Християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.

На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта

С този ден започва есенната оран. Св. Симеон се смята за покровител на орачите, затова често е наричан „Симеон Орачо”. Симеоновден се смята най-вече за земеделски празник, защото се счита за началото на нова стопанска година. На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, и празникът се нарича също “Симеон брульо”.

В навечерието на празника жените носят семето за посев в църквата, за да се освети. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. Сутринта на Симеоновден жените замесват пшенично тесто и правят обредни питки, с които захранват ритуално воловете и биволите. Пекат се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им заедно с  червени вълнени конци. В Северозападна България пред каруцата се коли курбан – кокошка или петел, който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята. Орачите и сеячите са облечени празнично, а за да е спорна работата, жените обикалят около тях и ръсят жар.

Според преданието, на този ден нищо не се дава назаем и нищо не се изнася от къщата, за да не се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; не се върши никаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата. Известен е и обичаят “полазване”: всички в къщата следят — ако в дома влезе богат човек, значи реколтата ще бъде добра.

По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с “пълно”, житото ще роди много зърно. В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година.

В християнския календар Симеоновден се чества в памет на св. Симеон Стълпник. Според  житието му, той е роден в Мала Азия в бедно християнско семейство. На 18 г. постъпва в манастир, но след това се усамотява, като си изгражда каменна кула, подобна на висок стълб, върху която прекарва остатъка от живота си в пост и молитви. При него идвали много поклонници както и езичници, които слушали огнените му слова за Спасителя на света, обръщали се в християнската вяра, донасяли своите идоли и ги унищожавали пред очите му.