×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

14.02. В Прозорчето на Алис

Неделя, 14 Февруари 2021 00:11


Но где сте вий? Къде са ваште дни?

Защо под свода вече не звъни

гласът на вашата любима песен:

жени и вино, вино и жени!

 

С жени красиви само можеш да кажеш, че живееш в рай,

и чаша пурпурна когато пред устните ти засияй.

Жени и вино! Мигар трябва, ако поне си с малко ум,

от тях да бягаш и да чакаш единствения земен край?


Да се поддаваш на тъгата си — е грях. Не влизай в тази пустош,

додето не прелистиш книгата на всички погледи и устни.

Живей сред радостта и влюбено наливай пламналата чаша:

преди мига да хванеш здравата — мисли го вече за изпуснат.



От всички, дето по реда си приеха кротко свойта смърт,

поне един дали намери спасение, обратен път?

Живей, целувай, пий до дъно в минутата на кръстопътя,

че няма връщане и няма ей тези радости отвъд.

 

И предразсъдъци. И догми. А нашият живот е прост:

защо ли искат да поставят земята върху мъртва ос!

Творци на вкаменени норми… Ти пий до дъно, а на тях,

там, за безплодните им мисли, дай сухия и кисел грозд.


Пий! Мъката на твоя ден навред е вездесъща.

Върти се шеметен светът по орбита могъща.

Все някога прахът ни свят ще се превърне в тухли

и някой сиромах от тях ще си направи къща.

 

Уви, не е безкрайно дълго на дните бялото платно,

да преживееш без любима и вино — грях е страшен, но

защо ли за света да мислим дали е стар, или е млад:

щом трябва да умрем — не е ли за всички всичко все едно.


Горчив или пък сладък — кратък за нас остава тоя свят.

Умреш ли — няма капка смисъл, че бил си в Балх или в Багдад.

Пий вино, че след теб и мен безкрайно сърпа на луната

ще мре и пак ще се възражда по своя вечен кръговрат.

 

За виното съм туй, което върбата е за ручей чист —

и дълго пие моя корен от скъпия поток златист.

Тъй бог е наредил. Навярно той нещо имал е пред вид,

и спрял да пия — ще узнае какъв съм глупав атеист.

 


Но где сте вий? Къде са ваште дни?

Защо под свода вече не звъни

гласът на вашата любима песен:

жени и вино, вино и жени!

Read 686 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */