В Църквата новият ден започва след биенето на вечерните камбани, а не в полунощ. 

Велики петък или Разпети петък, най-тъжният, най-тежкият ден – денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството – “изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество”.
Днес е ден на душевно пречистване и ден в който не се работи.

На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело.

Вярващите на Разпети петък ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието. На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (страданията – от църковнославянски) на Исус Христос.

Минавайки под масатта ние изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен. Това също така е и израз на благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят.
В този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода).

А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.
На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя.