Как така любовта се превръща в яд?
Не в значение на отрова, а на бяс и на мъка раздираща.
Яд ме е, че се влюбвах винаги за пръв път, и ме е яд,
че от любов сърцето ми нищичко не разбира.
Няма друго такова малоумно сърце като моята алена мръвка –
алкохол и цигари – две кутии на ден и готово.
Алкохол и цигари и бяс, че през зимата рано се мръква,
а през лятото няма кого да напсуваш от любов като хората.
Няма поза, нито искам с откровения да смая света,
нито искам да обърна внимание на някое лирично момиче –
искам само да знам как така един ден ми е сладка потта,
а на другия ден е солена и кисела, и неприлична.
Това искам да знам, мои гълъби, гълъбици и орли, и орлици, и свраки,
това искам да знам, мои вълци, вълчета и лисици, и агнета сиви,
това искам да знам – защо любовта вече никъде не ме чака
и защо на любовта никога не ? достигат сили.
Яд ме е за това – ще се скъсам от яд, от любов и от бяс,
нелечима е тази любовна история – луда и нелечима.
А на края на селото до един шипков храст
чака куцото куче и наум ми повтаря името.
Николай Милчев@акцент