е възстановен на работа на 17.06.2024 г. в 18:04 часа, т.е. след приключване на работното време, като на следващия ден в 10:15 часа вече му е връчена заповедта за уволнение. Счита, че за този времеви период е било невъзможно органът да събере необходимите доказателства, за да прецени дали лицето би могло да заеме длъжността по служебно правоотношение. Навежда се довод и за липса на мотиви за прекратяване на служебното правоотношение поради наличие на несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл. Иска се съдът да уважи жалбата и да присъди в полза на оспорващия направените разноски.

Ответната страна - Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, редовно призована, се представлява от Г. П., Г. юрисконсулт в отдел „Обществени поръчки“ към дирекция „Правни и обществени поръчки“ в Агенция за социално подпомагане, редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Поддържа даденото в отговора по жалбата становище, в което се сочи, че актът е произнесен от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон; излага се твърдение, че към датата на прекратяване на правоотношението за лицето се е установило по надлежния ред, че заема длъжност по трудово правоотношение, което е наложило и издаването на процесната заповед. В отговора е заявена и претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният представител прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответната страна, както и искане за присъждане на разноските по производството.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № ЧР-СП-2 71/30.08.2023 г. в срока на изпитване е прекратено служебното правоотношение на К. М. К., заемащ длъжността Директор на РДСП - Ямбол на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ЗДСл. Заповедта е отменена с Решение № 6922 от 06.06.2024 г. по адм. д. № 1631/2024 г. по описа на Върховен административен съд, влязло в законна сила на 06.06.2024 г. Във връзка с така постановения съдебен акт в законовия срок К. К. депозира заявление, че ще се яви на работа на 17.06.2024 г. В деня, в който се е явил на работа, служителят е командирован в [населено място]. На същия ден 17.06.2024 г. му е връчена Заповед № ЧР-СП-1 2131 от 14.06.2024 г. на Изпълнителния директор, с която К. е възстановен на работа на заеманата от него длъжност преди незаконното му уволнение, считано от 17.06.2024 г. След връчване на заповедта за възстановяване на работа, оспорващият попълва Декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител, в т. 6 от която декларира, че не работи по трудово правоотношение.

На следващия ден - 18.06.2024 г. на К. е връчена Заповед № ЧР-СП-1 2133 от 17.06.2024 г. на Изпълнителния директор на АСП, с която е увеличен размерът на трудовото му възнаграждение, а впоследствие на същия ден - 18.06.2024 г., видно от отбелязванията, му е връчена и процесната Заповед № ЧР-СП-2 66 от 18.06.2024 г. на Изпълнителния директор, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, установена след извършена от длъжностно лице от Дирекция ЧРВО проверка относно декларираните от К. К. обстоятелства. Изготвена е Справка за актуално състояние на действащите трудови договори в Регистъра на уведомленията на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател, от която е установено, че към 18.06.2024 г. К. има действащ трудов договор със Сдружение „Я. М. И. Ц., [населено място], по силата на който заема длъжността „Изпълнителен директор“. Предвид наличието на законова пречка за заемане на държавна служба от К. К., установена по служебен ред, след момента на възстановяването му на заеманата преди прекратяването на служебното му правоотношение държавна служба, служебното му правоотношение е прекратено със Заповед № ЧР-СП-2 66 от 18.06.2024 г., считано от 18.06.2024 г.

При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № ..-..-* ** от 18.06.2024 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл служебното правоотношение на К. М. К. е прекратено поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с право и интерес от оспорването и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност съгласно разписаното в чл. 124, чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По делото не е спорно, че жалбоподателят е назначен на длъжност „Директор“ на Регионална дирекция за социално подпомагане, [населено място] със Заповед за назначаване № ЧР-1600 от 15.04.2022 г. на ИД на АСП, считано от 19.04.2022 г. Не се спори също, че със Заповед № ЧР-СП-2 71/30.08.2023 г. в срока на изпитване е прекратено служебното му правоотношение за длъжността Директор на РДСП - Ямбол на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ЗДСл, като тази заповед е отменена с влязъл в сила съдебен акт на Върховен административен съд. Впоследствие, след възстановяването му на заеманата длъжност правоотношението на жалбоподателя отново е прекратено също с административен акт, издаден от Изпълнителния директор на АСП.

При тези данни съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – Изпълнителния директор на АСП, който се явява орган по назначението по смисъла на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, респ. той е компетентният орган по прекратяване на служебното правоотношение със служителите в ръководеното от него ведомство.

Спазена е и установената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма на акта за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, като в него изрично е посочено правното основание за прекратяване – чл. 107, ал. 1, т. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, придобитият ранг на държавна служба, както и че на служителя се дължи изплащане на съответните обезщетения, посочени в заповедта. Изложени са фактическите и правни основания за издаването - мотиви се съдържат в самата заповед, където е отразено, че правоотношението се прекратява поради наличие на несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, т.е. същата от формална гледна точка е мотивирана.

При издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но съдът намира, че същият е произнесен в нарушение на материалния закон предвид следното:

Със Заповед № ЧР-СП-1 2131 от 14.06.2024 г. на Изпълнителния директор на АСП К. е възстановен на работа на заеманата от него длъжност преди незаконното му уволнение, считано от 17.06.2024 г. На 18.06.2024 г. К. попълнил Декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и чл. 7, ал. 2 от ЗДСл (л. 20), в т. 6 от която е декларирал, че не работи по трудово правоотношение. Както се посочи по-горе, процесното служебно правоотношение е прекратено поради установена от органа несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл след извършена съответна справка, налична в административната преписка (л. 20, гръб), в която са отразени данни единствено за възникнало на 14.09.2023 г. трудово правоотношение между К. и Сдружение ЯМИЦ. Доказателствата по делото обаче недвусмислено сочат на съвсем различен от изведения въз основа на тази справка от органа извод. Видно от приобщената по делото Справка за актуално състояние на действащи трудови договори в Регистъра на уведомленията на трудовите договори по ЕГН на жалбоподателя за период от 01.01.2023 г. до 18.06.2024 г. (л. 13) възникналото на 14.09.2023 г. трудово правоотношение между К. К. и Сдружение „Я. м. и. ц.“ е прекратено на 12.06.2024 г. Такива данни се съдържат и в приложеното на л. 12 от делото Актуално състояние на всички трудови договори по ЕГН на жалбоподателя – от този документ също се установява, че трудовото правоотношение на К. К. със Сдружение ЯМИЦ е прекратено на 12.06.2024 г., т.е. преди датата на подадената от служителя Декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител, в т. 6 от която е декларирал, че не работи по трудово правоотношение. При това положение не са били налице визираните в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл материалноправни предпоставки, обосноваващи прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, т.е. не е налице несъвместимост за заемане на държавна служба поради наличие на трудово правоотношение. В този смисъл произнесеният акт се явява материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за разноски, в полза на оспорващия следва да се присъдят такива за договореното и заплатено съобразно Договор за правна защита и съдействие Серия Я № ***********/25.06.2024 г. (л. 5) адвокатско възнаграждение от 1 000 лева, какъвто е и законоопределеният минимум съобразно нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл възражението за прекомерност на процесуалния представител на ответната страна се явява неоснователно.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на К. М. К. от [населено място] № ..-..-* ** от 18.06.2024 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл служебното му правоотношение е прекратено поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ да заплати на К. М. К. от [населено място], [улица], вх. *, ап. **, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. *, кантора *, адвокат И. Г. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

№ 1208

Ямбол, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - I състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 20247280700223 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ЗДСл, вр. чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на К. М. К. от [населено място] против Заповед № ..-..-* ** от 18.06.2024 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл служебното му правоотношение е прекратено поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл.

В жалбата се сочи, че оспореният акт е постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел, както и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение оспорващият не заема длъжност по трудово правоотношение. Релевира се и довод досежно допуснато в хода на производството нарушение на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ поради липса на предварително разрешение от Инспекцията по труда, въпреки заболяването на служител, включено в Наредба № 5 от 1987 г. Иска се отмяна на процесната заповед с присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат И. Д., редовно упълномощена, която поддържа жалбата на посочените в нея основания и отправеното искане за отмяна. В допълнение сочи, че Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане не е спазил процедурата по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства преди издаване на административния акт, както и че не е събрал достатъчно доказателства. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че К. е възстановен на работа на 17.06.2024 г. в 18:04 часа, т.е. след приключване на работното време, като на следващия ден в 10:15 часа вече му е връчена заповедта за уволнение. Счита, че за този времеви период е било невъзможно органът да събере необходимите доказателства, за да прецени дали лицето би могло да заеме длъжността по служебно правоотношение. Навежда се довод и за липса на мотиви за прекратяване на служебното правоотношение поради наличие на несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл. Иска се съдът да уважи жалбата и да присъди в полза на оспорващия направените разноски.

Ответната страна - Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, редовно призована, се представлява от Г. П., Г. юрисконсулт в отдел „Обществени поръчки“ към дирекция „Правни и обществени поръчки“ в Агенция за социално подпомагане, редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Поддържа даденото в отговора по жалбата становище, в което се сочи, че актът е произнесен от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила и материалния закон; излага се твърдение, че към датата на прекратяване на правоотношението за лицето се е установило по надлежния ред, че заема длъжност по трудово правоотношение, което е наложило и издаването на процесната заповед. В отговора е заявена и претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният представител прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ответната страна, както и искане за присъждане на разноските по производството.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № ЧР-СП-2 71/30.08.2023 г. в срока на изпитване е прекратено служебното правоотношение на К. М. К., заемащ длъжността Директор на РДСП - Ямбол на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ЗДСл. Заповедта е отменена с Решение № 6922 от 06.06.2024 г. по адм. д. № 1631/2024 г. по описа на Върховен административен съд, влязло в законна сила на 06.06.2024 г. Във връзка с така постановения съдебен акт в законовия срок К. К. депозира заявление, че ще се яви на работа на 17.06.2024 г. В деня, в който се е явил на работа, служителят е командирован в [населено място]. На същия ден 17.06.2024 г. му е връчена Заповед № ЧР-СП-1 2131 от 14.06.2024 г. на Изпълнителния директор, с която К. е възстановен на работа на заеманата от него длъжност преди незаконното му уволнение, считано от 17.06.2024 г. След връчване на заповедта за възстановяване на работа, оспорващият попълва Декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител, в т. 6 от която декларира, че не работи по трудово правоотношение.

На следващия ден - 18.06.2024 г. на К. е връчена Заповед № ЧР-СП-1 2133 от 17.06.2024 г. на Изпълнителния директор на АСП, с която е увеличен размерът на трудовото му възнаграждение, а впоследствие на същия ден - 18.06.2024 г., видно от отбелязванията, му е връчена и процесната Заповед № ЧР-СП-2 66 от 18.06.2024 г. на Изпълнителния директор, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, установена след извършена от длъжностно лице от Дирекция ЧРВО проверка относно декларираните от К. К. обстоятелства. Изготвена е Справка за актуално състояние на действащите трудови договори в Регистъра на уведомленията на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател, от която е установено, че към 18.06.2024 г. К. има действащ трудов договор със Сдружение „Я. М. И. Ц., [населено място], по силата на който заема длъжността „Изпълнителен директор“. Предвид наличието на законова пречка за заемане на държавна служба от К. К., установена по служебен ред, след момента на възстановяването му на заеманата преди прекратяването на служебното му правоотношение държавна служба, служебното му правоотношение е прекратено със Заповед № ЧР-СП-2 66 от 18.06.2024 г., считано от 18.06.2024 г.

При горната фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол е Заповед № ..-..-* ** от 18.06.2024 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл служебното правоотношение на К. М. К. е прекратено поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с право и интерес от оспорването и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност съгласно разписаното в чл. 124, чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По делото не е спорно, че жалбоподателят е назначен на длъжност „Директор“ на Регионална дирекция за социално подпомагане, [населено място] със Заповед за назначаване № ЧР-1600 от 15.04.2022 г. на ИД на АСП, считано от 19.04.2022 г. Не се спори също, че със Заповед № ЧР-СП-2 71/30.08.2023 г. в срока на изпитване е прекратено служебното му правоотношение за длъжността Директор на РДСП - Ямбол на основание чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от ЗДСл, като тази заповед е отменена с влязъл в сила съдебен акт на Върховен административен съд. Впоследствие, след възстановяването му на заеманата длъжност правоотношението на жалбоподателя отново е прекратено също с административен акт, издаден от Изпълнителния директор на АСП.

При тези данни съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – Изпълнителния директор на АСП, който се явява орган по назначението по смисъла на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, респ. той е компетентният орган по прекратяване на служебното правоотношение със служителите в ръководеното от него ведомство.

Спазена е и установената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма на акта за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, като в него изрично е посочено правното основание за прекратяване – чл. 107, ал. 1, т. 7, вр. чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, придобитият ранг на държавна служба, както и че на служителя се дължи изплащане на съответните обезщетения, посочени в заповедта. Изложени са фактическите и правни основания за издаването - мотиви се съдържат в самата заповед, където е отразено, че правоотношението се прекратява поради наличие на несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл, т.е. същата от формална гледна точка е мотивирана.

При издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но съдът намира, че същият е произнесен в нарушение на материалния закон предвид следното:

Със Заповед № ЧР-СП-1 2131 от 14.06.2024 г. на Изпълнителния директор на АСП К. е възстановен на работа на заеманата от него длъжност преди незаконното му уволнение, считано от 17.06.2024 г. На 18.06.2024 г. К. попълнил Декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и чл. 7, ал. 2 от ЗДСл (л. 20), в т. 6 от която е декларирал, че не работи по трудово правоотношение. Както се посочи по-горе, процесното служебно правоотношение е прекратено поради установена от органа несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл след извършена съответна справка, налична в административната преписка (л. 20, гръб), в която са отразени данни единствено за възникнало на 14.09.2023 г. трудово правоотношение между К. и Сдружение ЯМИЦ. Доказателствата по делото обаче недвусмислено сочат на съвсем различен от изведения въз основа на тази справка от органа извод. Видно от приобщената по делото Справка за актуално състояние на действащи трудови договори в Регистъра на уведомленията на трудовите договори по ЕГН на жалбоподателя за период от 01.01.2023 г. до 18.06.2024 г. (л. 13) възникналото на 14.09.2023 г. трудово правоотношение между К. К. и Сдружение „Я. м. и. ц.“ е прекратено на 12.06.2024 г. Такива данни се съдържат и в приложеното на л. 12 от делото Актуално състояние на всички трудови договори по ЕГН на жалбоподателя – от този документ също се установява, че трудовото правоотношение на К. К. със Сдружение ЯМИЦ е прекратено на 12.06.2024 г., т.е. преди датата на подадената от служителя Декларация за несъвместимост по чл. 49, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител, в т. 6 от която е декларирал, че не работи по трудово правоотношение. При това положение не са били налице визираните в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл материалноправни предпоставки, обосноваващи прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя, т.е. не е налице несъвместимост за заемане на държавна служба поради наличие на трудово правоотношение. В този смисъл произнесеният акт се явява материално незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното от процесуалния представител на ответната страна искане за разноски, в полза на оспорващия следва да се присъдят такива за договореното и заплатено съобразно Договор за правна защита и съдействие Серия Я № ***********/25.06.2024 г. (л. 5) адвокатско възнаграждение от 1 000 лева, какъвто е и законоопределеният минимум съобразно нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл възражението за прекомерност на процесуалния представител на ответната страна се явява неоснователно.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на К. М. К. от [населено място] № ..-..-* ** от 18.06.2024 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл служебното му правоотношение е прекратено поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ да заплати на К. М. К. от [населено място], [улица], вх. *, ап. **, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. *, кантора *, адвокат И. Г. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.