Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Кръстовден – Въздвижение на Светия кръст Господен именници: КРЪСТАНА, КРЪСТЕНА, КРЪСТЕНКА, КРЪСТИН, КРЪСТИНА, КРЪСТЬО, КРЪСТАН, КРЪСТИНА,, КРЪСТЮ, КЪНА, КЪНЧО, КЪТА, КЪТО, СТАВРИ, СТАВРО

История

Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка.

Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните.

Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст, се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.
Обичаи

По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича “Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“, цялото домочадие повтаря словата.

На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го “въздвижва” над главите на присъстващите.

От това “въздвижение” получава своето име и празникът.
Традиции

В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, но на този ден се плетат кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.

От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури.

На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

На този ден празник имат лечителите, които лекуват болен кръст, изкълчени и навехнати крайници и оправят счупени кокали.
Празничната трапеза

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон.

Традиционната трапеза на този ден включва зелник с праз лук и печена тиква.

На трапезата има: грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.