Пищна и наситена с много символика е обредността на този ден, познат и под името Връбница, Момина неделя, Вая, Куклинден, Палмова, Цветна, Цветоносна неделя.

Официално Православната църква ни припомня посрещането и влизането на Исус Христос в Йерусалим. В неделята преди Пасха (на еврейски – избавление) той дошъл във Витания и възкресил от мъртвите Лазар. Веднага на следващия ден Божият син потеглил за Йерусалим и навсякъде по пътя хората го срещали в знак на благодарност с цветя, зелени клонки с бели цветове и палмови листа с възгласи „Осанна! Благословен идващия в името Господне!”. И така вече повече от две хиляди години християните продължават празнуването на този ден.

Богослужението започва още вечерта преди Цветница. Вместо палмови клонки, хората берат като символични заместници върбови, откъдето идва и едно от имената на празника. Тези клони се отнасят у дома и се слагат до иконата, пазят през цялата година и носят здраве и изцеление. Малки деца и млади булки се причестяват в храма. В някои краища на страната се прави курбан. На този ден Българската православна църква позволява консумацията на риба, въпреки, че още сме във времето на Велики пости.

Освен църковна, Връбница има и народна обредност, свързана с тази на Лазаровден.

Димитър Маринов разяснява, че „народният празник Връбница преминава с един важен обред за момите, наречен кумичене. Момите, които са ходили на Лазар, се събират на Връбница на отделно място и оттам тръгват задружно за реката, защото кумиченето става само на река. Кумиченето става или с кукла (обреден хляб), или с венци от върба. Късат залък от хляба и го пускат по водата. Който залък изпревари другите, момата, което го е месила става "кума" и води хорото обратно към селото