Скъпи съотечественици,
Горд съм, че в деня на Националния ни празник 3 март виждам толкова много родолюбиви българи на Шипка.
Тук, на увенчания с вечна слава връх, подвигът на воините от армията на руския император Александър Втори, застанали рамо до рамо с българските опълченци, отвори пътя към българската свобода. Тук, пред очите на целия свят, в камък и кръв бе предначертано нашето бъдеще.

Днес сме се стекли хиляди от всички краища на родината, за да заявим, че 3 март не отбелязва само победа на бойното поле, нито е само датата на един международен договор, както някои се опитват да го представят. 3 март излиза отвъд рамките на конкретните събития от епохата на Руско-турската освободителна война и е много повече от един исторически триумф.

3 март е нашата памет и преклонение пред саможертвата на поколения българи, съхранили искрата на надеждата и борбата в дългата зима на робството. 3 март е нашият национален идеал за независима, свободна и обединена България. 3 март е нашето бъдеще като народ с достойнство и стремеж към напредък.
Затова, въпреки всички превратности на времето, нова България не помни епоха, в която на празника Шипка да е оставала пуста. Не помни година, в която подножието на този знаменит паметник да не е изпълнено с признателни хора. Така и ще бъде!

Благодаря ви, че обединени опазихте националния ни празник от посегателства. Светлината на чистите ви помисли прогони лепкавата политическата мъгла от върховете на българското минало. И няма да забравим, че шаманите на нихилизма и разделението отстъпиха пред силата на Трети март не от съвест, не от уважение към историята, не от почит към костите на предците ни, а единствено благодарение на категоричната решителност на вас, мнозинството българи.

От този чутовен връх, вашето послание е още по-ясно и силно: Няма да погазим своята памет, няма да предадем заветите на своите предци. Ще продължим да отстояваме свободата на своята съвест, независимостта на своите действия, суверенитета и достойнството на Отечеството.