За качествата на президента Румен Радев и евнтуалната негова партия
проф. Александър Маринов – политолог, философ, политик и „Сивият кардинал на президента Радев“ както го наричат нашите любими професионалисти от Капитал.
ТЕКСТЪТ Е СВАЛЕН И ОБОБЩЕН ОТ ИИ
Сега ще бъде предпазлив мм. Аз смятам, че той е човек, който осъзнава мисията, да не кажа по-силна дума, кръст, който тежи върху него. Според мен е готов да го направи. А освен това той е човекът, ако погледнем фактите такива, каквито са към момента, който има най-големи шансове да го направи.
Тук големият въпрос е как да има, по принцип, два начина и двата са много трудни. Първият, по юридически и политически причини, е да вземе да напусне президентството и да остави Илияна Йотова да довърши мандата. Той да каже, че не може повече да гледа как се разсипва държавата и да се хвърли в битката. На думи е лесно.
На практика не е толкова, защото той не може просто да каже "слизам" и да започне от нула. Той трябва да излезе и да се качи на самолета, който вече е сглобен, да зареди въоръжение и така нататък. Той си има нужда от някаква подготовка. Другият вариант е да изчака до края на мандата. Аз винаги съм оправдавал, че това не е добър вариант, не толкова от гледна точка на неговите шансове, а от гледна точка, че България може да си позволи толкова дълго това нещо да продължава.
Разбира се, третият вариант, който обаче за него очевидно е много труден по психологически причини, е просто да се довери на някого. Но той вече се изпари няколко пъти с хора, на които вярваше, не само с Петков и Василев, а и с други хора, и вероятно това се смята за неприемлив вариант.
Аз имах своите виждания как би могло това да стане. Имаше изключително подходяща ситуация около глупостта с 3 Март. Тогава се надигна огромна вълна. Ние събирахме подписка за референдум. Събрахме около 360,000, говорейки само за напълно изрядни подписи, а не тези с малки пропуски.
Моята идея беше, че не е редно една партия да носи името 3 Март, защото това означава, че си присвояваш националния празник. Но това можеше да стане мощно гражданско движение, което да послужи като основа. Оттам насетне, когато имаш тази основа и структура, която започва да се намесва като реален фактор в общественото пространство, тогава имаш различни възможности за действие.
По различни причини това не се случи. Аз лично смятам, че това беше много добър шанс, не говоря тук само за него, а въобще за промените в политическата ситуация в България – в добрия смисъл на думата, за да получи посока, темпо и съдържание.
Със сигурност ролята на президента, или по-скоро потенциалът, който в момента има, е наистина да придаде такава посока и инерция на политическата система в България. Ще е много жалко, ако с приключването на неговия мандат, както вие казахте, не остане носител на този потенциал.
Така е, той има и освен всичко останало, има и качества. Може би не звучи много прилично да го хваля, но аз съм убеден, защото почти 10 години съм работил с него. Той е човек с качества и може да го направи. Има хора, на които им се иска, но не могат.
Когато размишлявам за потенциала на политиците в България, не се сещам за друг политик, който да може толкова балансирано в толкова сложната геополитическа ситуация, в която се намираме, да представлява българските интереси по разумен начин и да ги защитава и в чужбина по разбираем. Не залиташ в нито една крайност, така че и западните партньори да го разбират.
Много хора може би не следят западни медии, но аз отделям време да чета немски и английски медии и отзивите за него по никакъв начин не са толкова радикализирани, каквито са в България, а са много по-спокойни. И според мен наистина нямаме в момента политик, който да може разумно и обосновано да отстоява нашите позиции и такива, които са добри за България в тази геополитическа ситуация.
Така е, съгласен съм. Той е човек, който по редица причини поражда уважение с достойнството си, с поведението си, със знанието на езици. Ако искате дори с подготовката си, той се готви изключително сериозно. Има феноменална памет, имаше и много интересни случаи, когато той участва на един икономически форум в Санкт Петербург. Мария захарова беше много зачудена
къде крием аутокюто.
Тя не можа да повярва, че той говори толкова дълго време на английски език. Имаше превод, разбира се, но той говори и аз съм го виждал много пъти да произнася не само протоколни речи, а и сериозни слова без да чете. Просто това е дарба, но има и нещо важно, което искам да спомена, ако се върнем към началото на войната в Украйна. Много от нещата, които той каза, предизвикаха възмущение и промениха мненията на много хора, включително и политически лидери от Европа и Съединените щати. Ясно е, че войната не може да бъде решена с военни средства, ако искаме справедливо разрешение на конфликта. Когато нещата вървят по този начин, решението може да е не само лошо, но и изключително опасно за цяла Европа.
Говорейки за ролята на президента, това, което ми идва наум, е, че той представлява елита на нацията — военен, образователен и всякакъв. За съжаление, нямаме много такива хора. Дори в историята, ако погледнем 100 години назад, ще видим, че много важни политически фигури произлизат от военните среди. Военният елит е бил традиционно източник на политическо лидерство, но през последните две десетилетия това се е променило, и политиците започнаха да принизяват значението на военните, превръщайки ги в послушковци на много места по света.
Спомням си, когато се запознахме, направих превод на части от книгата на генерал де Гол, издадена през 1936 година, в която той формулира принципи и преценки, които са валидни и за нашето време. Той предсказва много от драмите, които се случват, защото политиците се опитват да действат като генерали.
Доста неприятно е, когато политиците се опитват да играят ролята на военни, и затова последният ми въпрос е дали елитът трябва да бъде рестриктивен. Мисля, че това е важна тема, която съм изследвал. Ако елитът не е малко затворен, той може да загуби своето значение. Но в същото време, е лошо, когато се капсулира и се самоназначава.
Едно от най-важните неща, когато говорим за елит, е, че това е общност, призната от обществото на базата на реалния й принос, а не само на самооценките. Важно е също така, че не бих използвал точно думата "консервативен", когато говорим за идеология.
Има и още нещо и то е много важно, защото вие го споменахте. Сега, аз не мога да бих използвал точно думата "консервативен" в гледна точка на идеология. Но има нещо страшно важно за всеки, който управлява страната, което би трябвало да е част от елита. Той трябва да има отношение към традицията, трябва да разбира и да помни миналото. Трябва да цени паметта на обществото, а не да се мъчи да я нагоди според своите интереси.
Което сега е модерно като "кенсъл култура" – това, което не ни харесва, го махаме. Добре, вие може да махнете някой паметник, независимо дали е паметникът на генерал Грант или паметникът на съветската армия. Но не можете да промените историята. Историята е такава, каквато е, и опитите да пренапишете историята, като напишете книгите за нея, винаги свършват много зле – винаги.
За съжаление, това важи за всички. Когато загубим паметта, забравяме защо нещо се е случило, особено тези неща, от които сме патили. Тогава става много тъжно, защото всъщност това, което днешните демократи правят, са го правили дядовците и бабите им, прабабите и прадядовците им преди 65-70 години.
Това са родилните петна на капитализма, които ще изчистим или, по-точно, "изчегъртаме". Живели си от геологично и проследимо чисто биографично и пространствено. За жалост, това не е метафора.
Цялото предаване можете да видите тук
Ето още от темите, които обсъдихме: 00:00:00 – Въведение 00:01:32 – Как станахте човекът, който днес седи пред нас 00:07:22 – За какво съжалявате преди и след 10-ти ноември? 00:11:54 – Стратегическич съвет към президента 00:19:32 – „Бългрария Може“ на Кузман Илиев става партия 00:24:24 – Системна криза 00:31:04 – 4 елемента необходими за промяна на системата 00:32:57 – „Бедата е, че в България никой за нищо не носи отговорност“ 00:34:57 – Създаването на ПП 00:40:54 – Политическият потенциал на президента Радев 00:49:45 – Критерии за автентичен елит на нацията 00:52:52 – Разцеплението в ДПС 00:57:11 – Към какво всъщност се стреми Пеевски 01:02:49 – „Истинският архитект на сглобката беше Алексей Петров“ 01:07:04 – „Бойко Борисов е палил свещ, за да не мине това правителство“ 01:11:47 – „Нужни са радикални промени, но без радикалност“ 01:17:13 – „Чудеса не можем да очакваме за БСП“ 01:29:24 – Липсата на редовна, легитимна власт като конспирация 01:32:13 – Въпрос на ученици от Класическата гимназиа – 7-ми клас 01:38:53 – Що е то да си българин?