Празнуваме Сирни Заговезни.

Това e празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение, пише Цвети Терзиева в cveti-terzieva.com. От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка! Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни.

На празника се иска прошка

По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." . „Простено да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор, защото „Ако ли не простите на човеците прегрешенията им, и Вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.”

Трапезата

На сирнишката трапеза трябва да има млечни храни - сирене, кисело мляко, както и яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита, печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, на който се яде млечна храна. След това започва Великия пост, който е седем седмици. Началото на същинските пости се дава още вечерта на Сирни заговезни с поднасяне на халва, за да изчисти всеки зъбите си от месото.

Хамкане

След празничната трапеза на червен конец се връзва едно твърдо сварено яйце и с дълга пръчка се мята към всички. Идеята е да се хване с уста, но без да се докосне с ръце. Настъпва голяма веселба, когато и деца, и възрастни се опитват да отхапят от яйцето. Същото се прави и с парче бяла халва, а хората вярват, че който успее да отхапе първи, ще бъде здрав и честит през годината.

Барбаране

Любопитен обичай на Сирни Заговезни е да се барбара. В плитък съд се налива вода, прибавя се шепа трици или пепел за да се размъти водата. Дядото хвърля шепа дребни стотинки (в миналото сребърни монети), които децата трябва с устни и език потопени в мътната вода да си извадят по някоя стотинка, за късмет. Полепналите трици и пепел по лицата на децата будят смях и градусът на веселието е приповдигнат у всички. Успялото дете да извади паричка е щастливо, а неуспелите разочаровани и сърдити.

 Гадаене

След празника халвата или яйцето от конеца се прибират и служат за лек през годината. Черупките от яйцата, изядени на Сирни заговезни, се хвърлят на пътя, за да носят кокошките повече. Конецът, на който е била вързана халвата се пали и по него се гадае за здраве и живот, за плодородие и късмет на хората в къщата, на стопанските култури, на домашните животни. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлее - на лошо било. Ако конецът се нарече за мома и момък и гори бързо, се вярва, че двамата ще се оженят есента.

Огньове

Характерни на Сирни Заговезни са обичаите, свързани с огъня. Палят се високи огньове и се вярва, че докъдето стига светлината им, дотам ще има плодородие и няма да бие град. Сирнишкият огън се пали от момчета и ергени, като се използва “мамуляк” (слама от царевица) и кори от черешово дърво. Прескача се и запалена слама за здраве.

Вярва се, че прескачането на огъня пречиства от бълхи, паразити и демони, но също така и от грехове.

На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата си - запалени стрели от див дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.

Кукери

Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри. Облечени в страшни маски и колан с чанове, кукерите извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.

Източник Дунав мост